Определение № 223 от 25.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 770/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Д. Н. Д. е обжалвал въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд № 260666 от 30.11.2020г. по въззивно гражданско дело № 382/2020г. по извършване на делбата. В касационната жалба се поддържа, че атакуваният съдебен акт противоречи на материалния закон, тъй като всеки от съделителите трябва да получи дял, съответстващ на неговата идеална част. В случая съдът неправилно бил приел, че съсобственият имот е разделен на два самостоятелни имота през 1993г. с приемането на ПУП. В случай, че от общия съсобствен имот са образувани два нови имота, то делбата би била безпредметна. Искането на касатора е да се отмени въззивното решение и да се извърши делбата чрез разпределяне на два равни по площ имоти на всеки от съделителите. В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос: Когато е възможно, следва ли съделителите да получат дялове, точно съответстващи на техните права? Поддържа се противоречие с практиката на ВКС – определение № 24 от 19.01.2016г. по гр.д.№ 5232/2015г. на ВКС, второ г.о. и решение № 102 от 19.07.2013г. по гр.д.№5232/2015г., второ г.о. Ответниците Р. К. Ч. и Т. С. Ч. са подали писмен отговор на касационната жалба и на изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК. В последния се изразява становище, че касационното обжалване не следва да се допуска, защото изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не отговаря на изискванията на закона и разясненията в ТР 1/2010г. по т.д.1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК за точност и категоричност на формулирания правен въпрос. Поддържа се, че произнасянето на въззивния съд е в съответствие с практиката на ВКС. С обжалваното решение Кюстендилският окръжен съд е потвърдил решението на Районния съд Д. № 300 от 05.06.2020г. по гр.д.№ 1743/2019г. по извършване на делбата чрез разпределяне по реда на чл.353 ГПК на двата съсобствени урегулирани имота както следва: на Д. Н. Д. и С. Л. Д., притежаващи съобразно решението по допускане на делбата 1/2 идеална част от имотите - УПИ Х -..... кв. ..... по плана на [населено място] с площ от 480 кв.м., а на Р. К. Ч. и Т. С. Ч. – УПИ ХI-..... с площ от 530 кв.м. За уравнение на дяловете Р. К. Ч. и Т. С. Ч. са осъдени да заплатят на Д. Н. Д. и С. Л. Д. 724 лв. За да извърши делбата по този начин, въззивният съд е приел, че първоначално съделителите са придобили имот, заснет като УПИ IХ- ..... кв. ..... по плана на [населено място] от 1973г. Понастоящем този имот е разделен на два с влязъл в сила ПУП, поради което делбата следва да се извърши на двата имота, така както са заснети по плана, а разликата в цената им трябва да се уравни в пари. Съдът не е теглил жребие, защото е приел, че то е неудобно – двете групи съделители притежават самостоятелни къщи, които са изключени от съсобствеността. Това поражда необходимост имотите /земята/ да се разпределят според собствеността на постройките. При тези мотиви на въззивния съд, не е налице основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения правен въпрос /Когато е възможно, следва ли съделителите да получат дялове, точно съответстващи на техните права? /. Приетото в решение № 102 от 19.07.2013г. по гр.д.№5232/2015г., второ г.о., не се отнася до идентичен с настоящия случай. В него е разгледана хипотеза на разделяне на жилище в делбата, за да се обособят дялове за всеки от съделителите. В това решение съдът е разсъждавал и е изяснил съдържанието на разпоредбата на чл. 203 ЗУТ относно значимостта на преустройството като пречка за образуване на нови самостоятелни жилища като е приел, че то не трябва да надвишава 15% от стойността на преустройвания обект. Настоящият случай е различен и не се урежда от разпоредбата на чл. 203 ЗУТ, която регламентира предпоставките за съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект. Предмет на настоящата делба не са застроени обекти, а два урегулирани поземлени имоти. По отношение делбата на такива обекти е приложима разпоредбата на чл. 201 ЗУТ, която предвижда следното: Когато е необходимо при съдебна делба да се раздели един имот на два или повече самостоятелни дялове, за да се осигури дял в натура за съделителите, съдът изисква становище от общинската (районната) администрация относно поделяемостта на имота. Урегулираните поземлени имоти са неподеляеми, когато не може да се изготви проект за разделянето им на две или повече части, без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи и без да се създават урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване. В разглеждания случай от общия съсобствен имот са образувани два урегулирани поземлени имота преди делбата, които са достатъчни за разпределяне на дял в натура на двете групи съделители с цел покриване на изискването на чл. 69 ЗН. Следователно за нуждите на делбата не се налага обособяване на нови дялове чрез разделяне на новообразуваните поземлени имоти. Действащият ПУП е влязъл в сила и затова делбата следва да се извърши на двата имота според актуалният им устройствен статут. Обособяване на нови имоти от един общ с изменение на регулацията не променя съсобствеността - щом като общият имот е съсобствен, съсобствени остават и новообразуваните от него имоти, затова способът за прекратяване на съсобствеността е именно делбата на новообразуваните имоти. Според практиката на ВКС по приложението на чл. 69 ЗН, представена от ответника, правилото за получаване на реален дял в делбата не означава непременно имотите да съответстват напълно на дяловете на съделителите, защото чл.69 ЗН изрично предвижда възможност неравенството в дяловете да се изравни в пари. Ето защо няма противоречие между начина на извършване на делбата от въззивния съд и съдебната практика на ВКС, според която разпределяне на реален дял, съответстващ напълно на правата на съделителите в съсобствеността не е задължително условие за извършване на делбата и не е налице поддържаното основание по чл.280 ал.1 ГПК. Съобразяването на съдебната практика на ВКС в решаващите мотиви на въззивния съд изключва и основанието на чл. 280 ал.2 предл. второ ГПК – очевидна неправилност на решението. При този изход на делото, на ответниците следва да се присъдят поисканите с отговор на касационната жалба разноски в размер на 500 лв., доказани с представения договор за правна помощ. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение