Определение № 5150 от 11.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2355/2025 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров Весела Николова Бойка Табакова Хрипсиме Мъгърдичян разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 2355 /2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.135,ал.5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд – Търговище и Административен съд – Търговище по въпроса: кой съд е компетентен да разгледа искова молба /жалба, подадена от Г. П. Г. срещу Окръжен съд – Търговище за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, причинени от това, че след като Г. Г. на основание чл.38, ал.4 ГПК е оттеглил съгласието си да получава на електронен адрес (поща) документи по гражданско дело № 188 /2024 г., съдът му е изпратил на електронния му адрес (поща) документи по делото - прикачени некриптирани pdf файлове, които съдържат негови лични данни и по този начин ги е публикувал в интернет. Подателят Г. Г. се основава на Конституцията на Р. България, ЗОДОВ и Документът, който не е озаглавен искова молба или жалба, първоначално е изпратен до Окръжен съд – Търговище и по него е образувано гр.д. № 139 /2025 г. С определение от 08.04.2025 г. докладчикът е приел, че ответник по иска по чл.1 ЗОДОВ вр. чл.39, ал.2 ЗЗЛД е ОС - Търговище, което обуславя подсъдност на спора на друг компетентен съд съгл. чл.7 ЗОДОВ е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на АС - Търговище. В АС – Търговище е образувано адм.д. № 244/2025 г.. С определение от 07.05.2025 г. докладчикът по делото е разгледала предвидените в ЗОДОВ няколко вида отговорности на държавата и общините и е приела, че в случая безспорно предмет на иска безспорно не са вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища или Върховния административен съд и като се е позовала на ТП № 2/19.05.2015 г. по тълк.д. № 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е приела, че съдилищата са част от съдебната власт и дейността им не може да се квалифицира като административна и не подлежи на обезщетяване по реда на чл.1 от ЗОДОВ, което да предопредели родова подсъдност на спора пред административните съдилища, претенцията следва да се разгледа по реда на ГПК от съответен съд в системата на общите съдилища и в случая компетентен съд е РС – Търговище, прекратила е производството по делото и го е изпратила по компетентност на РС – Търговище. В РС – Търговище е образувано гр.д. № 676 /2025 г. С определение от 09.05.2025 г. докладчикът по делото е приела, че исковата молба неправилно е изпратена по компетентност на РС – Търговище, т.к. спорът попада в обхвата на правомощията на АС – Търговище, доколкото се претендират вреди на основание чл.1 ЗОДОВ вр. чл.39, ал.2 ЗЗЛД и компетентен да се произнесе на основание чл.7, ал.1 – 2 ЗОДОВ е административен съд, прекратила е производството по делото и на основание чл.135, ал.5 АПК е повдигнала спор за подсъдност. Настоящият смесен петчленен състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд приема, че компетентен да разгледа жалбата на Г. П. Г. е Административен съд – Търговище. Съображенията са следните: От съдържанието на документа, подаден от Г. П. Г. до ОС - Търговище, въз основа на който е образувано производството по делото се установява следното: Документът е адресиран до ОС - Търговище, подаден е срещу ОС – Търговище. В него са изложени следните фактическите твърдения: ОС – Търговище, по гражданско дело № 188 /2024 г. е нарушил правилата за защита на личните данни на Г. Г., като въпреки оттегленото от Г. Г. на основание чл.38, ал.4 ГПК съгласие да получава на електронен адрес (поща) документи по гражданското дело, съдът му е изпратил на електронния му адрес (поща) документи по делото - прикачени некриптирани pdf файлове, които съдържат негови лични данни и по този начин ги е публикувал в интернет. С това му е причинил вреди в размер на 10 000 лева. Това е основанието на отправеното до съда искане (петитум). Искането е да бъде осъден ОС – Търговище да заплати на Г. Г. обезщетение за вредите в размер на 10 000 лева. Съдът следва да квалифицира искането. Твърденията са за това, че АС – Търговище в качеството си на администратор или обработващ на лични данни е нарушил правата на Г. Г. в качеството му на субект на лични данни, предвидени в Закона за защита на личните данни. Искането е с правна квалификация чл.39, ал.2 вр. ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Съгласно чл.39, ал.1: При нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.39, ал.2 ЗЗЛД: В производството по ал. 1 субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни. По приложението на разпоредбите на чл.39, ал.2 вр. ал.1 ЗЗЛД има установена практика на смесени състави на ВКС и ВАС в производства по чл.135, ал.5 АПК. Както вече е разяснено в определение № 11/07.04.2022 г. по гр.д. № 3/2022 г. на 5-чл. с-в на ВКС и ВАС: Законът за защита на личните данни, в изпълнение на Регламент ЕС 2016 /679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г., урежда две алтернативни възможности за защита при нарушения на правилата за съхранение и обработване на лични данни - пред Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ и пред съда, като едновременното разглеждане на спора пред двата органа е недопустимо. Предпоставка за допустимост на производството пред съда е да няма висящо производство пред Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ - чл.39, ал.4 КЗЛД. Нормата на чл.39, ал.1 ЗЗЛД определя, че за защита от нарушения на правилата на Регламента и закона е приложим редът по Административно процесуалния кодекс. Разпоредбата препраща към общия административнопроцесуален закон за търсене на отговорност на всички администратори на лични данни, независимо от тяхната правосубектност и притежавани качества /публични органи или частноправни субекти/, за нарушени права при обработка на лични данни. Производството по чл.39, ал.1 ЗЗЛД е по жалба, която може да подаде всеки субект, засегнат от обработване на личните му данни по начин извън законовите правила. Сезиращият съда с твърдения за нарушение на Регламента или ЗЗЛД не може да определя или променя реда, по който нормативно е определено да се разглежда спора. Така че, производството, свързано с нарушения на ЗЗЛД и Регламента е административно, както когато се претендира установяване на нарушение, така и когато се иска заплащане на обезщетение за вреди от нарушението. Процесуалният ред, по който засегнатият субект може да търси обезщетение и отговорност за причинените вреди поради неправомерно обработване на личните му данни е уреден в глава единадесета на АПК "Производство за обезщетения". Съгласно чл. 204 АПК, озаглавен "Допустимост на иска" претенцията за обезщетение е допустимо да се реализира при няколко процесуални възможности: а/ след отмяна на административния акт по съответния ред - чл.204, ал.1; б/ да се предяви в производството по оспорване на административния акт - чл.204, ал.2; в/ когато вредите са от нищожен или оттеглен акт, незаконосъобразността на акта се установява в производството по иска за обезщетение - чл.204, ал.3 и г/ незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение - чл.204, ал.4. … Претенцията за обезщетение на вреди подлежи на разглеждане също по реда на АПК от административен съд В определение № 52/13.12.2022 г. по адм.д. № 36/2022 г. на 5-чл. с-в на ВКС и ВАС е прието и следното: … Незаконосъобразността на акта, действието или бездействието, което е в пряка причинна връзка с претендираната вреда е основание за ангажиране на отговорността на извършителя и дава правна възможност на субекта на данни да предяви и претенцията за обезщетение, съгласно чл.39, ал.2 ЗЗЛД, която да бъде разгледана в същото производство. Редът за разглеждане на претенцията за вреди от неправомерно обработване на лични данни е този по АПК, като е без значение дали искът за вреди е предявен самостоятелно или в производството по чл.39, ал.1 ЗЗЛД, защото се касае за един и същ като основание иск. В чл.39 ЗЗЛД не се съдържа и разграничение относно реда за разглеждане на иска в зависимост от качеството на администратора и/или на обработващия личните данни - дали е публичен орган или частноправен субект, от което и се налага извод, че във всички случаи на причинени вреди от неправомерно обработване на лични данни, искът се разглежда по реда на АПК, към който препраща чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД и компетентен да се произнесе по него е административният съд. В този смисъл е и практиката на смесените петчленни състави на ВКС и ВАС - определение № 47 от 06.11.2020 г. по адм. д. № 43/2020 г., определение № 11 от 07.04.2022 г. по гр. д. № 3 от 2022 г. (посоченото по-горе). Настоящият съдебен състав споделя това разрешение по изложените в него съображения. Към това може да се добави и аргумент от разпоредбата на чл.82, ал.1 ЗЗЛД, която гласи, че при нарушаване на правата му по тази глава (Глава осма. Правила за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи …, в която се съдържа Раздел II. Права на субекта на данни, Раздел III. Администратор на лични данни и раздел V. Надзор за спазване на правилата за защита на лични данни, в който се намира чл.82) субектът на данните разполага със средствата за правна защита и може да търси отговорност за причинените му вреди по реда на глава седма (Упражняване на правата на субектите на данни. Средства за правна защита, в която се намира разпоредбата на чл.39). По въпроса има установена практика на ВАС в производства по чл.135, ал.3 АПК: определение № 5419/09.05.2016 г. по адм.д. № 4311/2016 г., II колегия, 5-членен с-в.; определение № 5319/05.05.2020 г. по адм.д. № 1494/2020 г. на V отд.; определение № 5395/07.05.2020 г. по адм.д. № 2037/2020 г. на V отд. Настоящият съдебен състав намира, че подаденият от Г. Г. до съда документ представлява искова молба с правна квалификация чл.39, ал.2 вр. ал.1 ЗЗЛД. Компетентен да я разгледа и се произнесе по нея е административен съд, в конкретния случай АС – Търговище, от чиято компетентност е и преценката за допустимостта и редовността на подадената жалба. Въз основа на изложеното, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,