Определение № 113 от 04.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 368/2012 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма]-П. срещу решение №1764 от 13.12.2011 г., постановено по в.гр.д. №2139/11 г. по описа на ОС-Пловдив, с което е потвърдено решение №802/10.03.2011 г. г. по гр.д. №1810/2010 г. на ПРС, с което е уважен искът по чл.422 от ГПК на [фирма]-с. М. срещу жалбоподателя за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от: 8 304, 19 лева – цена по договор за продажба на стоки и 151,05 лева-лихва за забава, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Ответникът по жалбата изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Същата е депозирана в ОС на 20.01.2011 г., т.е. след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК във връзка с чл. 274 ал.4 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР /, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева,, респ. на определенията по такива дела и доколкото обжалваното решение попада в тази категория, касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение