Определение № 254 от 04.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1736/2013 г.
ВКСI търговско отделение04.04.2013 г.
Диспозитив
Не допуска касационно обжалване на определение № 2282/29.10.2012 год. по т.д.№ 1959/2011 год. на Софийски АС в обжалваната част. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. б АД-А. чрез клон Б-София против определение № 2282/29.10.2012 год. по т.д.№ 1859/2011 год. на Софийски АС в частта, с която се изменя решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК. Ответното по жалбата П. с ООД-П. е подало отговор, че същата следва да се остави без уважение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че по въпросите: 1. Допустимо ли е по реда на чл.248 ГПК да се изменя първоинстанционното решение в срока за обжалване на въззивното решение? и 2. Допустимо ли е при искане за намаляване на основание чл.78, ал.5 ГПК съдът да не приложи закона?, съдът се е произнесъл в противоречие с „възведена задължителна практика”, като от представените определения само това по ч.гр.д.№ 632/2011 год. на Врачански ОС е влязло в сила. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Отговорът на първият въпрос не е релевантен, тъй като видно от диспозитива на обжалваното определение изменя се въззивното решение. Затова, не следва да се обсъжда и представеното по този въпрос определение на Врачански ОС, което е влязло в сила. Вторият въпрос е с еднозначен отговор и така формулиран-допустимо ли е съдът да не приложи закона?, касае правилността на определението, което е основание по чл.281, т.3 ГПК, но е съвсем различно от основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представеното по този въпрос определение на САС не би било задължителна практика и затова не би се включило в т.1, а в т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, но същественото е, че за него няма данни да е влязло в сила. Друго би било, ако вторият въпрос бе формулиран например така: При намаляване на адв.възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът обвързан ли е от предвиденото в п.2 от Наредба № 1/2004 год. ограничение до трикратния размер, или е освободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредбата минимален размер? Всъщност на този въпрос ще се даде отговор по тълк.д.№ 6/2012 год. на ОСГТК. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.