Определение № 1109 от 02.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2558/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от И. Г. К. чрез адв.Г. Н. срещу решение № 8739 от 13.12.13г.по в.гр.дело № 5839/11г.на Софийски градски съд.С него е отменено решение № ІІІ-17-45 от 20.05.09г.по гр.дело № 3529/07г.на СРС,86 състав в обжалваната част и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлена претенцията му за предоставяне на ползването на апартамент,находящ се на първи надпартерен етаж в жилищната сграда в [населено място],ЖК”Л.”, [улица],собственост на [фирма],с управител и едноличен собственик на капитала М. Г. П..Излагат се оплаквания за недопустимост на решението в обжалваната част. В отговор по чл.287 ал.1 1 ГПК ответницата по жалбата М. П. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното: Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС,ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо,ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос,който не е посочен от жалбоподателя,а в случая това основание за допустимост на касационно обжалване изрично е въведено.За проверка на процесуалната допустимост на решението в обжалваната му част следва да се допусне касационното му обжалване. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.