Определение № 3816 от 30.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 704/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 6265/16.12.2022 г. на „ЕКОЕЛ“ ЕАД /в ликвидация/, представлявано от В. В. - ликвидатор, срещу въззивно решение № 144/18.10.2022 г. по в.гр.д. № 239/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Преминаването без учредено право на преминаване по чл. 192, ал. 1 ЗУТ през чужд имот, отреден за второстепенна задънена улица, представлява ли пречка за собственика на имота да упражнява в пълен обем правото на собственост върху този имот, което е абсолютно и неограничено право, и длъжен ли е собственикът на имота да търпи това действие, което се извършва без негово съгласие, и длъжен ли е преминаващият да иска учредяване на право на преминаване по чл. 192, ал. 1 ЗУТ; 2. Когато по делото е доказано, че процесният имот с идентификатор 56722.666.106 е западната имотна граница на имота на ответното дружество с идентификатор 56722.666.1129 и изградената в тази част от имота сграда с идентификатор 56722.666.1129.1, поради което е единственият достъп до западната фасада на същата сграда, следва ли да се приеме за доказано, че ответникът ползва процесния имот за преминаване и дали ответникът е длъжен да придобие право на преминаване по чл. 192, ал. 1 ЗУТ през процесния имот с идентификатор 56722.666.106, за да има достъп до западната фасада на сградата; 3. Когато в кадастралната скица, приложена към исковата молба, не са нанесени обекти, представляващи съоръжения, които не са обект на кадастралната карта, но съществуват в кадастралния цифров модел на кадастралната карта и същите са нанесени в приложената комбинирана скица към заключението на геодезическата експертиза, следва ли да се приеме, че нанасянето на тези кадастрални обекти в комбинираната скица на геодезичната експертиза е новонастъпило обстоятелство и допустимо ли е назначаването на допълнително заключение, с което инженер по машини и съоръжения да определи предназначението на съоръженията. Ответникът по касационната жалба – „Георгиев ПЛП“ ООД, представляван от управителя П. Г., чрез пълномощника си адвокат И. Н., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 97/28.03.2022 г. по гр. д. № 217/2021 г. по описа на Окръжен съд - Плевен в частта, с която е отхвърлен предявеният от „ЕКОЕЛ“ ЕАД /в ликвидация/ иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който се иска да бъде осъден ответникът „Георгиев ПЛП“ ООД, представляван от управителя си П. Г., да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор 56722.666.106, представляващ второстепенна улица /тупик/, като прекрати ползването и преминаването през имота. Въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 56722.666.106, с площ 1902 кв.м., намиращ се в гр. Плевен, квартал Кайлъка, с предназначение за второстепенна улица, по силата на разпоредбата на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /отм./.“Екотел“ ЕООД е придобило съответната част от активите, правата и задълженията на ДФ“Електрон“, съгласно разделителен протокол. Проследено е правото на собственост върху процесния имот, като се отбелязва, че съгласно представената по делото съдебно – техническа експертиза, имотът подлежи на отчуждаване в полза на община Плевен на основание чл. 208 ЗУТ, но такава процедура не е започната. От заключението на вещото лице е установено още, че процесният имот представлява второстепенна улица и съгласно одобрения ПУП може да бъде използван единствено като улица. Посочва се, че с нея е осигурен достъп до имот с идентификатор 56722.666.1129, собственост на ответника, какъвто е налице и за други три имота, но процесната улица е единствената връзка до западната част на фасадата на сграда, изградена в този имот. Направено е уточнение от вещото лице, че процесната улица не е задънена и има връзка с поземлен имот с идентификатор 56722.666.1005, представляващ също улица. Всички новосъздадени улици са били вътрешни пътища на бившия завод „Електрон“. От приетата по делото геодезическа експертиза съдът е установил, че процесната второстепенна улица № 1005 не е реализирана, тъй като не са изпълнени пътно платно, бордюри и тротоари. Тя съставлява компрометирана асфалтова и бетонова настилка с площ 417 кв.м. от бившия вътрешнозаводски път, а в последните 23 м. липсва каквато и да е настилка. Вследствие на съществуващата денивелация от 5м., връзката с поземлен имот 56722.666.79 /представляващ също второстепенна улица/, практически е неосъществима. Въз основа на същото заключение е прието, че съоръженията, изградени по фасадата на сграда с идентификатор 56722.666.1129.1, не попадат в границите на улицата, собственост на ищеца. От събраните по делото гласни доказателствени средства и приетата заповед на управителя на ответното дружество е установено, че работниците и служителите на последното не ползват процесната улица и не паркират своите автомобили на нея. Като недоказано е преценено твърдението на касатора за неправомерни действия от страна на ответника, с които да се пречи на упражняването на правото на собственост на ищеца. Въззивният съд е посочил, че не е установено ползване на процесната улица за достъп до електрическа подстанция, за пешеходен достъп на работниците и служители до производствената сграда, собственост на ответника. Не е доказано и изграждане и ползване на бетонова пътека, метална врата, стълби и осветление в процесната улица. По отношение на изградения оборотен цикъл и трите броя водоохладителни кули, разположени върху негов бетонен фундамент, е зачетено влязло в сила решение №1863/30.11.2018 г. по гр. д. №8717/2017 г. на Районен съд – Плевен, с което между същите страни е прието, че ответникът е придобил право на собственост върху това съоръжение и има право да го ползва и да се разпорежда с него. Съдът е посочил, че дори ответникът да ползва процесния имот, който факт е останал недоказан в производството, той е ползван като улица, каквото е предназначението на имота съгласно одобрения ПУП, и ползването му не пречи на касатора да го използва по неговото предназначение, а именно като улица. Прието е, че не е налице задължение на ответника да иска учредяване на право на преминаване по реда на чл.192 ЗУТ. Процесният имот представлява улица, свързана с други улици, обслужва имоти на трети лица, като следва да се предостави безвъзмездно на община Плевен, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 6 ЗОбС. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Първият поставен въпрос относно преминаването през чужд имот без учредено право на преминаване по чл. 192, ал. 1 ЗУТ не може да предпостави допускане на касационно обжалване на въззивнито решение, тъй като не е обусловил решаващата воля на съда. Въпросът се поставя при фактическа обстановка, каквата не е приета за установена от въззивния съд. Той е приел, че на ответника не е учредено право на преминаване през поземления имот, чийто титуляр на правото на собственост е ищецът, но е недоказано твърдението на последния, че ответникът упражнява въздействие или използва процесния имот. Приел е за установено, че второстепенната улица-тупик осигурява достъп до западната част от фасадата на сграда, изградена в имота на ответника, но не е установено работниците и служителите на ответното дружество да използват процесната улица за достъп до сградата. Издадена е и изрична заповед от управителя на дружеството, забраняваща използването на спорния поземлен имот за паркинг на автомобили. Възприето е заключението на съдебно-техническата експертиза,съгласно което обслужващи имота на ответника съоръжения не попадат в имота на ищеца и не създават пречки за неговото използване по предназначение, а именно като улица. Следва да се посочи, че обжалваното решение е съобразено с приетото в ТР №4/2015г. на ОСГК на ВКС по приложението на чл.109 ЗС, че с оглед твърденията на ищеца и доказателствата по делото, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават на ищеца пречки за упражняване правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените. Вторият въпрос /следва ли да се приеме за доказано, че ответникът ползва процесния имот за преминаване, когато този имот е единственият достъп до западната фасада собствената му сграда/ не може да обуслови допускане на решението до касация. Този въпрос е по съществото на спора, касае изпълнение на доказателствената тежест в процеса и така поставен, изисква преценка на факти и доказателства, както и правилността на обжалвания съдебен акт. Ето защо този въпрос не осъществява изискването за обща предпоставка съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по третия въпрос - дали нанасянето на кадастрални обекти в комбинирана скица на геодезичната експертиза е новонастъпило обстоятелство, за което е допустимо назначаването на допълнителна експертиза, тъй като същият е не е разгледан от въззивния съд, не е обусловил решаващата му воля, поради което е ирелевантен. Въззивният съд е оставил без уважение направените с въззивната жалба искания за назначаване на допълнителна и повторна експертиза, като е констатирал липса на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения в тази насока.Той е съобразил указанията на ТР № 1/2013г., ОСГТК, ВКС по въпросите за дейността на въззивната инстанция и допустимостта на нови доказателства пред въззивния съд. Въззивният съд е кретидирал заключенията на вещите лица като компетентни и обосновани и е приел, че те дават отговор на всички поставени въпроси. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора отново с доводи за процесуални нарушения поради недопускане на повторна експертиза. Тези оплаквания не могат да се разглеждат в настоящото производство по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. При този изход на делото на ответника по касация следва да се присъдят сторените в настоящото производство съгласно представения договор за правна защита и съдействие разноски в размер на 5280 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.