Определение № 2523 от 01.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 982/2025 г.

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл. 55, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД - иска се връщане на дадено на отпаднало основание. Отпадането на основанието се свързвало с развалянето на сключения между ответника „АТН Европа“ ЕООД - като продавач и ищеца „Премиа Трейдинг“ ФЗЕ - като купувач на договори за покупко-продажба на следните стоки:

-1.400 бр. прицели модел АTN Х-Sigt-4к 3-14х Smart Day/ Nidt Pro edition за сумата от 222 208 щ.долара /ед.цена от 555, 52 щ.д/ и 200 бр. прицели модел - АTN Х-Sigt-4к 5-20х Smart Day/ Nidt Pro edition за сумата от 113 274 щ. долара /ед.ц. от 566, 37 щ.д./ или общо дължима цена на тази група стоки от 335 482 щ. долара.

-2.81 бр. прицели X-Sigt-3-14 4k Buckhunter за сумата от 46 110, 87 щ.д./ед. цена 569, 27 щ.д./ и 87 бр. прицели X-Sigt-5-20 4k Buckhunter за сумата от 54 716, 91 щ.д./ед. цена от 628, 93 щ.д./ или обща цена на тази група стоки от 100 827, 78 щ.д.

Според въззивния съд основателността на исковата претенция била обусловена от това между ищеца и ответника да са били сключени тези сделки, да са извършени плащания по същите и да са настъпили предпоставките, довели до отпадане на действието им - разваляне, което да обуславя и връщане на даденото по тях.

Въззивният съд възприема посочените от ищеца факти, изложени в исковата молба, както следва: през 2021 г. била върната стока не от ищеца, а от трето лице, дружество, на което било продадена закупената стока, краен клиент по веригата „Руаг Амотек Австрия“ ГМбХ. С поръчка № 45000002820 от 12.08.2021 г. на „Руаг Амотек Австрия“ ГмбХ били върнати на ответника 81 бр. прицели и 87 бр. прицели, с друг номер. С поръчка № [ЕГН] от 21.09.2021 г. на „Руаг Амотек Австрия“ ГмбХ били върнати 400 бр. прицели модели и 200 бр. прицели друг модел. Описаните стоки били приети от ответника, като той не бил оспорил извършените продажби, нито връщането и получаването на стоката. Това било признато в електронна кореспонденция между страните. Било посочено, че ищецът е издал фактура за възстановяване на цената по двете поръчки.

Въззивният съд е приел, че сочените факти не се установяват. Твърденията на ищеца били за: сключването на първи договор, с който ищецът бил закупил от ответника 400 бр. прицели, за сумата от 222 208 щ.д. и 200 бр. прицели друг модел на стойност 113 274 щ.д., като общо платената сума била 335 482 щ.д., с втория договор били закупени 81 бр. прицели на стойност 46 110 щ.д. и 87 бр. прицели на стойност 54 716,91 щ.д. Обща стойност 100 827,78 щ.д.; сключването било на основание размяна на електронна кореспонденция. Още твърдения били изложени, че липсва един документ за материализиране волята на страните, ответникът бил изпълнил задължението си, ищецът бил платил цената. Доставката в склада на трето лице била основание за връщане на стоките от името на това лице. Ищецът бил посочил, че върнатите прицели по първия договор, било уговорено да се заменят, което не било сторено и поради това ответникът бил издал фактура за връщане на цената. Относно прицели 81 бр. и бр. 87 било посочено, че договорът бил развален поради това, че били уговорени да са дневни дигитални прицели, като било установено, че могат да се препрограмират и за нощни, каквито прицели били забранени в някои европейски държави. Според ищеца това били вещи, които били с дефект спрямо уговореното.

Въззивният съд е приел, че с оглед качеството търговци на страните по посочените договор, следва да се приложат правилата на ЗЗД, на основание чл. 288 от ТЗ.

По отношение на установените между страните факти, въззивният съд приема, че основание на претенцията с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е разваляне на договори за продажба на стоки. Прието, че не е имало сключени договори за продажба на следните стоки: 400 бр. прицели модели ATN X-Sigt-4k 3-14x Smart Day Nidt Pro edition за сумата от 2222 208 щ.д. ед. цена от 555,52 щ.д. и 200 бр. прицели модел ATN X Sigt-4k 5 – 20 x Smart Day /Nidt Pro edition за сумата от 113 274 щ.д. ед.ц. от 566,37 щ.д. / или общо дължима цена на тази група стоки от 335 482 щ.д. Също така 81 бр. прицели X-Sigt-3-14 4k Buckhunter за сумата 46 110 ,87 г.д. /ед. цена 569,27 щ.д. и 87 бр. прицели X-Sigt-5-2 4 k Buckhunter за сумата от 54 716,91 щ.д. /ед. цена от 628,93 щ.д. или обща цена на тази група стоки от 100 827,78 щ.д.

Нямало документи, удостоверяващи изявление за приемане на същите и липсвали данни за приложение на презумпцията на чл. 292, ал. 1 от ТЗ.

Прието е, че липсват доказателства ищецът да е платил суми на ответника, за да е налице индиция за сключени договори за продажба. Освен това нямало доказателства ищецът като купувач да е наредил на ответника да предаде стоката на трето лице „Руаг Амотек Австрия“ ГмбХ.

Нямало доказателства за продажба и на третото лице, посоченото дружество, което да е имало основание да нареди впоследствие връщане на стоките, описани в исковата молба с цитираните в нея и представени по делото с поръчки № [ЕГН] от 12.09.2021 г. и [ЕГН] от 21.09.2021 г.

Представените фактури с исковата молба, според въззивния съд, също не удостоверявали сключване на договора за продажба. От съдържанието на същите не било установимо, че са издадени във връзка с разваляне на сключени договори за продажба и засягали удостоверяване на стопанска операция за връщане на платена по същите цена на стоки. Това е обусловило извод и за неотносимост на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза.

Обсъдена е и електронната кореспонденция, като е прието, че от нея не може да се установени изявления за сключване на договори и съответно разваляне на същите и поето задължение за връщане на заетите суми.

Обсъдени са представени електронни изявления и е направен извод, че те не са изходящи от представител на ответното дружество. Те представлявали изявления на физическото лице, посочено като М. Г. (съгласно документите М. Глас), не от дружеството. Направен е извод, че липсват доказателства за сключен и съществуващ договор за продажба, с оглед разпоредбите на чл. 8 и чл. 183 от ЗЗД, съответно не са налице предпоставките, предвидени в чл. 195 от ЗЗД.

За пълнота на изложението въззивният съд е приел, чe липсват доказателства за плащане на цената, както и че липсват предпоставки за разваляне на договора, поради наличие на недостатъци съгласно чл. 195 от ЗЗД. Подробно са изложени съображения за нормата на чл. 195 от ЗЗД.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК.

При извършената служебна проверка не се установява липса на точно възприемане на твърдените факти в исковата молба. Въззивният съд е преценил точно твърденията в исковата молба и е разгледал иска спрямо твърдените от ищеца факти, като липсва подмяна или произнасяне по непредявен иск. Това обуславя извод за липса на основание решението на въззивния съд да е постановено по недопустим иск.

По отношение на формулирания първи правен въпрос, следва да се приеме, че липсва твърдяното основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е обсъдил всички основания, доводи и възражения на страните. Твърдението на касатора е, че липсва обсъждане на представените фактури, както и електронно писмо от 11.04.2021 г. Въззивният съд неправилно бил определил представеното писмо като изходящо от управителя на въззивника, то изхождало от управителя на ответника по иска. Така изложените твърдения за неправилно обсъждане на доказателства се свързват с правилността на съдебното решение на въззивния съд. С оглед разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да обоснове общо основание за допускане на касационно обжалване, като формулира правния въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд. Обсъждането на доказателствата и правилността на изводите на въззивния съд не представляват основание за допускане на касационно обжалване.

С оглед данните по делото не може да се установи разрешаване на посочения правен въпрос в противоречие със задължителното и трайно тълкуване на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, изразено в практиката на ВКС, служебно известна на настоящия съдебен състав и посочена от касационния жалбоподател. Съгласно така посочената практика на ВКС, въззивният съд е длъжен при постановяване на решението си да изложи самостоятелни фактически и правни изводи при разрешаване на спора по същество, като на основание чл. 269 от ГПК разгледа сочените от страните във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба основания, и се произнесе по всички доводи и възражения. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по т.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти по приложимата материалноправна норма. Възивният съд, в рамките на изложените основания във въззивната жалба, дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и съобрази изложените мотиви. Ясните и убедителни мотиви, основани на установените факти по делото са гаранция за законосъобразност на съдебното решение. В случая, при разрешаване на посочения правен въпрос, въззивният съд не се е отклонил от посочената задължителна и трайна практика на ВКС, така както е посочена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. Сочените основания от касатора са свързани с обсъждане на доказателствата, не и с липсата на отговор на въведените основания от касатора. Посочените обстоятелства от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, не могат да обусловят обратен извод. Въззивният съд е обсъдил доказателствата и е отхвърлил твърденията на ищеца относно тяхното значение. Изрично касаторът сочи, че съдът неправилно е определил цитираното писмо от 11.04.2022 г. като изходящо от управителя на въззивника. Същото било изходящо от ответника. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд изрично е посочил, че няма данни изявленията на физическото лице да изхождат от името на дружеството-ищец. По изложените съображения следва да се приеме, че не е осъществено твърдяното основание за допускане на касационно обжалване.

Поради това липсва допълнително основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на втория формулиран правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, същият не кореспондира с даденото разрешение от въззивния съд и поради това с него касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото и е приел, че счетоводното отразяване само на фактура, издадена от ищеца, не може да установи наличието на задължение, тъй като във фактурата не е ясно изразена стопанска операция. Обсъдени са всички твърдения и доказателства, направен е анализ на всички счетоводни записвания и въззивният съд е приел, че липсват данни за материални запаси, на които да съответства тази фактура. Прието е, че от нея не може да се направи извод за признание на задължение, предвид липсата на установяване на основание на това задължение. Фактури за връщане не са отразени в справки декларации и дневници за продажби, тъй като не представляват данъчни фактури. Цялостният анализ от въззивния съд на всички доказателства по делото и изключването на кореспонденция на фактурата с другите доказателства и счетоводните записвания, е обусловило отхвърляне на иска. Задълбочено е обсъдено, че липсват първични документи за сключен договор, за да може да се приеме, че има последващо разваляне, като значението на фактурата е обсъдено в посочения смисъл, на липса на стопанска операция, която да отразява. Освен това е посочено, че не се установява първично правоотношение между страните, за да може да се приеме, последващата фактура като самостоятелно основание за дължимост на сумата. Поради това поставеният правен въпрос не представлява разрешен от въззивния съд правен въпрос и не представлява основание за допускане на касационно обжалване.

При този изход на делото, следва да се присъдят направените от ответника по касационната жалба разноски. Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК, ответникът по касационната жалба претендира разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 15 713,14 лв. с ДДС. Установява се, че ответникът е представляван от адвокат Д. Калдамуков и адв. Ст. Х. от адвокатско съдружие „Динев, М., Б. и Калдамуков“. Видно е от представените пълномощно и издадена фактура от адвокатското сдружение, ответникът е сключил договор за процесуално представителство с адвокатското сдружение, последното е упълномощило посочените адвокати. Следователно реално е осъществена защита, заплатено е и адвокатско възнаграждение по сметка на адвокатското сдружение. От издадената фактура от адвокатско сдружение и авизо за кредитен превод се установява, че сумата е наредена от ответника „Атн Европа“ ЕООД по сметка на адвокатското сдружение. От дневно извлечение от банкова сметка, издадено от „Банка ДСК“ ЕАД от 05.05.2025 г. се установява, че е постъпила сумата по сметка на адвокатското сдружение. Следователно, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, следва да бъде присъдена сумата в размер на равностойност на заплатеното в лева адвокатско възнаграждение 8 034 евро, с равностойност 15 713, 14 лв..