Определение № 162 от 28.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3861/2020 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, подадена чрез адв.Г., срещу въззивно решение от 03.09.2020 г. по в.гр. д. № 1265/2020 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 07.02.2020г. по гр.д.№15571/2019г. на Варненски районен съд за уважаване на предявения от Д. Т. Д. срещу „Енерго – Про Продажби“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Касаторът претендира разноски. Не е постъпил отговор на касационната жалба. С молба вх.№4152/18.05.2021г., подадена чрез процесуален представител адв.В. Г., ищецът Д. Т. Д. е направил частичен отказ от иск по реда на чл. 233 ГПК за сумата от 3 020лв. и е поискал да бъде прекратено касационното производство, предвид висящността на производството след частичния отказ от спорното право по иск по чл. 124, ал. 1 ГПК с цена 4 998.82 лв. Направил е евентуално възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение намира искането за процесуално допустимо, като направено от страна в процеса, която е активно легитимирана да предяви молба по чл. 233 ГПК и да упражни правото си по тази разпоредба във всяко положение на делото, чрез упълномощения от нея адвокат по делото, снабден с изрично пълномощно за отказ от иска /лист 14 от първоинстанционното производство/. Приложението на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е правна последица от предявяването на посоченото искане по чл. 233 ГПК, което може да се направи във всяко положение на делото. С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл. 233 ГПК за частичен отказ от иска по чл.124, ал. 1 ГПК до размер на сумата 3 020лв., т.е. за размера над 4 998.82 лв. до предявения размер от 8018,82лв., поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК за размера над 4 998.82 лв. до предявения размер от 8018,82лв. и производството по иска в тази част следва да бъде прекратено. Предвид висящността на производството след частичния отказ от спорното право по иск по чл. 124, ал. 1 ГПК с цена 4 998.82 лв., спорът е по иск с цена под 5000 лв., поради което въззивното решение е необжалваемо, предвид ограничението по чл.280, ал.3, т.1 ГПК и следва да бъде прекратено като процесуално недопустимо. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение