Определение № 1252 от 28.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 797/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 3808/17.03.2010 година на С. К. С. и Т. О. С., и двамата от с.Е., чрез адв.Л.Д.- АК К. срещу въззивно Решение Nо 9 от 04.02.2010 година, постановено по гр.възз.д.Nо 574/2009 година на Старозагорския окръжен съд, с което по реда на чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е оставил в сила Решение Nо 507 от 05.08.2009 година по гр.д. Nо 2129/2007 година на РС К. по отхвърлените искове по чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон – чл. 2 ал.2 З. във вр. с § 1 б.”в”, от ПЗР на ЗВСНОИ/ДВ. бр.107/18.11.1997 година / основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение си по делото, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се обоснована с необходимостта ВКС да се произнесе по поставените въпроси, които биха били за точното прилагане на закона и развитие на правото- Реституцията по чл. 2 ал.2 З. по силата на самия закон ли настъпва или е необходимо да се извърши определено административно производство, окончателният акт по което да има правопораждащо действие- да възстановява собствеността ? Искът по чл. 2 ал.2 З. установителен ли е или конститутивен ?За да бъде отхвърлен иска по чл. 2 ал.2 З. необходимо ли е общината да докаже, че законосъобразно е отчуждила процесния недвижим имот ? Когато по делото е представен, документ изходящ от ответника, в който той признава правото на собственост на ищеца върху имота, това достатъчно доказателство ли е за наличието на тази собственост или е необходимо ищецът да представи и други писмени доказателства, с които да се легитимира като собственик? Когато в производството по чл. 2 ал.2 З. ищецът представи писмени доказателства, неоспорени от ответника касаещи придадени по регулация към имота части от съседния, легитимира ли се ищеца за собственик на тези части? Необходимо ли е да се представят и други документи ?Длъжен ли е въззивния съд да се произнесе по всички оплаквания на жалбоподателя ?За да бъде законосъобразен А. необходимо ли е да бъде подписан от съставителя, да бъде заверен с печата на съответното учреждение ? По посочените въпроси се поддържат основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК / противоречие с практиката на ВКС/ВС/ и по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК - наличие на противоречива съдебна практика, без да се сочи или прилага такава. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по делото. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., преценено с оглед данните за пазарната стойността на защитаваното право на собственост, определено в размер на 8 500 лв. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърлените искове по чл. 108 ЗС, с които е поискано да се признае по отношение на Община К. и физическите лица П. К. П. и Г. Х. П., че ищците С. С. и Т. С. са собственици на основание чл. 2 ал.2 З./ ред. ДВ. бр.107 / 18.11.1997 година / на следния недвижим имот :УПИ IV-1265 в кв. 123 по плана на с.Е. с площ от 564 кв.м. Прието е, че твърденията на ищците- за собственост по отношение на придаваеми части от съседен имот и неправомерно отнемане от страна на общината на целия имот, който претендират, не са доказани. Прието е, че твърденията за неспазване процедурата по ЗПИНМ при извършено отчуждаване е в тежест на ищците, а ангажираните доказателства са го установяват.Прието е, че след като има твърдение за незаконосъобразно отчуждаване, пътят на защита е първоначално чрез искане за отмяна на отчуждаването. При преценка на наведените доводи и липсата на конкретно посочени и/или приложени съдебни решения, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. С разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК, се приема, че приложното поле на т.3 визира хипотези при които произнасянето от страна на касационния съд по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос би довело до изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма, като чрез преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение теза, или вече установена практика възприета с решението на въззивния съд, ще се наложи нова съдебна практика, отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен, неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Формулираните многобройни въпроси с изложението на касаторите не поставят искане за обобщаване и уеднаквяване приложението на определена правна норма- например чл. 2 ал.2 З. в насока, различна от тази която е приложена с въззивното решение, а касаят насоката на разрешаване на конкретния спор, което би било задача на касационната инстанция само, ако би се допуснало исканото касационно обжалване. Липсва обосновка в каква насока по всеки един от поставените въпроси би следвало да се обобщи или насочи/ ако липсва такава/ съдебната практика, за да се стигне до уеднаквяване приложението на конкретна законова разпоредба или до тълкуване в смисъл, в който няма постановен съдебен акт, поради което касационният съд не може да извърши преценката за наличие на предпоставки за допустимостта на касационното обжалване. Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване и по чл. 280 ал.1 т.1 и/или т.2 ГПК, тъй като само по себе си позоваването на тези основания в изложението на касаторите, че посочените въпроси по въззивното решение са „ в противоречие с практиката на ВКС/ ВС или се разрешава противоречиво от съдилищата”, без да има аргументация в каква насока и с кои конкретно решения- задължителна съдебна практика на ВКС/ВС, или на отделни съдебни състави е налично твърдяното противоречие, не може да се обоснове допустимостта на нито едно от посочените основания. Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия