Определение № 176 от 22.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1703/2015 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място], срещу въззивното решение № 836 от 22.12.2014 г. по в. гр. д. № 1166/2014 г. на Пловдивския апелативен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК. Ответникът по касация Общината [населено място] поддържа становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване. При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима. С обжалваното въззивно решение, след частична отмяна на решение № 1560 от 31.07.2014 г. по гр .д. № 1152/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, е отхвърлен предявен от касатора иск за ревандикация на недвижим имот с площ от 7 800 кв. м. - реална част от ПИ с идентификатор № 00702.528.076 по КККР на [населено място], целият с площ 20 371 кв. м., с граници на реалната част по т.т. 8, 12, 11, 20, 9, 8 по скица № 5 /л. 81 от първоинстанционното дело/, и на недвижим имот с площ 120 кв. м. - реална част от ПИ с идентификатор № 00702.528.020 по КККР на същия град, целият имот с площ 1 160 кв. м., при граници на реалната част по т.т. 21, 22 и 23 по същата скица - неразделна част от съдебното решение. Въззивният съд приел, че за да се придобие право на собственост от търговско дружество с държавно имущество по чл. 17а ЗППДОбП /отм./, следва да са налице предпоставките: собственост на държавата по отношение на конкретно имущество, предоставяне на имуществото за стопанисване и управление на държавно предприятие, преобразуване и приватизация на това предприятие, при което имуществото е включено в капитала на дружеството, съответно в акта за преобразуване не е предвидено нещо друго за това имущество. В тежест на ищеца е да установи положителната предпоставка - включване на имота в баланса на ищцовото дружество. Като се позовал на заключението на вещото лице, назначено по делото, съдът приел, че имот с площ от 52 000 кв. м., представляващ УПИ І-СП „Б.“ от кв. 3, не е заприходен в баланса на дружеството към момента на преобразуването му, нито в по-късен момент, включително и при приватизирането на дружеството през 2007 г. При липса на тази предпоставка, визирана в чл. 17а ЗППДОбП /отм./, въззивният съд стигнал до извода за неоснователност на иска по чл. 108 ЗС досежно уважената му част. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси: 1. кои са елементите на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП /отм./; 2. чия е доказателствената /тежест/ да се установи положителната предпоставка за придобиване правото на собственост по чл. 17а ЗППДОбП /отм./ - в баланса на ищцовото дружество да е включен процесният имот; 3. включването в баланса на дружеството на имущество, предоставено за стопанисване и управление по реда на чл. 17а ЗППДОбП /отм./, предпоставка ли е за придобиване на правото на собственост и същата визирана ли е в чл. 17а ЗППДОбП /отм./; 4. с какви доказателствени средства следва да се установят предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ и чия е доказателствената тежест; 5. каква е доказателствената сила на акта за държавна и общинска собственост. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че обуславящ изхода на обжалваното решение е въпросът дали включването в баланса на държавното предприятие на имуществото, предоставено му за стопанисване и управление, е предпоставка за придобиване на правото на собственост по реда на чл. 17а ЗППДОбП /отм./. По този въпрос е констатирано, че има противоречива съдебна практика на различни състави на ВКС, поради което той е включен в предмета на т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС като т. 3, б.”г”, а именно: „Необходимо ли е предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, за да се приложи нормата на чл.17а ЗППДОбП /отм./”. Тъй като фактическият състав на посоченото придобивно основание касае придобиване право на собственост и от търговско дружество с общинско имущество, то е налице условието на чл. 292 вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК за спиране на производството по разглежданото дело, поради което съдът