Определение № 4658 от 01.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3973/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. Г. А., подадена чрез адв. Б. Б., против решение № 77 от 28.04.2025г., постановено по въззивно гр.дело № 495/2024г. на Пловдивския апелативен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 174/12.06.2024г. по гр. д. № 531/2023г. на ОС – Стара Загора за отхвърляне на иска по чл. 50 от ЗЗД, предявен от касаторката против „М Ди Си“ ЕООД, за присъждане на сумата 25 100 лева, като обезщетение за неимуществени вреди (болка, страдание и стрес), настъпили в следствие на инцидент на 22.06.2023г., (подхлъзване и падане в банята на стая 110 на Гранд хотел „Княз Павел“, гр. Павел баня, собственост на ответника), за което ответникът отговаря като собственик на вещта, от която са произтекли вредите. Касаторът обжалва решението с доводи за неправилност, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК поддържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Във връзка с оплакването за дадена от въззивния съд неправилна правна квалификация на спорното право формулира следните въпроси, за който счита, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС-решение № 226/ 03.08.2011г. по гр.д.№ 1470/2010г. и решение № 329/20.12.2011г. по гр.д.№ 1789/2010г. и двете на ІІІ ГО, решение № 138/25.03.2011г. по гр.д. № 1127/2010г. и решение № 375/26.10.2011г. по гр.д. № 931/2009г., решение № 398/25.05.2010г. по гр.д. № 738/2010г., решение № 439/23.07.2010г. по гр.д. № 476/2009г. и четирите на ІV ГО и др.: 1. Допустимо ли е въззивният съд да приема правна квалификация на иска, която не съответства на изрично заявените твърдения за противоправно и виновно поведение, обуславящо деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД; 2. Произнасянето на въззивния съд по иск с неправилна правна квалификация прави ли постановеното решение незаконосъобразно. Във връзка с довода, че правната квалификация на иска е по чл. 45 ЗЗД поставя и въпросите: 3. Длъжен ли е наемателят да полага грижата на добрия стопанин наред с наемодателя и следва ли да се ангажира деликтната им отговорност по чл.45 ЗЗД, когато двамата въпреки задължението си да положат грижата на добрия стопанин, не са отстранили явен и опасен недостатък във вещта, довел да вреди до трети лица; 4. Представлява ли противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД неизпълнението на задължението за поддържане на безопасна среда в обект с обществено предназначение, когато е наличен недостатък, довел до телесно увреждане на трето лице, въпреки че инцидентът е бил квалифициран от съда, като случаен; 5. Представлява ли противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД непредприемането на технически и организационни мерки от страна на собственика на хотела за обезопасяване на мокри помещения-чрез поставяне на противоплъзгащи средства, предупредителни табели- с оглед предотвратяване на инциденти, въпреки предвидимия риск и завишената отговорност при упражняване на хотелиерска дейност. Според касаторката по отношение на въпросите 1, 3, 5 е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като те са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Не на последно място, счита че решението на АС-Пловдив е и очевидно неправилно. В рамките на срока по чл. 287, ал.1 ГПК ответникът „М Ди Си“ ЕООД, чрез пълномощника адв. А. С., излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационната жалба за процесуално допустима- подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване, съдът намира следното: Разгледан е иск, квалифициран от инстанциите по същество, като такъв с правно основание чл. 50, във вр. с чл. 45 ЗЗД. Въззивния съд е приел за установено, че ответното дружество е собственик на Гранд хотел „Княз Павел“, гр. Павел баня. На 22.10.2023г., около 22.30 ч., А., която била гост на хотела, се подхлъзнала в банята на хотелската стая в която била настанена и паднала. От ангажираните по делото писмени доказателства и от заключението на СМЕ, прието в първоинстанционното производство съдът установил, че в резултат на падането ищцата получила счупване на шийката на дясната раменна кост, обуславящо трайно затруднение на движенията на крайника за период от 3-4 месеца; кръвонасядания и ожулвания в областта на горна устна, върха на носа, страничната вътрешна повърхност на дясна мишница и странична повърхност на лява мамила, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според събраните пред окръжния съд свидетелски показания, от датата на увреждането си до момента ищцата изпитвала непрестанни физически болки; ползвала отпуск поради временна неработоспособност; рамото й било обездвижено и не била в състояние да се обслужва сама, поради което разчитала на помощ от съпруга си, като това повлияло негативно и върху психическото й състояние. Съдът е обсъдил приетите в производството съдебно-строително-технически експерти, последните две, изготвени след оглед на място и след проведено изпитване в лаборатория за изпитване на строителни продукти, извършено на 16.04.2024г., от които е установил, че подовата настилка в банята на стая 110 в Гранд хотел „Княз Павел“, гр. Павел баня е направена от плочки от гранитогрес от типа 01СРR, вид- Livorno Gris Brillo 45/45 - 1 качество; производител - КЕRIOS Ceramica - гр. Валенсия, Испания, с представителство в РБ-гр.Русе. Плочките били купени от „Хикови“ ООД, съгласно фактура от 09.01.2020г., заплатена на 28.01.2020г., а в издаденият от производителя сертификат за съответствие липсват данни за изпитване на хлъзгане; материалът на плочките се характеризира с възможност за повърхностно шлифоване и полиране, поради което плочките от този тип гранитогрес не се глазират; материалът се характеризира и с изключително малка водопопиваемост, което ги прави подходящ за поставяне в мокри помещения и на открито. Така изпълнената подова настилка съответства на предвидената в проекта за строителството на сградата, която е въведена в експлоатация с разрешение за ползване № 938/21.12.2021г. от ДНСК - гр. София. При въвеждането на обекта в експлоатация са били представени всички декларации за съответствие на строителните материали, вложени при строителството на обекта, в т.ч. и декларация за експлоатационните показатели на гранитогресните плочки. В същата няма данни за хлъзгателността на плочките. Устойчивостта на плочката, с финишно покритие Brillo на плъзгане във влажни условия е 13. Съдът е обсъдил и декларации за експлоатационни показатели за плочките, според които е налице хармонизирана техническа спецификация ЕN 14411:2012; предвидено е използването им за облицовка на вътрешни и външни повърхности, подове и стени. По отношение на съществената характеристика хлъзгаемост в една от декларациите е посочено NРD (неустановени експлоатационни показатели), а в другата липсва такава съществена характеристика. Въззивният съд е приел, че от протокол за установяване на годността за ползване на строеж от 08.11.2012г., строежът на процесната сграда е приет от Държавна приемателна комисия и е обосновал извод, че същият е бил изпълнен в съответствие с нормативните актове за проектиране, изпълнение, контрол и поддържане на строежите, в частност, че проектирането и изпълнението на подовото покритие в баните на стаите на хотела е било извършено при спазване на изискванията на закона. Според въззивния съд с оглед заявените в исковата молба и в уточняваща молба вх. № 13082/20.10.2023г. от ищцата фактически твърдения, правната квалификация на предявения иск е по чл. 50 ЗЗД. Посочил е, че в нормата се дефинира безвиновната отговорност за вреди, произлезли от каквито и да е вещи, солидарно за собственика и лицето, под чийто надзор те се намират. Отговорността е безвиновна, но не е безусловна. Вредата следва да произтича от обективно присъщи (вътрешни) свойства, качества или дефекти на вещта. В случая се касае за подова настилка в баня, която се намира в хотелска стая в хотел, собственост на ответника. За да възникне отговорността на ответното дружество по реда на чл.50 от ЗЗД за обезщетяване на причинените при падането на М. А. неимуществени вреди следва да се установи, че причината за плъзгането й в банята е мокрият под, което от своя страна да се дължи на несъответстващи на начина на експлоатация на помещението технически характеристики на материала на подовото покритие, в частност досежно хлъзгаемостта на плочките в мокри условия. Съдът е обсъдил подробно правната регулация на изискванията към техническите характеристики на влаганите при строителството строителни материали/строителни продукти на ниво Европейски съюз - Регламент № 305/2011г. на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета и на ниво национално законодателство на РБ-Законът за техническите изисквания към продуктите и издадената по силата на чл. 9, ал. 2 от този закон Наредба № РД- 02-20-1/05.02.2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите в Република България, които доразвиват европейската законодателна рамка. След анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на нормативната уредба, е обосновал извод, че при изграждането на строежа, представляващ Гранд хотел „Княз Павел“ - гр. Павел баня, собственикът и ответник по делото е изпълнил вменените му по закон задължения за използване на подходящи строителни продукти при изграждането на подовите настилки в баните на стаите. Предвид това е приел, че не е осъществено пълно и главно доказване на наличието на конкретни изисквания или технически характеристики на строителните продукти досежно противоплъзгането, предвидени в хармонизирания европейски стандарт или в националните изисквания за влагането на строителни продукти в строежите, които да не са спазени или да не са налице при подовата настилка в банята на хотела, които да са в причинно-следствена връзка с подхлъзването на ищцата при падането й в банята на 22.06.2023г. Посочил е че е ноторно известно е, че всяка повърхност има определена степен на хлъзгане (по ниска при грапавите повърхности и по-висока при гладките такива), а взаимодействието между различни такива зависи от триенето. Триенето е физичен процес на съприкосновение на повърхностите на две тела. То зависи от различни фактори: материала, от който са направени телата, от тяхната форма, степен на гладкост, дали са в състояние на движение или покой, ъгъла на контакт. Наличието на допълнителен материал между две повърхности се отразява на триенето и на степента на хлъзгавост. При възприемане на околната действителност всеки човек би следвало да отчита горните факти и да съобразява своето поведение (начин на ходене) с наличните дадености. В случая подът на банята е бил мокър (според твърденията на ищеца), което, независимо, че покритието отговаря на строителните правила и норми, автоматично води до значително увеличаване степента на хлъзгавост. Това обстоятелство следва да бъде взето под внимание от всеки, който ползва помещението. Още повече, че водата е в резултат от ползването на банята от самия ищец. Предвид изложеното съдът е направил извод, че подхлъзването и последващото падане е случаен инцидент, поради което не са налице условия за ангажиране на безвиновната отговорност на