Определение № 750 от 01.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3138/2018 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. Д. М., чрез адв. И. И., срещу въззивно решение № 3062/2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 11796/2016 г. в частта, с която „неговите искове са отхвърлени“. Съставът на Върховния касационен съд, изхождайки от изложеното в касационната жалба, нейният петитум, а и въпросите в изложението към нея, намира, че предмет на касационната жалба е въззивното решение в частта му по чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 7 СК. Касаторът излага доводи за неправилност. Насрещната страна В. Р. Н., чрез адв. С. Б., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявен е иск от В. Д. М. срещу В. Р. Н. за промяна на определените с решение по гр.д. № 16033/2013 г. на СРС, 84 състав, мерки относно упражняването на родителските права по отношение на децата М.–Н. В. М. и С.-Н. В. М.. Въззивният съд, като потвърдил решенето на първостепенния Софийски районен съд, е отхвърлил иска и, също така, служебно е определил малолетните деца да живеят при своите баба и дядо по майчина линия, на осн. чл. 59, ал. 7 СК. Касаторът е обосновал допускане на касационно обжалване с доводи за необсъждане на всички факти и обстоятелства по делото, както и събраните доказателства, за нарушение на материалния закон и необоснованост при преценката кой измежду родителите е по-подходящият за възлагане упражняването на родителските права, за нарушение при приложението на чл. 59, ал. 7 СК и тълкуването на вложения смисъл в „изключителност на случая“ според същата разпоредба, с необоснованост в извода, че няма промяна в обстоятелсвата по см. чл. 59, ал. 9 СК и противоречие по приложението на тази разпоредба с т. 5 ППВС № 1/1974 г. на ВС РБ и решение № 6469/2013 г. на ВКС, 4-то г.о., постановено по гр.д. № 2640/2015 г. Позовава се и на очевидна неправилност. Ясно е формулиран само един процесуалноправен въпрос – съдът трябва ли да вземе предвид всички доказателства по делото, за да се произнесе; при преценка на фактите по делото, трябва ли да вземе предвид всички обстоятелства, имащи значение за определяне най-добрия интерес на децата, следва ли да обсъди и да вземе под внимание желанията и чувствата на децата. Твърди се произнасяне „в противоречие с практиката на ВКС“. По този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, защото въззивнят съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като касаторът на практика изразява несъгласие с обосноваността на направените въз основа на тях фактически изводи и правни заключения. Останалите поставени правни проблеми, поставят следните въпроси,чиято формулировка се уточнява от състава на Върховния касационен съд: кога е налице промяна в обстоятелствата, при която следва да се променят мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетните и ненавършилите пълнолетие деца и по тълкуване на елементите от фактически състав на чл. 59, ал. 7 СК. Въпросите са от значение за постановения резултат и съставът на Върховния касационен съд, изхождайки още и от задължението служебно да се следи за интереса на детето, намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато, за да се провери доколко, с оглед конкретните особености, разрешението на въззивния съд е съобразено с ПП 1/1974 г. и решение № 6469/2013 г. на ВКС, 4-то г.о., постановено по гр.д. № 2640/2015 г. Относно въпросът по тълкуване на чл. 59, ал. 7 СК е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Мотивиран от горното, съдът