Определение № 60515 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3968/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата П. И. М., чрез адв. С. А. срещу решение № 260465/26.08.2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 1459/18.03.2020 г. по гр.дело № 13904/2019 г. на Варненския районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от П. И. М. срещу „Електроразпределение север” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата П. И. М. не дължи на ответника „Електроразпределение север” АД [населено място] сумата 5706.04 лв.начислено количество електрическа енергия за периода 06.09.2016 г. до 21.05.2019 г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица]. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се уважи. В изложението са формулирани въпросите:1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства? Трябва ли да подложи на самостоятелна преценка релевантните доказателства и обсъди защитните тези и доводи на страните? Въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС. 2. Нарушило ли е енергоразпределителното дружество императивната процедура по извършване на корекция на сметката на крайния потребител, след като не е спазило всички свои задължения по съставяне на констативен протокол от проверката, изрично разписани в чл.49 от ПИКЕЕ? 3. Законосъобразно ли е проведена процедурата по преизчисляване на сметката за ел.енергия на краен потребител, след като енергоразпределителното дружество я е извършило без да спази всички задължителни правила за осъществяването й посочени в ПИКЕЕ? Имат ли правна стойност действията на енергоразпределителното дружество след като същите са извършени в нарушение на реда, предвиден в ПИКЕЕ, по който да се извършва проверката и коригирането на сметката на крайния потребител? 4. Формулирал ли е погрешен и необоснован извод въззивния съд като е приел, че на потребителя действително е доставено цялото отразено в констативния протокол от проверката количество ел.енергия, след като същото не намира пълно потвърждение от метрологичната експертиза на БИМ РО Русе? 5. Какво е значението за този вид правоотношения, неизпълнението от страна на електроразпределителното дружество на задължението му да осигурява на крайния потребител възможност за контрол на показанията на средството за търговско измерване? Въпросите от 2-ри до 5-ти са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по жалбата „Електроразпределение Север” АД, [населено място], чрез адв. Н. Г. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение по гражданско дело, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК. Прието е за безспорно по делото, че ищцата е потребител на електрическа енергия за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], с аб. № [№]. От КП № 1105592/21.05.2019 год. е установено, че на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. /№/, монтиран на обекта на потребление на ищцата в [населено място], с аб. № [№], при която са снети показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 3418 кВтч; 1.8.2 – 20405 кВтч; 1.8.3 – 31923 кВтч; 1.8.4 – 000000 кВтч и 1.8.0 – 55747 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 588058 и изпратен за експертиза в БИМ. Прието е, че проверката е извършена в отсъствието на ищцата, в присъствието на един свидетел, с посочени три имена и точен адрес, подписал протокола без забележки. Извършената от БИМ, РО Русе метрологична експертиза, материализирана в протокол № 1342/12.07.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е констатирала външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия на тарифа 15.8.3 – 31923 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Според метрологичната експертиза електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергията, но не съответства на технически характеристики. Съдът е приел, че съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия от 31923 кВтч за периода 06.09.2016 год. – 21.05.2019 год. Посочено е, че корекцията е извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с № [№]/310.7.2019 год. за сумата от 5706, 04 лева. Прието е за установено от констативен протокол № 1102243/05.09.2016 год., че на посочената дата на обекта на ищцата с аб. № [ЕГН], е монтиран електромера с фабричен номер /№/ с нулеви показания по всички тарифи – общо пет на брой. Проверката, при която е монтиран процесния електромер, е извършена в присъствието на съпруга на ищцата, подписал протокола без забележки. От заключението съдебно – техническата експертиза, изслушано в първата инстанция съдът е приел за установено, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2016 г., като метрологичната му годност е шест години. Констатираното в невизуализираната тарифа 1.8.3 количество ел. енергия е преминало през измервателната схема на СТИ, респ. е измерено от електромера. Констатираната от извършената от БИМ метрологична експертиза намеса в тарифната схема на електромера представлява софтуерно препрограмиране с въвеждането на още една тарифа, в случая тарифа Т3, в която се отчита част от потребената ел. енергия, но не се визуализира на дисплея; осъществява се чрез специализирана техника и парола за достъп до второ ниво. Посочено е, че в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че количеството ел. енергия от 31923 кВтч, измерено от тарифа (регистър) 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея, се съдържа и в т. нар. „сумарен“ регистър – 1.8.0, в който се записва цялото количество ел. енергия, преминало през измервателната схема на електромера. Количеството ел. енергия от 31923 кВтч е математически точно остойностено, съобразно утвърдените от КЕВР цени на ел. енергията, действали в процесния период. От правна страна е приел за безспорно по делото, че ищцата е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищцата има задължението да заплаща използваната ел. енергия. Посочено е, че ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 55 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год., в сила от 04.05.2019 год., възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установено посредством метрологична експертиза измерено количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване. Прието е, че същите са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвидената в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ законова делегация - устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. Прието е още, че цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Съдът се е позовал на чл. 98а и чл. 98в от ЗЕ, ДВ бр.74/2006 г., в сила от 01.07.2007г., според които крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция,или търговец,и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия. Посочено е, че в чл. 55 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 год. приложими в случая, е предвидено, че в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. Съдът е приел, че в чл. 49 от ПИКЕЕ – 2019 г. е уредена процедурата по коригиране на сметка при неточно измерване или неизмерване ел.енергия, вкл. и при измерена ел. енергия в невизуализирани регистри. Приел е още, че ал. 1 на цитирания текст предвижда, че при извършване на проверки по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2 (какъвто не е настоящия случай) операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. Прието е, че в ал. 2 на чл. 49 ПИКЕЕ са посочени и реквизитите на протокола – констативният протокол по ал. 1 се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител. При отсъствие на ползвателя или на негов представител, при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и един свидетел, който не е служител на оператора. Съдът е приел, че в констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв. Прието е, че в чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ е установен и срокът на корекцията, а именно за период след монтажа на СТИ. Приел е, че от събраните по делото доказателства ответникът, чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на предпоставките за коригиране на сметката за потребление на ищцата в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ. Посочено е, че проверката и демонтажът на процесното СТИ са извършени по предвидения ред, като за това е съставен протокол, отговарящ на изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ – подписан е от съставителя и от независим свидетел посочен с три имена и адрес. Прието е, че корекцията на сметката не се основава на констатациите, вписани в протокола за извършената на дата 23.05.2019 год. проверка, а на тези отразени и в протокола от метрологичната експертиза, в съответствие с изискването на чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ. Съдът е приел, че в конкретния случай, отразеното в КП от 21.05.2019 год. количество ел.енергия в невизуализирания регистър 1.8.3 от 31923 кВтч е потвърдено от метрологичната експертиза на БИМ, РО Русе, както и от заключението на вещото лице по СТЕ. Относно периода на корекцията, предвид представения по делото Протокол за монтаж/демонтаж на електромер от дата 05.09.2016 год. е прието, че периодът на корекцията е определен в съответствие с чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ. Прието е още, че е спазена и процедурата на чл. 49 ал.4 от ПИКЕЕ и ищцата е уведомена за извършената корекция, съгласно представените доказателства пред районния съд и съобразно и наведените от нея твърдения в исковата и м молба. При тези съображения въззивният съд е извел извод, че ответникът е доказал по безспорен начин правото си да получи от ищцата сумата от 5706, 04 лева. Преценени са за неоснователни доводите на ищцата за липса на основание за коригиране на сметката и м за ел.енергия за минал период. Според съда основанието за коригиране на сметка се съдържа в ПИКЕЕ и ЗЕ, който са нормативни актове и са задължителни за страните. За неоснователни са приети доводите на ищцата, че коригирането на сметките на потребителите за ел. енергия само въз основа на евентуално неточно измерване на доставената ел. енергия от средство за търговско измерване, което е собственост на електроразпределителното дружество, без да е доказано виновно поведение на потребителя, било недопустимо. В тази връзка е посочено, че въпросът за виновно поведение на потребителя би бил относим при реализиране на отговорност за вреди от неизпълнение на договорно задължение, а настоящият случай не е такъв. Приел е за неприложима в случая цитираната от ищцата в исковата и м молба съдебна практика, с която тя обосновава недължимостта на процесната сума. Отбелязано е, че цитираните решения на ВКС на РБ са постановени при друга нормативна уредба и се отнасят до неравноправния характер на клаузите в сключените с потребителите на ел. енергия договори при общи условия, уреждащи възможността електроразпределителните дружества и доставчиците на ел. енергия да коригират едностранно сметките на потребителите за ел. енергия за минал период. С оглед на тези съображения е формиран решаващ извод за неоснователност на предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на процесната сума, поради което според съда същият следва да бъде отхвърлен. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите по п.1-ви от изложението. С решение № 86/05.10.2020 г. по гр.дело № 2566/2019 г. на ВКС, I г.о. по чл.290 ГПК е възприета формираната по приложението на чл. 269, чл. 235, ал. 2 и ал. 4, чл. 236, ал. 2 ГПК непротиворечива практика на ВКС, според която въззивната инстанция е длъжна, като инстанция разрешаваща по същество материалноправния спор, да разгледа и обсъди изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, както и възраженията в отговора на въззивната жалба. В пределите очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, следва да подложи на самостоятелна преценка релевантните доказателства и обсъди защитните тези и доводи на страните. Тези изводи следва да намерят писмено отражение в мотивите към въззивното решение, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, което би осигурило възможност за страните да се запознаят с изводите на съда, а за горната инстанция – да провери правилността на решението. Със същото решение е прието, че в случай, че за някоя от страните правото на въззивно обжалване на първоинстанционно решение се е породило едва след поправката му по реда на чл. 247 ГПК (доколкото мотивите към решението не са част от него и не подлежат на самостоятелно обжалване, ако страната не обжалва самото решение – ТР № 1/2000 г. на ОСГТК на ВКС, т. 18) и в подадената от тази страна въззивна жалба са изложени не само доводи за постановяване на решението за поправка в нарушение на чл. 247 ГПК, но и доводи за неправилност на поправеното решение (поради необоснованост или допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон при формиране на фактическите и правни изводи касаещи спора по същество и съдържащи се в мотивите към поправеното решение) и се иска пререшаване на правния спор, предметът на въззивно обжалване включва не само решението за поправка, но и поправеното първоинстанционно решение. Затова въззивният съд е длъжен да обсъди както оплакванията за допуснати нарушения на чл. 247 ГПК при постановяване на решението за поправка, така и оплакванията за неправилност на поправеното решение, с което е дадено разрешение по същество на правния спор. В същата насока е разрешението на правния въпрос в цитираното от жалбоподателката решение № 222/27.03.2018 г. по т.д.№ 505/2017 г. на ВКС II т.о. по чл.290 ГПК. Правните въпроси съдът е разрешил в съответствие с цитираната практика на ВКС. В пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по нея въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, доводите в жалбата за неправилност на първоинстанционното решение, съответно и доводите в отговора на жалбата, и е изложил свои фактически, и правни изводи по предмета на спора. Тези изводи са обективирани в мотивите на въззивното решение съгласно чл.236,ал.2 ГПК. С оглед на това съдът приема, че не е установено допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по тези въпроси. Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втори, трети, четвърти и пети въпроси. За да е правен въпросът същият следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на спора – т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Посочените въпроси не отговарят на тези изисквания и поради не представляват общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Отговорът на въпросите изисква преценка на събраните по делото доказателства на законосъобразността на изводите на въззивния съд, което следва да се извърши от Касационния съд само ако се допусне касационно обжалване, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Формулираните правни въпроси трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл.288 ГПК Касационният съд преценява дали сочения от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. С оглед на посоченото съдът приема, че втори, трети, четвърти и пети въпроси не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Съдът намира, че в полза на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие № 20514/27.10.2020 г., сключен между ответника по касационната жалба и адвокатско дружество”В., Ж. и Партньори” [населено място], който не е подписан от „Електроразпределение Север” АД, [населено място]. Отговорът по касационната жалба е подаден чрез адв. Н. Г., преупълномощен от адвокатското дружество с пълномощно пред първата инстанция/л.20/. Поради това съдът намира, че не са налице данни за конкретно уговорен размер на адвокатското възнаграждение между Адвокатско дружество”В., Ж. и Партньори” и ответника по касационната жалба. Приложеното платежно нареждане от 04.11.2020 г. за преведена сума от ответника по касационната жалба по сметка на Адвокатско дружество „В. Ж. и Партньори” не води до извод, че това е уговорения размер на адвокатското възнаграждение за оказаната правна защита и процесуално представителство пред ВКС от адв. Н. Г. на ответника по касационната жалба в настоящото производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение