Определение № 2561 от 25.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 216/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Люкос инженеринг” ЕООД срещу решение №183 от 09.05.2024 г. по в.гр.д.№345/2023 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е обезсилено решение №60 от 15.02.2023 г. по т.д.№907/2021 г. на ОС Пловдив, с което са отхвърлени исковете на „Люкос инженеринг” ЕООД против ответниците Х. К. Х. и „Сънидей“ ЕООД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 107 512.88 лв., представляваща сбор от сумите 50 874.34 лв., дължима по фактура №[ЕГН] от 03.10.2016 г. и сумата от 56 638.55 лв., дължима по фактура №[ЕГН] от 03.10.2016 г. и е прекратено производството по делото. В жалбата се навеждат доводи, че решението е очевидно неправилно, тъй като, въпреки че исковата молба е абсолютно редовна, въззивният съд е обезсили първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото, като не е взел предвид, че никога не е било искано солидарно осъждане на ответниците, а дадените от съда указания са изпълнени изцяло. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, наред с поддържаната очевидна неправилност, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава, обективирана в ТР №1 по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР №1 по гр.д.№1/2001 г. на ОСГК на ВКС: 1. Относно очертаване предмета на делото с обстоятелствена част и петитум по реда на отстраняване на нередовности на исковата молба и/или по реда на изменение на иска и конкретно относно посочването и индивидуализацията на претендираните разноски, дължими по определено договорно задължение. 2. Следва ли въззивният съд да основе всички свои изводи на цялостна преценка на доказателствата по делото и допустимо ли е да промени установени в първоинстанционното решение факти, по които страните не спорят. 3. Когато исковата молба е нередовна и съдът е дал указания за отстраняване на нередовността, възможно ли е ищецът да измени предявения иск или следва да уточни иска в рамките на твърдените факти и обстоятелства. 4. Налице ли е вътрешно противоречие на мотивите, респективно при наличие на такова противоречие, постановеният съдебен акт опорочен ли е и какъв е неговият порок. 5. В кои случаи въззивният съд прекратява производството по делото поради нередовност на исковата молба. Ответниците по касация Х. К. Х. и „Сънидей“ ЕООД заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендират присъждане на направените пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че въпреки двукратно осигурената му възможност пред въззивната инстанция, с оставяне на исковата молба без движение, ищецът не е изяснил обстоятелствата, на които се основава искът срещу всеки един от двамата ответници и не е формулирал искане по отношение на всеки един от тях. Посочил е, че ищецът е изложил обстоятелства за вреди, дължащи се на поведението на Х. К. Х. в качеството му на управител на гражданското дружество (ДЗЗД „Монтана скай“, в което ищецът и ответното дружество са били съдружници), а се иска осъждането му наред с другия съдружник „Сънидей“ ЕООД за разходите, направени от ищеца, свързани с уреждане на отношенията между съдружниците след прекратяването на гражданското дружество, като липсват обстоятелства за размера на претенцията за обезщетение за вредите, причинени от Х. К. Х. като управител на ДЗЗД, респ. за съвпадането й по размер с тази срещу другия съдружник, основана на твърденията за извършени дейности и доставени материали на обекта, възложен на гражданското дружество. Изложил е съображения, че не е посочено и на какво основание се претендира солидарното осъждане на двамата ответници, като по въпроса за солидарното осъждане на ответниците самият ищец си противоречи от предявяването на иска до приключване на устните състезания във въззивната инстанция - въпреки оплакването във въззивната жалба, че солидарно осъждане не е искано, както неправилно бил приел първоинстанционният съд, ищецът, след оставянето на исковата молба от въззивния съд без движение, изрично е поискал солидарно осъждане на ответниците. Изразил е становище, че би могъл да се произнесе по исковете, предявени срещу двама ответници при условията на солидарност или разделност при наличие на конкретно изложени обстоятелства и формулирано искане спрямо всеки един от двамата, а в случая такива не са изложени въпреки двукратно дадената възможност с подробни указания от въззивния съд. Посочил е, че дори и да се приеме, че въз основа на всички изложени обстоятелства и петитум става дума за иск по чл. 364 ЗЗД, предявен само срещу другия съдружник в ДЗЗД – „Сънидей“ ЕООД, искът отново е нередовен и нередовностите не са отстранени от ищеца: 1. не са изложени