Определение № 1637 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 532/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. М. М. срещу въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 328 от 27.10.2022 г. по гр.д.№ 433/ 2022 г., в частта му, в която след като частично е отменено и частично е потвърдено решение на Хасковски районен съд по гр.д.№ 2081/ 2021 г., по предявените от П. И. К., Г. И. К. и Я. П. К. против касатора и против К. П. И., П. Д. Т. и Т. Д. Т. искове, квалифицирани по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД, е обявен за нищожен договор за дарение от 21.05.2020 г., обективиран в нотариален акт № 120, т.1, рег.№ 3731, н.д.№ 117/ 2020 г. на нотариус рег.№ ***, сключен между Д. Т. И. и Ф. М. М., като привиден, прикриващ покупко-продажба и са отхвърлени исковете, квалифицирани по чл.226 ал.3 ЗЗД и чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД за обявяване нищожността на същия договор, тъй като дарението и мотивът, поради които то е направено, са противни на закона и на добрите нрави, а при условията на евентуалност - за обявяване нищожността му поради липса на основание. Жалбоподателят претендира въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по правните въпроси „Налице ли е привидност на договор за дарение съгласно чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, когато с договора за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена в последствие с договор за покупко-продажба на същото лице без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал.1 ЗС?“ и „Следва ли ищеца /ищците/ да проведат пълно и главно доказване на твърдяната симулация и има ли съда задължение да се произнася служебно по основателността на предявения иск с посоченото правно основание, без да е проведено такова доказване“. Касаторът счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, същевременно, че са постановени в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз /частноправна кодификация „Принципи на Европейското договорно право” и „ Проект за обща референтна рамка”/, както и че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответните страни П. И. К., Г. И. К. и Я. П. К. оспорват жалбата. Поддържат, че въззивното решение е правилно, без да излагат конкретни съображения по наличието на основание за допускане на касационното обжалване. Задължителните другари на страната на касатора К. П. И., П. Д. Т. и Т. Д. Т. не вземат становище по жалбата. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел за установено, че ищците и ответниците К. П. И., П. Д. Т. и Т. Д. Т. /наследници по закон на Д. Т. И., бивш жител на [населено място], починал на 26.07.2020 г./, били съсобственици на земеделски земи, находящи се в землището на [населено място]. Образуваното пред Хасковски районен съд гр.д.№ 2293/ 2018 г. за делба на тези земи приключило със съдебна спогодба, одобрена с определение № 260574/ 08.12.2020 г. По време на висящността на делото за делба Д. Т. И. се разпоредил със собствените си 10/60 идеални части от наследствените имоти в полза на трето за съсобствеността лице - ответникът Ф. М. - по следния начин: на 21.05.2020 г. дарил 1/60 идеална част от недвижимите имоти с нотариален акт № 120, т.1, рег. № 3731, н.д.№ 117/ 2020 г. на нотариус рег. № *** и в същият ден е продал 9/60 идеални части от недвижимите имоти с нотариален акт № 121, т.1, рег. № 3732, н.д.№ 118/ 2020 г. на нотариус с рег. № ***. Съдът посочил, че съобразно задължителна за него съдебно практика когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена в последствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици, съгласно чл.33 ал.1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД. Това не изключвало да се твърди, че дарението е извършено при липса на основание, или че мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или добрите нрави, но ищците следвало да установят, при условията на пълно и главно доказване, наличието на сочените от тях пороци на договора за дарение. По отношение на исковете с правно основание чл.226 ал.3 ЗЗД и чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД това не било направено, но твърдението за привидност на договора за дарение, като прикриващ действителното съглашение за покупко-продажба, било доказано. Договорът за дарение на 1/60 ид.ч. от имотите и договорът за покупко- продажба на останалите 9/60 ид.ч. от тях били сключени на една и съща дата, с последователни номера на актовете за извършването им, непосредствено един след друг, от един и същ нотариус, като посочената в договора за покупко-продажба цена съответствала на стойността на имотите по данъчната им оценка. Безвъзмездният характер на дарението бил опроверган с факта на уговаряне и заплащане пълната данъчна цена на имотите по договора за продажба на 9/60 ид.ч., а не на съответната идеална част. Цената била заплатена изцяло и в брой на купувача към момента на сключването на договора, което сочело на намерение у страните купувачът да получи продажната цена на целия имот, а това опровергавало съществуването на дарствено намерение при разпореждането с част от него. Договорът за дарение бил привиден, мотивиран не от дарствено намерение, а от намерение за създаване на законово основание за изключване приложението на нормата на чл.33 ал.1 ЗС и следвало да бъде обявен за нищожен. Няма основание така мотивираният въззивен съдебен акт да бъде допуснат до касационен контрол по поставените правни въпроси. Те обуславят обжалваното решение, но по никой от тях не е налице допълнителното основание по т.1, т.2 или т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Основанието по т.2 на цитираната разпоредба предполага правните разрешения на въззивния съд да са в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз, но касаторът не е посочил такива. Частноправна кодификация „Принципи на Европейското договорно право” и „ Проект за обща референтна рамка”, на които според касатора обжалваното решение противоречи, не са актове на Съда на Европейския съюз Актове на този Съд, разрешаващи поставените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, на са и служебно известни на настоящия съдебен състав. Не е налице и допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК. Нито едно от съдебните решения на ВКС, на които касаторът се позовава в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, не разрешава поставените правни въпроси по начин, противоположен на разрешенията, дадени от въззивния съд в обжалвания акт. Що се касае до основанието по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, то би било налице в случаите, когато произнасянето по поставените от касатора въпроси ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и в хипотезата на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането ми или да бъде осъвременена съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по разрешаването на въпросите има установена съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. Тя се основава на разрешенията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 5/ 28.11.2012 г. по тълк.д.№ 5/ 2012 г., ОСГК, ВКС, според които заинтересованите лица могат да сочат различни основания за нищожност на договор за дарение на идеална част от съсобствен недвижим имот с трето за съсобствеността лице, въз основа на който на надарения е продадена останалата притежавана от пръхвърлителя - съсобственик идеална част от същия имот. Може да се твърди, че дарението е извършено при липса на основание, или че то или мотивът, единствено поради който е направено, са противни на закона или на добрите нрави, както и че дарението прикрива продажба, сключена между съсобственика и третото за съсобствеността лице. При установяване на сочените пороци на договора за дарение, останалите съсобственици ще могат да упражнят правото на изкупуване на прехвърлените с продажбата идеални части. Същото е прието в обжалваното решение, поради което няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд