Определение № 2628 от 19.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1433/2026 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.2931/7.11.25 по ч.г.д.№.2888/24 на АС София, 10с., е потвърдено определение №.802/18.07.24 по г.д.№.68/21 на ОС Благоевград, 2с., с което молбата на К.У. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските – с което са му присъдени 6 636лв. с начислено ДДС за адвокатско възнаграждение /вместо платените 9 600лв. - предвид уважено възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК и намаляне до минимално предвиденото съгласно Наредба №.1 от 9.07.04 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ е оставена без уважение като неоснователна. Постъпила е частна касационна жалба от К. Н. У. чрез пълномощниците му адв.Я. Д. и адв.А. Д., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна „Балмакс“ЕООД не взема становище. Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт е прието, че са налице предпоставките на чл.78 ал.5 ГПК за намаляне на платеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Възражението по чл.78 ал.5 ГПК е било своевременно релевирано; то е и основателно. Видно от съдебните протоколи, делото е било разгледано в три съдебни заседания /а не в четири, както се твърди/; в първите две са събирани доказателства, а в третото – не; в хода на делото процесуалният представител на ответника е депозирал две молби, които препращат към писмения отговор на исковата молба, една писмена защита, и писмен отговор на частна жалба срещу определение за прекратяване, постановено след първите две заседания; с оглед наличието на влязло в сила решение между страните и установените общи факти, по които има формирана СПН, правната сложност на делото се понижава; затова и присъденото като разноски възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на делото и вложените усилия на процесуалния представител на К.У. за защита на неговите интереси. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите „за критериите, при които следва да се определи действителната правна и фактическа сложност на делото при направено възражение от страна на насрещната страна за прекомерност на заплатеното възнаграждение“/реш.№.581/14.10.25 по г.д.№.3737/24, реш.№.330/ 17.06.25 по г.д.№.1283/24, реш.№.532/23.09.25 г.д.№.2308/23, реш.№.437/ 10.07.25 по г.д.№.2879/24, ІІІ ГО, опр.№.80/25.02.22 по ч.т.д.№.273/22, ІІ ТО, ТР 6/6.11.13 по т.д.№.6/12, ОСГТК, опр.№.359/25.07.16 по ч.т.д.№.647/ 16, І ТО/ и „за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички доказателства по делото и да обсъди доводите и възражения на страните“ /реш.№.14/3.05.19 по т.д.№.937/18, ІІ ТО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не са налице. Съгласно цитираната относно първия въпрос практика основанието по чл.78 ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото; когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай /напр. задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси, определя сложност в по-ниска степен/; след тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Съобразила е фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия от пълномощника на ответника за защита на правата му, наличието на влязло в сила решение между страните, което със СПН установява общи факти и съответно намалява сложността на делото, и съответно размера на платеното адвокатско възнаграждение – което, на база горните критерии, е намерила за прекомерно и правилно намалено. При това положение съдът не е процедирал в отклонение от установената практика и не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По втория въпрос е налице позоваване на решение на ВКС, съгласно което съдът е длъжен да мотивира решението си като се произнесе по доводите и възраженията на страните и след преценка на доказателствата по спора да изложи собствени фактически и правни изводи. Въззивният съд е обсъдил доводите и възраженията на жалбоподателя, които обобщени се свеждат до несъгласие с констатация на първоинстанционния съд, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Изложил е мотиви в какво се изразява извършената защита и защо намира, че, предвид така осъществените действия и наличието на влязло в сила решение, което обвързва със сила на пресъдено нещо страните и намаля сложността на делото, фактическата и правна сложност на спора не е голяма и не обосновава присъждане на по-голямо възнаграждение. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,