обстоятелства защо се претендира от другия съдружник цялата сума на направените от ищеца разноски за общата работа на ДЗЗД, а не само част от нея съобразно дела му, уговорен с договора за създаване на ДЗЗД; 2. налице са неясноти относно вида на конкретните разходи, претендирани от ищеца, тъй като във въззивното производство ищецът прави подробно описание по вид, количество и цена на направените разходи и материали, включвайки такива, за които не е изложил обстоятелства и които не е претендирал изрично в първоинстанционното производство - за първи път са посочени конкретни размери и се претендират разходи за наем на техника и механизация, за трудови възнаграждения на работници на самия ищец, за командировъчни разходи и за разходи за гориво; 3. общата сума на уточнените разходи се разминава с първоначалната искова претенция; 4. не са конкретизирани и обстоятелствата, свързани с доставката на материали от ищеца на процесния обект – лично от него ли са доставени или от друго търговско дружество и дали при твърдяната доставка на материали ищецът е действал като доставчик на материали за гражданското дружество, в което самият той е съдружник или в друго качество, а тази конкретизация е необходима, тъй като се касае за отношения между съдружници в гражданско дружество, които нямат насрещни права и задължения помежду си, а преследват обща стопанска цел, което определя еднаквостта и взаимността на техните права и задължения. С оглед изложеното е достигнал до извод, че нередовностите в исковата молба не са отстранени и пред въззивната инстанция, въпреки двукратно дадената възможност за това, което е пречка за произнасяне по предявените искове, поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Настоящият състав намира, че формулираните от касатора първи, трети и пети въпроси са обусловили решаващата воля на въззивния съд, но спрямо тях не се установява наличие на поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато. Съобразно константната практика на ВКС, вкл. задължителната такава (обективирана в постановени от ОСГТК и ОСГК тълкувателни решения), ищецът следва да въведе в процеса претендираното или отричано от него спорно субективно материално право, чрез правни твърдения, съдържащи се в исковата молба, като следва да индивидуализира ясно и безпротиворечиво спорното материално право чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т.е. правопораждащите юридически факти, като спорното право се индивидуализира и чрез неговите субекти (страни по материалното правоотношение), посочени в основанието на иска, а чрез петитума на исковата молба ищецът конкретизира неговото съдържание (в какво се състои претендираното или отричаното право, исканата правна промяна) и вида на търсената защита (дали ищецът иска установяване на съществуването или несъществуването на спорното право, или осъждане на ответника, или правна промяна). Когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания до ищеца да ги отстрани и ако недостатъците не бъдат отстранени (уточнителната молба не трябва да води до недопустимо изменение на иска или предявяване на нови искове пред въззивната инстанция, производството пред която е продължение на първоинстанционното разглеждане на спора по същество), решението на първата инстанция се обезсилва и производството по делото се прекратява (с изключение на случая при противоречие между обстоятелствената част, която сочи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитум, насочен срещу друго лице, в който случай след обезсилване на първоинстанционното решение, делото следва да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд). В процесната хипотеза въззивният съд се е съобразил изцяло с посочената практика, като при констатирани нередовности на исковата молба, е дал подробни, точни и ясни указания за отстраняването им, но въпреки двукратно предоставената възможност, ищецът не е изпълнил вмененото му от съда задължение, което е довело и до обезсилване на постановеното от първата инстанция решение и прекратяване на производството по делото. Касационно обжалване не може да се допусне и по останалите въпроси. Вторият от тях не е обусловил решаващата воля на съда, тъй като в решението липсва произнасяне по съществото на спора, а четвърти въпрос се отнася изцяло до правилността на решението, която правилност, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разглеждана в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. В този смисъл и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. С оглед изхода на правния спор, касаторът дължи на всеки от ответниците по касация, направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 3000 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,