собственика - „М Ди Си“ ЕООД. С тези мотиви съставът на апелативния съд е отхвърлил иска. Върховният касационен съд намира, че обжалваното решение не е очевидно неправилно, както сочи касаторката. От съдържанието на мотивите не се установява съставът на Пловдивския апелативен съд да е допуснал нарушение на императивни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, както и правна норма в смисъл, различен от действително вложения. Решението не е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. То е израз на правораздавателната компетентност на съда при решаване на конкретния правен спор и съдържа неговата преценка за установените релевантни факти и приложението на закона към тях. Направените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК твърдения като обосновка на очевидната неправилност са за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с необсъждането на допустими и относими към спора доказателства, като се твърди наличието на факти, които съдът е приел за недоказани, което не е очевидна неправилност. Доводите за необсъждане на доказателствата би следвало да се обвържат от касаторката с правни въпроси, касаещи това процесуално задължение на съда, а не с очевидна неправилност, като касационно основание за допускане на касацинния контрол, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси. Голяма част от тях не са обусловили решаващата правна воля на съда и нямат нужното значение за изхода от спора по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1 от 19. 02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009г. В останалата част въпросите са разрешени в съответствие с относимата съдебна практика на ВКС, поради което отсъства допълнителното селективно основание, на което касаторката се позовава. Въпросите 1 и 2, свързани със задължението на съда да даде точната правна квалификация на спорното право са разрешени от въззивния съд в съответствие с трайната и непротиворечива практика на ВКС, според която предметът на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието (изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения) и петитума на исковата молба (заявеното искане). Правното основание (правната квалификация) на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска. В мотивите на ТР № 2/29.03.2012г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че правната квалификация е свързана с допустимостта на решението само при нарушение на диспозитивното начало – произнасяне извън заявения обем и предмет на търсената защита. Обратно, когато произнасянето е в рамките на твърденията и петитума, но тези доводи и искане са подведени към погрешна правна норма, решението е неправилно. В случая въззивният съд се е произнесъл по редовна искова молба, в която са изложени релевантните за ищцата обстоятелства по спора при наведени твърдения за причинени вреди, настъпили от собствената на ответника вещ-неподходящо и некачествено покритие на пода на баня в хотелска стая. Съдът се е произнесъл по изложените от ищцата факти, твърдения и заявен петитум и въз основа на тях е определил правната квалификация на иска по чл. 50 ЗЗД, действайки изцяло в съответствие с принципа за диспозитивно начало в гражданския процес. Съдът не е имал основание да квалифицира спорното право по чл. 49, във вр. с чл.45 ЗЗД, тъй като твърденията в исковата молба за причината за настъпването на инцидента са свойствата на самата вещ. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна и не зависи от действия или бездействия на служители на собственика на вещта. Предвид изложеното, не би могло да се приеме, че въззивният съд се е отклонил от съдебната практика на ВКС, включително и с част от цитираните от касаторката решения. Отделно от това първите две сочени в изложението решения - по гр.д. № 1470/2010г. и по гр.д. № 1789/2010г. на ІІІ ГО са неотносими към настоящото дело, доколкото касаят ограниченото правомощие на въззивната инстанция да връща делото за ново разглеждане. Касационно обжалване не може да се допусне и по останалите въпроси, които не са поставени в контекста на правните разрешения на въззивния съд, а са във връзка с твърденията на касаторката, че въпреки данните и доказателствата по делото и двете съдебни инстанции са достигнали до неправилни изводи за основанието и правната квалификация на предявения иск. Както се отбеляза въззивният съд, въз основа на изложените в исковата молба твърдения и заявен петитум е квалифицирал спорното право по чл. 50 ЗЗД, а не по чл. 45 ЗЗД, поради което установяване на противоправно поведение, изразяващо се в неизпълнение на задълженията да се полага грижата на добрия стопанин, да се поддържа безопасна среда в обект с обществено предназначение и да се предприемат организационни мерки за обезопасяване на мокри помещения, е без значение за решението му по съществото на спора. Не на последно място, въпросите 1, 3 и 5 нямат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно цитираното ТР № 1/19.02.2010 г., допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице тогава, когато по разрешаването на поставените въпроси няма практика или съществуващата се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице. В заключение не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд. При този изход на делото касаторката дължи на ответното дружество сторените в касационното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 1632 евро, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 29.09.2025г. и платежно нареждане от 29.09.2025г., удостоверяващо плащането. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение