Определение № 599 от 27.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2194/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Г. инвест“ АД срещу решение № 372 от 26.06.2025 г., постановено по в.т.д. № 336/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13-ти състав, с което е потвърдено решение № 340 от 06.03.2025 г., постановено по т.д. № 1040/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-24 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от „Г. инвест“ АД срещу „Крамекс“ АД иск с правна квалификация чл. 71 ТЗ за отмяна като незаконосъобразно на решение на съвета на директорите на „Крамекс“ АД, прието на 31.05.2023 г., за избор на „А. и сие“ ООД за представляващ „Крамекс“ АД. В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно. Посочва се, че въззивният съд не е изложил никакви мотиви за това дали в производството се установява, че оспореното решение на съвета на директорите на ответното акционерно дружество е взето в противоречие на чл. 14 от устава и на чл. 244, ал. 3 ТЗ, предвиждащи, че съветът на директорите се състои от минимум три лица, както и в противоречие с приетите преди него решения на общото събрание на акционерите за освобождаване на „А. и сие“ ООД за член на съвета на директорите. Тези пороци са заявени в исковата молба като основание на предявения иск за отмяна на решението на управителния орган като незаконосъобразно, като във връзка с тях ищецът е формулирал и изрични оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение във въззивната жалба. Касаторът счита за неправилен извода, който въззивният съд е направил чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд, че по въпроса дали оспореното решение на съвета на директорите на „Крамекс“ АД противоречи на устава и закона следва да се произнесе длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписванията, когато разглежда искането за вписване на обстоятелството, произтичащо от него. Намира, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 71 ТЗ, като е приел, че за да се уважи предявен по този ред конститутивен иск, трябва да бъде доказано, че с оспореното решение са нарушени конкретни права на акционера. Заявява, че със самия факт на вземане на противоуставно и противозаконно решение от съвета на директорите на едно акционерно дружество, се накърняват правата на акционерите в него, което не е взето предвид от въззивния съд. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът по касация – „Крамекс“ АД, оспорва касационната жалба. Изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че то е правилно. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, съобрази данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в установения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима. За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че предмет на разглеждане е предявен от „Г. инвест“ АД срещу „Крамекс“ АД иск с правна квалификация чл. 71 ТЗ за отмяна като незаконосъобразно на решение на съвета на директорите на „Крамекс“ АД, взето на 31.05.2023 г., за избор на дружеството „А. и сие“ ООД за представляващ „Крамекс“ АД. Счел е, че твърденията на ищеца, на които основава този иск, са, че към момента на приемане на това решение съветът на директорите на ответното дружество се е състоял само от един член, което е в нарушение на изискването на чл. 14 от устава и на чл. 244, ал. 3 ТЗ за минимален брой членове, от които се формира този орган, който е три лица. Направил е извод, че тези пороци са такива, които водят до нищожност на решението на управителния орган на търговското дружество, а не до неговата незаконосъобразност. Посочил е, че ищецът свързва основанието на иска с това, че с приемането на решението от управителния орган са нарушени решения на общото събрание на акционерите в „Крамекс“ АД за формиране на членския състав на съвета на директорите. Констатирал е обаче, че законосъобразността на тези решения е предмет на предявени пред съда искове с правна квалификация чл. 74 ТЗ, които не са приключили към момента, поради което от тях не може да се обоснове извод за незаконосъобразност на решението на съвета на директорите. Доколкото липсват други фактически твърдения, на които да се основава конститутивният иск по чл. 71 ТЗ, които да представляват пороци, водещи до незаконосъобразност на оспореното решение, въззивният съд е заключил, че този иск трябва да се отхвърли, както е приел и първоинстанционният съд. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя три въпроса, по които счита, че въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, като по два от тях поддържа допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по един това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Първият от тези въпроси, по отношение на който се сочи, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е: Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи, изложени във въззивната жалба? Този въпрос касае прилагането на процесуалноправните норми в ГПК, уреждащи задълженията на въззивния съд при постановяване на решение, поради което има характера на правен. Той е и обуславящ за изхода на спора. Ето защо по отношение на него е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По поставения въпрос е налице съдебна практика, която е както тази, цитирана от касатора, така и служебно известната на съда такава. Това е задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, която е обективирана в много на брой решения, сред които са както посочените от касатора, така и следните: Решение № 240 от 15.01.2019 г., постановено по т.д. № 518/2018 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 63 от 17.07.2015 г., постановено по т.д. № 674/2014 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 192 от 29.01.2018 г., постановено по т.д. № 44/2017 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 210 от 15.08.2014 г., постановено по гр.д. № 6605/2013 г. по описа на ВКС, IV гр.о. В тези актове е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът обосновава противоречието на въззивното решение с разрешенията, дадени в посочената съдебна практика, с това, че въззивният съд не се е произнесъл по направените от него твърдения, на които е основан предявеният иск по чл. 71 ТЗ, които са, че оспореното решение на съвета на директорите на „Крамекс“ АД противоречи на устава на дружеството, на закона и на взети преди него решения на общото събрание на акционерите в това дружество за определяне на членския състав на управителния орган. От мотивите на обжалвания акт обаче е видно, че в него въззивният съд е съобразил, че ищецът е направил в процеса твърдения, че решението на съвета на директорите на ответното дружество, което се иска да бъде отменено, противоречи на чл. 14 от устава и на чл. 244, ал. 3 ТЗ, защото е взето от съвет на директорите, чийто членски състав не е попълнен с предвидения в тези разпоредби минимален брой лица. Той е обсъдил сочените нарушения на закона и устава на дружеството и е изложил съображения, че по естеството си те са такива, които правят решението на управителния орган нищожно, а не незаконосъобразно, което е пречка да бъде уважен иск за неговата отмяна като незаконосъобразно. В обжалваното решение е обсъдено и твърдението на ищеца, че оспореното решение противоречи на взети преди него решения на общото събрание на акционерите в „Крамекс“ АД, като е посочено, че законосъобразността на последните е предмет на предявени искове по чл. 74 ТЗ и производствата за тяхното разглеждане все още не са приключили, поради което те не могат да бъдат съобразени в настоящото производство. Следователно въззивният съд е обсъдил всички доводи на ищеца, на които той основава предявения иск и във връзка с които е формулирал оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение във въззивната жалба. Въпросът дали изводите му в тази връзка съответстват на закона и са обосновани изисква произнасяне от касационния съд по правилността на обжалваното решение, което не може да стане в стадия по селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК, а само след допускане на конкретно решение до касационно обжалване и разглеждане на жалбата срещу него по реда на чл. 290 ГПК. С оглед на това трябва да се заключи, че обжалваното въззивно решение не противоречи на разрешенията, дадени в цитираната съдебна практика, и не е налице поддържаното от касатора допълнително основание за допускане на този акт до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът формулира и следния въпрос, по отношение на който се поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: Може ли правото на акционер да участва в избора на член на съвета на директорите да бъде защитено чрез иска по чл. 71 ТЗ?. По този въпрос няма произнасяне в обжалваното решение, тъй като в него въззивният съд не е излагал мотиви за това, че нарушаване на правото на акционера да участва в избора на член на управителния орган на дружеството, не може да бъде защитавано с иск по чл. 71 ТЗ за отмяна на незаконосъобразното решение на този орган. В него не е направен и извод за недопустимост на предявения в процеса конститутивен иск по чл. 71 ТЗ, който би се наложил, ако се приеме, че описаното право на акционера не може да се защити по този ред. От обосновката на касатора е видно, че поставеният от него въпрос е свързан с твърдението му, че оспореното решение на съвета на директорите е незаконосъобразно, тъй като противоречи на взети преди него решения на общото събрание на акционерите за избор на членове на този управителен орган. То е обсъдено от въззивния съд, но направеният от него извод е, че законосъобразността на решенията на общото събрание на акционерите е оспорена пред съда с искове по чл. 74 ТЗ и към момента този въпрос не е разрешен по окончателен начин, поради което не може да бъде основание за извод за незаконосъобразност на решението на съвета на директорите за избор на член от състава му, който да представлява дружеството. След като по формулирания въпрос няма произнасяне в обжалваното решение, то той не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Следващият поставен от касатора въпрос, по който се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е: При установяване на противоречие на решение на съвета на директорите с императивни норми на закона или с устава на дружеството следва ли да се приеме априори, че уврежда правата на акционерите? В този случай следва ли акционерът да посочва изрично кои негови права са увредени и по какъв начин, както е приел СГС, към чиито мотиви САС препраща? Този въпрос е свързан с това, че в обжалваното решение е направено препращане към мотивите на първоинстанционния съд, който е счел, че в производството не се доказва какво засягане на правата и каква вреда би настъпила за ищеца, в качеството му на акционер, в резултат на решението на съвета на директорите, чиято отмяна се иска. Такъв извод действително се съдържа в първоинстанционното решение, като той се приема и за такъв на въззивния съд поради това, че той е препратил към изложените в него мотиви на основание чл. 272 ГПК. Този извод обаче не е решаващ за крайното становище на въззивния съд за неоснователност на предявения конститутивен иск за отмяна като незаконосъобразно на решението на съвета на директорите на „Крамекс“ АД. Решаващият довод за това е, че пороците, на които се основава искът, водят до нищожност на оспореното решение, а не до неговата незаконосъобразност, поради което то не може да бъде отменено като незаконосъобразно. Ето защо формулираният от касатора въпрос не е от решаващо значение за крайния изход на делото, което означава, че той не отговаря на изискванията за осъществяване на общото основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения следва да се заключи, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 372 от 26.06.2025 г., постановено по в.т.д. № 336/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13-ти състав. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение