Определение № 268 от 08.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3786/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. К. Г., чрез адв. И. А. Д., срещу въззивно решение № 170/17.07.2020 г., постановено от Добричкия окръжен съд, по въззивно гр.д. № 891/2019 г. Касаторът излага доводи за неправилност. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете му да бъдат изцяло уважени, като претендира и съдебноделоводони разноски по делото. Насрещната страна Софийски университет „Св. Климент Охридски“, представляван от ректора А. Г., чрез адв. Н. А., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че на са налице основания за допускане на касационно обжалване, а още и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Добричкият окръжен съд, като отменил решението на първостепенния Добрички районен съд, отхвърлил исковете на Г. К. Г. против СУ„Св.Климент Охридски” за отмяна на заповед на № РД 25-26/16.10.2018 год., издадена от ректора на СУ, с която е дисциплинарно уволнена, на осн. чл. 344 ,ал. 1 ,т. 1 КТ, за възстановяването на заеманата дотогава длъжност „касиер“ в Университетска ботаническа градина – Балчик, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на 1 872.50 лв. - обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, на осн. чл. 344, ал.1, т.3 КТ Осъдил служителя да заплати на работодателя сторените от него съдебноделоводни разноски по делото. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че страните са били в троудовоправна връзка, като Г. Г., заемала длъжността ”касиер” в Университетската ботаническа градина – Балчик. В резултат на извършена проверка на 04.08.2018 год. на контролната лента на касовите обороти на каса ”Разсадник”, по време на смяна на Г., е установено дублирани касови бонове – разпечатани 10 бр.двойки абсолютно еднакви касови бона, със сумарен номинал от 1 245.00 лв., както и извършвани 10 бр.междинни отчети през целия работен ден, като разпечатването е резултат на извършена манипулация на касовия апарат с отваряне на капака за лентата,предизвикващо разпечатка на втори идентичен касов бон. Служителят е уволнен дисциплинарно след изискване на писмените обяснения на служителя, със заповед, в която е посочено горното и още е препратено към констативен протокол на фирма”Датекс”ООД от 22.08.2018 год., утвърдена длъжностна характеристика и доклад от дата 24.08.2018 год. Работодателят е посочил, че с описаните деяния, установени след проверка, Г. е допуснала нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълняване на задълженията по длъжностна характеристика, Правилника за вътрешния трудов ред на СУ и проведени инструктажи, умишлено и системно е увредила касовия апарат, нерегламентирано е отпечатвала финансови бонове, в касата липсва сумата от номиналите на дубликатите, с което материално е ощетила УБГ. С Докладна записка от 24.08.2018 Г. на В. М., и.д. ръководител УБГ [населено място], ректорът на СУ е бил уведомен за констатирани проблеми при администрирането на приходи от вход в УБГ – Балчик. Масова била практиката за разпечатване от посочени касиерки, вкл. Г. Г., на двойки идентични фискални бонове и множество междинни отчети през деня, като бройката била значителна. Била извършена проверка от „Датекс“ ООД, което по силата на сключен с работодателя договор е извършвало извънгаранционно техническо обслужване и услуга относно монтираните в ботаническата градина, [населено място], фискални устройства. Съдът установил, че деянието, за което е наказана Г. е извършено от нея и приел, че то съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Фискалните устройствата са били манипулирани по начин, позволяващ отпечатването на дублиращи касови бонове, при установена тяхна техническа и функционална изправност. Единствената възможната причина за отпечатване на дублиращите касови бонове е била отваряне капака на устройството, без възникнала за това нужда, след неговото запечатване. Г. многократно е отваряла капака на касовия апарат за симулиране на проблем с хартиената лента, в който случай същият е програмиран да отпечата втори фискален бон с идентично съдържание. При разпечатката от фискалния апарат, на който работела Г. се установили множество дублирани бонове. След предприетото запечатване на капаците на касовите апарати, практиката на издаване на дублирани бонове била преустановена. Обясненията на Г., че издаването на дублиращите бонове е по причина на системно възникващ друг проблем с устройството - липсваща връзка с данъчен терминал, са технически несъстоятелни, доколкото в този случай няма да бъде отпечатан никакъв бон, а не два дублирани; касовият апарат е програмиран така, като устройството е било технически изправно. След като фискалните устройства са отговаряли на функционалните и технически изисквания, не е установено основание да се генерират/отпечатват отчети и дублиращи фискални бонове. Съдът е приел, че е налице увреждане на имуществото на работодателя в резултат на манипулиране на печатащото устройство и фискалната памет на касовия апарат, което пък е възможно единствено при съзнателно въздействие, чрез човешка намеса. Съдът приел, че наказанието "дисциплинарно уволнение" е наложено след изискване на писмените обяснения на служителя, които са взети предвид от работодателя, с мотивирана писмена заповед, издадена в законоустановения срок, от компетентен орган, в която са посочени нарушителят, нарушението, датите на извършване, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. В заключение, въззивната инстанция намерила, че заповедта за уволнение е законосъобразна, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен, както обусловените от него претенции за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и заплащане на обезщетение поради незаконна принудителна безработица. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите чия е доказателствената тежест в трудовия спор, при оспорване законността на уволнението и какви са правомощията на въззивния съд при обсъждането на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при формиране на решаващата воля и „какви са служебните задължения на въззивния съд да осъществи своите правомощия по разрешаване на материалноправния спор по същество, спазвайки определени изисквания, ред и условия за постановяване на решението“. Поддържа противоречие с решение № 216/20.09.2016 г. по гр.д. № 1036/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение № 58/23.03.20166 г. по гр.д. № 3666/2015 г. на ВКС, III г.о., № 30/13.04.2020 г. по гр.д. № 2378/2019 г. на ВКС IV г.о., решение № 246/20.01.2020 г. по гр.д. № 4881/2018 г. на ВКС III г.о. Цитира още и определения по чл. 288 ГПК, които не съставляват съдебна практика по см. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът за доказателствената тежест за установяване на фактите, обуславящи законосъобразност на уволнението, е от значение по всички спорове с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В случая въззивният съд не е постановил решение в противоречие с тълкуването, дадено в посочените от касатора съдебни актове, по повдигнатия правен въпрос, нито е правил фактически изводи относно релевантните факти в противоречие с последиците от разпределението на доказателствената тежест. Следва да бъде изяснено и това, че на доказване подлежат фактически твърдения, а не правни доводи и заключения. Въпросът, свързан с тълкуване на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК е принципно значим по всяко исково производство, като в обжалваното въззивно решение окръжният съд се е произнесъл съобразно константната съдебна практика на ВКС, вкл. цитираната, при точно приложение на процесуалния закон. Несъгласието с фактическите и правни изводи само по себе си не значи, че съдът е обсъдил доказателствата в нарушение на цитираните правни норми. Третият въпрос – най-общо относно служебните задължения на съда, доколкото би могло да се разбере вложения смисъл в питането, би имал значение, ако е ясно във връзка с какво точно служебно задължение на съда е зададен, за което касаторът счита, че не е съобразено и поради това съдът е направил погрешни фактически и/или правни изводи, съответно постановил е неправилен краен резултат по материалноправния спор. Съставът на Върховния касационен съд не може да установи вложеният от касатора смисъл нито от съдържанието на касационната жалба, нито от съдържанието на изложението към нея, а и при служебна проверка не откри подобни нарушения, даващи основания за допускане на касационно обжалване за евентуална проверка по чл. 280, ал. 2 ГПК. Касаторът е повдигнал още и следните правни въпроси: По какъв начин, освен чрез използване на научни изследователски методи, работодателят следва да докаже издадени дублиращи касови бонове и извършени междинни отчети на конкретната дата, от работещият на фискалното устройство работник; следва ли да е наличен събран и оценен като доказателство писмен документ, съдържащ реквизитите на фискален бон с индикация на отделен ред „дубликат“ съгласно „Наредбата“, респективно изготвения междинен отчет, и то, за конкретната дата, за която се твърди да е било извършено нарушение, за да се приеме заповедта за мотивирана, а нарушението установено в условията на главно и пълно доказване; допустими ли са свидетелски показания за установяване издадени фискални документи и тяхното съдържание, при въведената с чл. 165, ал. 1 ГПК забрана. От значение по настоящия спор е дали доказателствата и доказателствените средства, допуснати от съдилищата по съществото на спора и обсъждани от въззивната инстанция, са относими и допустими за установяване горепосочените факти, както и дали съдът е отказал да допусне и обсъди събрани релевантни и допустими доказателствени средства за същото обстоятелство. Касационната инстанция не допуска касационно обжалване само, за да отговаря принципно на зададени въпроси, или в случая да изброи по възможност всички допустими доказателствени средства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Важното е, че въззивният съд в обжалваното решение се е основал на всички поискани в срок, допустими и относими доказателства и доказателствени средства, като ги е обсъдил поотделно и в съвкупност. Реквизитите и съдържанието на фискален бон пък има отношение при обсъждането на доказателствата, а не и към мотивиране на заповедта за уволнение. Деянието, съставляващо основание за налагане на дисциплинарното наказание е установено от съда при съвкупна преценка на писмени и гласни доказателства, на констатациите от проверката на фискалните устройства и заключение на вещо лице. Въпросът, поставен по тълкуване на чл. 165, ал. 1 ГПК е неотносим. Съдът е допуснал и обсъдил свидетелски показания за начина на организация на работа в Ботаническата градина, кога и как са се извършвали отчетите от оборота, за това имало ли е оплаквания от служителите за проблеми в работата на фискалните устройства преди констатираните многобройни случаи на издавани дублирани касови бонове, за това как и кога е извършена от „Датекс“ ООД проверка на фискалните устройства и за констатациите от нея, съпоставими с изготвения доклад и заключението на съдебната експертиза, за поведението на Г.. Следващите въпроси в изложението към касационната жалба са поставени във връзка с въззивното решение в частта за разноските: „когато съдът е сезиран с искане за присъждане на разноски, следва ли да изходи от принципа на съразмерност и да присъди само тези, направени във връзка със защитата на страната, съразмерно на установените относими факти и обстоятелствата по делото; на страната, поискала извършване на експертиза със задача, надхвърляща установяване само на относимите за предмета на производството факти и обстоятелства, следва ли да се присъждат и разноските, направени за свръхзадачата, особено, след като впоследствие, искането е изоставено и вещото лице не е отговорило на поставените, релевантни за спора въпроси“. В тази част касационната жалба има характера на искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК и е от компетентността на въззивния съд. Неговото определение може да бъде обжалвано с частна жалба по чл. 274, ал. 2 ГПК. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, като касационната жалба в частта й, имаща характер на молба по чл. 248 ГПК относно съдебноделоводните разноски, следва да се изпрати по компетентност на окръжния съд за разглеждане. Ответникът по касационната жалба е поискал присъждане на съдебноделоводни разноски, но не е представил доказателства, че е сторил такива. Мотивиран от горното, съдът