Определение № 144 от 19.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2021 г.

ВКСIV гражданско отделение19.04.2021 г.докладчик Десислава Попколева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 275501/08.02.2021 г. на Р. Н. С., чрез пълномощника й адв. М. Т. против определение № 260308/05.01.2021 г. на Софийски градски съд, постановено по в.ч.гр.д. № 14022/2020 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр.дело № 1364/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. Н. С., чрез пълномощника й адв. М. Т. против определение № 260308/05.01.2021 г. на Софийски градски съд, постановено по в.ч.гр.д. № 14022/2020 г., с което е оставена без уважение частната жалба на Р. Н. С. срещу определение от 16.10.2020 г., постановено по гр.д. № 8977/2020 г. по описа на Районен съд София, с което е спряно производството по делото до произнасяне на СЕС по дело С-262/20 г. При извършена служебна проверка, настоящият съдебен състав намира подадената частна касационна жалба за процесуално недопустима на основание чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.3, т.3 ГПК, като съображенията за това са следните: Видно от исковата молба, ищцата е предявила искове за заплащане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. в размер на 1138,59 лв. на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187 ЗМВР, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане и за заплащане на мораторна лихва върху това възнаграждение за периода от 01.04.2017 г. до 18.02.2020 г. в размер на 223,27 лв. Цената на исковете е под предвидения в чл.280, ал.3, т.3 ГПК минимален праг от 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В конкретния случай въззивното решение не би подлежало на касационно обжалване, тъй като цената на исковете за трудово възнаграждение и обезщетение за забава е под минималния праг от 5 000 лв. От това следва, че съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал.4 ГПК и обжалваното по настоящото дело въззивно определение на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Следва да се посочи, че погрешните указания в обжалваното определение, че същото подлежи на обжалване, не променят горния извод за недопустимост на касационното производство по делото. Предвид горното, подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно гражданско производство по настоящото дело следва да се прекрати. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

6