Определение № 116 от 17.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 759/2009 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Т” Е., гр. Р. срещу решение от 19.05.2009 г. по гр. д. № 3342/2008 г. на Софийски градски съд, ІV Д състав, с което е оставено в сила постановеното от Софийски районен съд решение от 16.07.2008 г. по гр. д. № 6824/2008 г. за отхвърляне на предявените от същото дружество искове по чл. 372 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като се поддържа искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Ответниците по касация - П. А. Б. и С. С. Б., двете от гр. С. не заявяват становище по допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за обективно и субективно съединени искове, всеки от които е с цена под 1000 лв.: срещу ответницата П е предявен иск по чл. 372 ТЗ за сумата 927 лв. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 7.50 лв., а срещу ответницата С е предявен иск по чл. 372 ТЗ за сумата 309 лв. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2.50 лв. Следователно, обжалваемият интерес по делото, преценен по отношение на всеки от исковете, е под 1000 лв., което налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение