Определение № 418 от 26.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6820/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 5503/14.08.2013 год. на П. Д. Н. и Т. Д. Н., и двамата от [населено място], заявена чрез адв. М. Ж. АК-Д. срещу Решение Nо 321 от 08.07.2013 година, постановено по гр.възз.д. Nо 364/2013 год на ОС Добрич. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение на първата инстанция по уважените обективно съединени искове за собственост, на основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост по наследство на по 1/8 идеални части от недвижим имот, бивша собственост на ликвидираното ТКЗС на С.С. – склад със застроена площ от 754 кв.м.- имот с идентификатор Nо 66250.36.6.1 и склад с площ от 817 кв.м. –имот с идентификатор Nо 66250.36.6.2., намиращи се в ПИ с идентификатор 66250.36.6.по КК на [населено място] и е постановил ново решение, с което исковете са отхвърлени; обезсилил е обжалваното решение по искове на П. Д. Н. и Т. Д. Н. по чл.59 ЗЗД, с които са уважени претенциите им за заплащане на обезщетение за ползата от която са били лишени като собственици в размер на по 4 199.40 лв., за всеки един от тях, на основание чл. 299 ал.2 ГПК, както и е отменил допълнителното решение по уважения иск по чл. 537 ал.2 ГПК и е постановил ново, с което производството по исковете по чл. 59 ЗЗД е прекратено, а в останалата част –по отхвърлените от първата инстанция искове по чл. 59 ЗЗД, решението е потвърдено. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила по преценка на доказателствата, разпределение тежестта на доказване на правно-релевантните факти и оспорени писмени документи, за наличие СПН като основание за недопустимост на иска по чл. 59 ЗЗД на Т. Н., основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение по чл. 284 ал.3 ГПК, защитата на касатора формулира слените материално-правни въпроси, които счита че са от значение за изхода на делото: 1./ приложима ли е нормата на чл. 48 ал.8 ППЗСПЗЗ при правомощията на общото събрание на правоимащите лица по чл. 27 ал.1 ЗСПЗЗ респ. съвета на правоимащите, определени с чл. 56 ал.1 във вр. с чл. 52 ППЗСПЗЗ ред. ДВ. бр.48/1995 год. ,2./ какава е формата за действителност на договор за покупко-продажба на дълготрайни активи на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, сключен въз основа на търг, проведен на основание чл. 48 ал.3 ППЗСПЗЗ с трето лице към дата 15.08.1996 год., 3./ в правомощията на Съвета на правоимащите по § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ към момента на сключване на договора от 15.08.1996 година включва ли се разпореждане с дълготрайните активи на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на трето лице? 4./ правоимащо лице ли е по см. а чл. 27 ал.1 ЗСПЗЗ едноличен търговец, който е заплатил цената по сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот към дата 15.08.1996 год. с талони за дялово участие от имуществото на заличените по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ организации, издадени не на негово име или на негов наследник?и 5./ легитимира ли сключен въз основа на проведен търг писмен договор за покупко-продажба от 15.08.1996 год. едно трето лице / извън кръга на парвоимащите по чл. 27 ал.1 ЗСПЗЗ/ като собственик на имущество на лицата по чл. 27 ал.1 ЗСПЗЗ или същото остава неразделено имущество? като се поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК тъй като „правен въпрос”от посочените като такива от значение за изхода на делото е решен от въззивния съд в противоречие с ТР на ОСГК на ВС/ВКС и ПП ВС, ТР на ОСТК на ВКС и ТР на ОСГТК на ВКС или решение на ВКС по чл. 290 ГПК, но без да се сочи кой от въпросите е в противоречие и с коя задължителна съдебна практика е произнесено. Поддържа се довод, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като с обжалваното решение по всички изложени материално правни въпроси, даденото от въззивния съд решение е в противоречие с Р 217/03.07.2012 год. на ВКС-IV г.о. постановено по чл. 290 ГПК. По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК са подадени два писмени отговора от ответника по касация [фирма]- [населено място], чрез адв.Е. Т.- АК Д., с които се оспорва както допустимостта на касационното обжалване с оглед цената на исковете за собственост и по чл. 59 ЗЗД под 5 000 лв.,така и сочените основания за допускане на касационно обжалване респ. основанията за касиране на обжалваното решение като незаконосъобразно.Претендират се разноски в размер на 2250 лв. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално недопустима досежно произнесеното решение на въззивния съд по исковете за собственост, тъй като съгласно данните за данъчната оценка на процесните два склада – л. 36 - 39 производство районен съд, цената на заявените ревандикационни искове е под 5 000 лв., при претендираните по 1/8 идеална част за всеки един от двата обекта – склад съответно с идентификатор Nо 66250.36.6.1 и склад с идентификатор Nо 66250.36.6.2, намиращи се в ПИ с идентификатор Nо 66250.36.6 по КК на [населено място]- [община], при обща данъчна оценка от 11 752.95 лв. .Тази обща данъчна оценка сочи на цена на всеки един от искове от 2 938.20 лв. При посочените данни и съгласно законовите разпоредби, обосноваващи извод за цена на заявения иск по чл.108 ЗС, под минимално определения праг за допустимост на касационното обжалване в чл.280 ал.2 ГПК размер от 5000 лв., касационната жалба, постъпила във ВКС на 14.08.2013 год., се явява недопустима. На основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство в тази му част- по исковете за собственост следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалването на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касаторите. Касационната жалба срещу въззивното решение, в частта, с която е обезсилено производството по иска по чл. 59 ЗЗД, както и в частта, с която е оставено в сила производството по иска по чл. 59 ЗЗД, както и в частта, с която е оставено в сила производството по чл. 537 ал.2 ГПК, е процесуално допустимо.Правото на касационна жалба е упражнено в срока по чл. 283 ГПК срещу въззивно решение по гражданско-правен спор, заявено при цена на иска над 5000 лв. При преценка за наличие на основания за допускане на касационното обжалване в тази част, настоящият състав намира, че не може да се допусне касационно обжалване, след като не е изведен нито един правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, касаещ разгледаните облигационни искове. Производството по чл. 288 ГПК е свързано със специфична правораздавателна дейност на ВКС- а именно по селекцията на касационните жалби. Не може да се допусне касационното обжалване след като касаторът не е преодолял законовите основания на факултативното обжалване т.е.не е посочил обуславящия изхода на спора правен въпрос,нито дали се касае до неговото разрешение в противоречие със задължителна или незадължителна съдебна практика / чл. 280 ал.1 т.1 и т.2./, или се касае до преодоляване на липса на съдебна практика – чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. По искането за разноски- с оглед изхода на делото и представения Договор за правна защита и съдействие Nо Д 000007878117.09.2013 год. за заплатен адвокатски хонорар на адв.Е. Т. АК-Д. за защита на [фирма] ЕИК[ЕИК] в размер на 2250 лв. /две хиляди двеста и петдесет лв. /, настоящият състав намира искането за основателно и доказано, поради което и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал. 4 ГПК, искането следва да бъде уважено в пълен размер. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК и чл. 288 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия