Определение № 5217 от 13.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 187/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Б. Х. срещу решение № 135 от 29.10.2024 г. по в.гр.д.№ 209 от 2024 г. на Окръжен съд- Търговище, с което е потвърдено решение № 328 от 12.07.2024 г. по гр.д.№ 903 от 2023 г. на Районен съд- Търговище в обжалваната му част, с която на основание чл.124, ал.1 ГПК е прието за установено по отношение на Ф. Ю. Х., че Б. Б. Х. не е собственик на северната част от ПИ с пл.№ *** в кв.36 и 37 по плана на [населено място], общ.Т., с площ на частта от 2 747 кв.м., ведно със сградите, намиращи се в нея, колорирана в червено в скицата на вещото лице инж.К.И., находяща се лист 158 от първоинстанционното дело, за който ПИ ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № 153, том ІІІ, рег.№ 3068, дело 200 от 10.05.2021 г. по описа на нотариус Диана Господинова, рег. № 771 на КЧСИ, и на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен този нотариален акт в частта му, касаеща процесните 2 747 кв.м. от имот с пл.№ ***. В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че решението на въззивния съд е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл. 281, т.2 и т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставя се следният въпрос: Допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот, след като между страните е налице влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен предявен от ищцата срещу същия ответник положителен установителен иск за собственост върху същия имот ? По въпроса се твърди противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е направено искане за обезсилване на решението като недопустимо- постановено по недопустим отрицателен установителен иск за собственост, за предявяването на който ищцата Ф. Х. нямала правен интерес. В писмен отговор от 13.12.2024 г. ответницата по жалбата Ф. Ю. Х. оспорва тази жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд- Търговище, а по същество счита, че това решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира за направените разноски по делото пред ВКС Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по установителен иск за собственост на недвижима вещ, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска. За да прецени налице ли са предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС съобрази следното: Въззивният съд е приел, че с влязло в сила на 23.06.2023 г. решение № 89 от 27.02.2023 г. по гр.д.№ 269 от 2022 г. на РС-Търговище е отхвърлен предявеният от Ф. Ю. Х. против Б. Б. Х. положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗС за придобиване на собственост по давност на северната част с площ от 2 747 кв.м. от поземлен имот с пл.№ *** в кв.36 и 37 по плана на [населено място], общ.Т., но така постановеното решение не установява, че именно ответникът е носител на правото на собственост върху описания обект по наследство, евентуално по давностно владение. Поради това съдът е счел, че предявеният по настоящото дело от Ф. Х. против Б. Х. отрицателен установителен иск за собственост е допустим и спорът следва да бъде разгледан по същество. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение и предвид данните за влязло в сила решение между страните по спора, с което предявеният от ищцата срещу ответника положителен установителен иск за придобиване на процесния имот по давност е отхвърлен, касационното обжалване следва да се допусне служебно от съда на основание чл.280, ал. 2, предл.2 ГПК- по съмнение и за проверка на допустимостта на решението. Тъй като при предявен отрицателен установителен иск за собственост въпросът за наличието или липсата на самостоятелно право на ищеца е обуславящ за преценката на съда за наличието на правен интерес за ищеца от предявяването на иска, този въпрос касае допустимостта на иска, респ. и допустимостта на постановеното по този иск решение. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение