Определение № 3878 от 04.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2440/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от К. Х. Г. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 1480/05.12.2022 г. по гр.д. № 1464/2022 г., с което е потвърдено решение № 260024 от 15.03.2022 г. по гр.д. № 29/2021 г. на Окръжен съд - Враца, с което ЗД “Бул Инс“ АД е осъдено на осн. чл. 432 КЗ да заплати на К. Х. Г. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 28.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 17.12.2020 г. до окончателното издължаване; В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и основанието по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК по следнтигте въпроси: 1/.“Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да се съобразяват при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт средна телесна повреда, в хипотеза на предявен иск срещу застрахователя? За да се гарантира правилно приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени в ППВС 4/68 г. следва ли съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно в тяхната съвкупност с мотивирано изложение за точната преценка и значението на всяко едно от тях спрямо справедливото обезщетение?; 2/.“Следва ли при определяне справедлив размер на обезщетението съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси в страната? Достатъчно ли е формалното сочене, че се отчита икономическото състояние в страната, без реално да се обсъди как се отразява то върху определения справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди?; 3/.“ Нарушен ли е принципът за справедливост и задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение в много по-нисък размер от определените такива за аналогични случаи, но при лимит многократно по-малък от процесния?“ и 4/. „При определяне размера на неимуществените вреди, вследствие на причинена средна телесна повреда, следва ли да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди?“. С писмения си отговор ответникът по касацията ЗД „Бул инс“ АД изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, Софийският апелативен съд е приел, че ищцата е пострадала в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на 28.10.2020 г., причинено виновно от водача Х. Г., който е управлявал лек автомобил „Сеат” с ДК № Вр. 7723 СС, застрахован по застраховка „Гражданската отговорност“ в ответното застрахователно дружество, като механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача Г., телесните увреждания на пострадалата ищца и причинната им връзка с произшествието са установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред въззивната инстанция, пред която е спорен единствено размерът на обезщетението. Посочил е, че при определяне размерът на обезщетението следва да се съобрази ППВС № 4/23.12.1968 г., както и съдебната практика на ВКС, с които се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н. Позовал е на приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че вследствие на произшествието ищцата е получила счупване на костите на лява предмишница в далечния край, което е наложило ортопедично оперативно лечение, като получените увреждания са й причинили трайно затруднение на движенията на горния десен крайник, а оздравителният период е около 5-6 месеца и при проведения от вещото лице на 20.07.2021 г. личен преглед е налице пълно възстановяване на функцията на крайника – хващане, като болките и страданията са били с обичайния за този вид травми интензитет и продължителност, същите са били купирани, но е възможно в бъдеще тя да търпи болки при натоварване и промяна на метеорологичните условия. Не са налице трайни последици за здравословното състояние на ищцата и медицинската прогноза за нея е благоприятна, т.е. е налице пълно възстановяване на функцията на крайника. Решаващият съд е взел предвид и показанията на От разпитания по делото свидетел- баща на ищцата, чийто показания е кредитирал при условията на чл.172 от ГПК, от които се установявало, че след катастрофата дъщеря му е постъпила на лечение в болница, където била оперирана, с поставяне на импланти и игла, които са свалени оперативно през м.януари следващата година, че дъщеря му се оплаквала от силни болки в ръката, не можела да се самообслужва и за нея се грижела майката в продължение на шест месеца, като все още не може да помага в домакинството, както правела преди, тъй като не може да стиска дланта си. В продължение на шест месеца не ходела на училище, тъй като в болнично заведение в [населено място] провеждала рехабилитации и раздвижване, което след това продължило в домашни условия. През нощта дъщеря му се будела от болки в ръката и дълго време не можела да спи, а и към момента още изпитва болки при промяна на времето и при преумора. Посочил е че не взема предвид показанията на свидетеля досежно сегашното състояние на пострадалата, тъй като същите са противоречиви с медицинската експертиза. След като е съобразил така изложените обстоятелства, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП - октомври 2020 г., лимитите на отговорност, възрастта на пострадалата, сравнително краткия период на възстановяваве, както и че от травмите не са оставили трайни последици за нейното здравословно състояние, включително за външния й вид и не на последно място съдебната практика за подобни случаи, е намерил, че сумата от 20 000 лв. адекватно обезщетява причинените на ищеца неимуществени вреди, поради което, при съвпадане правните изводи на двете инстанции, е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част. По основанията за допускане на касационно обжалване: Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по обобщения въпрос за това как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя. Въпросът касае определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и тълкуването на понятието "справедливост" по чл.52 от ЗЗД, поради което е обуславящ, но не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По въпроса е формирана задължителна практика на ВС- ППВС № 4/1968 г. и постоянна практика на ВКС, в която са дадени разяснения, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, специфични за всяко дело, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Съгласно постоянната практика на ВКС при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил указанията, дадени с ППВС №4/1968г., като е взел предвид конкретните установени по делото обстоятелства, включително и обществено- икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на вредите, чието отражение са действалите към същия момент нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, който обстоятелства са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Обезщетени са вредите от настъпилото застрахователно събитие, като е прието, че се дължи обезвреда за вреди, които са в причинна връзка с непозволеното увреждане. Посочената от касатора практика на ВКС не разрешава поставените въпроси по друг, различен от приетият с обжалваното въззивно решение начин, като изисква отчитане на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които имат значение за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд не е нарушил принципът на справедливост, определяйки процесното обезщетение в занижен спрямо сходни хипотези размер, каквато сходна практика за аналогични случаи касатора не е и посочил. При липсата на аргументи съществуващата практика да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми, не може да се приеме, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 1480/05.12.2022 г. на САС, ГК, 2 състав, постановено по т.д. № 1464/2022 г. С оглед изхода на К. Х. Г. следва да бъде осъдена да заплати на „Бул инс“ АД направените в касационното производство разноски в размер на 2640 лв.- заплатено адв. възнаграждение с ДДС. Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,