Определение № 2462 от 16.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4906/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника ЗАД”Алианц България” АД, чрез адв. Б. Н. срещу решение № 734/20.05.2022 г. по в.гр.дело № 138/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 260039/28.07.2021 г. по гр.дело № 67/2019 г. на Окръжен съд Кюстендил е осъден жалбоподателя да заплати на Д. К. Б. на основание чл.432,ал.1 КЗ сумата 6000 лв./над присъдената сума от 9000 лв. до 15 000 лв./ застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от ПТП на 10.07.2017 г., ведно със законната лихва от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане и в частта на въззивното решение, с което е потвърдено решение № 260039/28.07.2021 г. по гр.дело № 67/2019 г. на Окръжен съд Кюстендил в уважената част на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за сумата 9000 лв. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП на 10.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2019 г. до окончателното изплащане. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваните части и вместо него се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят. В изложението са формулирани въпросите: 1. Относно кредитирането на съдебната експертиза и преценката за нейната обоснованост и доказателствена сила с оглед изискването на чл.202 ГПК. 2. Относно формиране на вътрешното убеждение на съда при спазване на правилата на формалната логика. 3. Относно приложимите критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД. Първи и втори въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, а третият въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС. Касационна жалба е подадена от ищеца Д. К. Б., чрез адв. Р. П. и адв.Л. Г.. Ищецът обжалва въззивното решение от 20.05.2022 г. по в.гр.дело № 138/2022 г. на САС в частта, с която е потвърдено решение от 28.07.2021 г. по гр.дело № 67/2019 г. на Окръжен съд Кюстендил в отхвърлената част на иска, предявен от Д. К. Б. срещу ЗАД”Алианц България” АД с правно основание чл.432,ал.1 КЗ над сумата 15 000 лв. до 30 000 лв. застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от ПТП на 10.07.2017 г., ведно със законната лихва от 28.06.2018 г. до окончателното изплащане. Поддържаното основание за неправилност на решението в обжалваната част е нарушение на материалния закон. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ се уважи над сумата 15000 лв. до 30000 лв., застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане. В изложението са формулирани въпросите: 1. Първият въпрос съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 2. Налице ли е принос от страна на пострадал, който е извършил административно нарушение, за което не е наказан, но не е способствал за настъпване на процесното ПТП, като не е извършил конкретно действие или бездействие и с поведението си не е нарушил конкретна правна разпоредба, следва ли съдът да възприема принос? Само по себе си извършването на административно нарушение /управление на нерегистрирано МПС, забранено за движение по пътищата/ от страна на водач, който не е извършил друго конкретно действие или бездействие, с което да е нарушил конкретна разпоредба на ЗДвП, което да е в пряка причинна връзка с настъпване на ПТП, като е управлявал същото със съобразена под максимално допустимата скорост и по главен път и без възможност да реагира/, основание ли е да се приеме принос за настъпването му, съответно да се намали от дължимото обезщетение, особено след като само по себе си административното нарушение е в пряка причинна връзка с конкретния механизъм на ПТП и за извършването на такова водачът вече е бил санкциониран? Въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е очевидно неправилно. Жалбоподателят-ответник в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба на ищеца. Ищецът не е изразил становище по касационната жалба на ответника. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на въззивното решение в обжалваните части, намира, че всяка от касационните жалби е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 283 ГПК срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. От фактическа страна е прието за безспорно между страните наличието на валиден договор с ответника за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата 10.07.2017 г. относно лек автомобил „Форд Ескорт“, с рег.№ Кн 20 93 АХ, управляван от водача Е. Й. И.. Посочено е, че са спорни между страните пред въззивната инстанция факта на настъпване на ПТП на 10.07.2017 г. и механизма на настъпването му, наличието на причинна връзка между такова ПТП и получените от ищеца травматични увреждания, обема и интензитета на търпените от ищеца болки и страдания, размера на справедливото обезщетение за тях, наличието на принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат. Прието е, че в исковата молба ищецът твърди, че на 10.07.2017 г. пътувал с управляван от него мотор по главен път Е-79, в посока от [населено място] към центъра на [населено място]. По същото време, Е. И., като водач на лек автомобил марка „Форд Ескорт“ с рег. № Кн 20 993 АХ пътувала по главен път Е-79 в посока към [населено място]. Около км.331+400, в района на ЗИО Д., в района на кръстовището за града, извършила маневра „завой наляво“, без да изчака движещия се в насрещната лента мотор, управляван от ищеца, в резултат на което настъпило ПТП, като управляваният от ищеца мотор се блъснал в предния десен калник и гума на автомобила, при което водачът на мотора - ищеца Д. Б., паднал на шосето и получил травматични увреждания – разкъсно-контузна рана и открито счупване на дясното коляно, разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица, и мозъчно сътресение. Водачите на спрелите в близост леки автомобили оказали помощ на Б. и го транспортирали до ЦСМП, а от там той бил транспортиран в МБАЛ „Св. Иван Рилски 2003“, където била извършена оперативна интервенция и му била поставена гипсова имобилизация, а виновният водач Е. И. останала на място да изчака служителите на РУ Д.. За установяване на процесното ПТП по делото е представено Постановление за прекратяване на наказателно производство от 01.02.2018 г. по пр.пр. вх.№2087/2017 г., ДП №878/2017 г. по описа на РП – Д., ДП – 691/2017 г. по описа на РУ Д., от което е установено, че същото е било образувано на 05.10.2017 г. за това, че на 10.07.2017 г. на главен път Е-79, около км.331+400, в района на ЗИО Д., при управление на неустановен лек автомобил, водачът му е нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Д. Б., изразяваща се в счупване на долния десен крайник, като деецът е избягал от местопроизшествието. При разследването била установена фактическата обстановка, която ищецът твърди в исковата молба, но поради направено искане от пострадалия за прекратяване на наказателното производство на осн. чл.343,ал.2, т.2 от НК, образуваното срещу водача Е. И. наказателно производство за извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр.III, б.“а“, пр.II във вр. чл.343, ал.1, и чл.342, ал.1 от НК е прекратено и материалите по досъдебното производство са изпратени на началника на РУМВР – Д. по компетентност, за вземане на отношение по административен ред. Съдът е посочил, че по делото е представена Епикриза от ИЗ №4296/142 от МБАЛ „Св. Иван Рилски – 2003“, за хоспитализация на Д. Б., на 28 г., в периода от 12.07.2017 г. до 15.07.2017 г., с окончателна диагноза: „Фрактура аперта пателе декстра“. В епикризата е отразен локален статус при постъпването: „Дясна колянна става – разкъсно-контузна рана по предна повърхност с широки фистули, размачкани ръбове. Умерено кървене“. Отразена е извършена оперативна интервенция на 12.07.2017 г., при която е извършено: „Ексцизио. Дебридмент. Дренаж. Репозицио. След щателно почистване на оперативното поле се направи дебридмент на девитализираните участъци от кожата. Опресниха се ръбовете. Наложи се отсрочен шев на кожата. Гофриран дрен. Гипсова имобилизация.“ Представен е Фиш за спешна медицинска помощ Амб.№248/10.07.2017 г., съставен в 15.15 ч. на място в ЦСМП, при което пострадалият е съобщил, че е паднал от тераса, висока около 2,5 метра. При извършения клиничен преглед е поставена работна диагноза и пострадалият е насочен с мнение за хоспитализация в хирургично отделение. Представен е Сигнал до Районна прокуратура – Д., с вх.№2087/17 от 21.07.2017 г. подаден от Д. Б., в който се съобщава, че на 10.07.2017 г. същият е управлявал мотоциклет „Ямаха ХТ“, без регистрационни номера, по път Е79, при което предимството му било отнето от лек автомобил „Форд Ескорт“ комби, който извършил внезапно завой наляво, и настъпило ПТП, при което получил травматично увреждане на десния крак. Случайни хора от преминаващ автомобил, които видели произшествието, го закарали до ЦСМП. Прието е за установено от Наказателно постановление №18-5310-000478/19.03.2018 г., че въз основа на съставен от мл. автоконтрольор Д. П. АУАН №Г510377/16.02.2018 г. против Д. Б., на ищеца е било наложено административно наказание за извършени нарушения на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, на чл.140, ал.1 от ЗДвП, и на чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП, за това, че на 10.07.2017 г. около 15.00 ч. в [община], на път първи клас №Е-79, ПП-1, км.331+800 в посока София, е управлявал нерегистрирано МПС – „Ямаха ХТ 600“, категория В АМ, с рама №2KF025379, без поставена регистрационна табела на определеното място, и без да притежава съответната категория /А/ за управление на мотоциклет, и като участник в ПТП е напуснал мястото на настъпването му, без да уведоми органите на МВР за настъпилото ПТП. От разписка към наказателното постановление се установява, че СУМПС е било иззето от органите на МВР. Наказателното постановление е било връчено на наказаното лице на 23.08.2018 г., като няма данни да е било обжалвано. От писмо рег. [рег.номер на МПС] – 691/27.10.2017 г. е прието за установено, че при извършената проверка по повод постъпил сигнал за възникнало ПТП на 10.07.2017 г. на път Е-79, в хода на проведените ОИМ не били установени очевидци на деянието, както и не било установено местонахождението на мотоциклет „Ямаха ХТ“ без регистрационни табели, в района на ПТП няма монтирани камери за видеонаблюдение, в Дневник за получени сигнали в РУ Д. за дата 10.07.2017 г. няма отразени сигнали за настъпило ПТП на ПП1 Е-79, км.331+400 (разклона при ЗИО). Сочат се служителите мл. инспектор Д. П. и мл. инсп. Г. У., които са били на дежурство в периода от 6.00 ч. до 18.00 ч. на 10.07.2017 г. Относно факта на факта на настъпването на процесното ПТП съдът е обсъдил показанията на разпитаните свидетели Г. У. дежурен мл. инспектор, Д. П. дежурен мл. инспектор и Е. И. водач на участващия в процесното ПТП автомобил. Въззивният съд е преценил показанията на свидетелката И. като логични, подробни, и кореспондиращи на показанията на св. П., и на приобщените писмени доказателства - Постановление за прекратяване на наказателно производство от 01.02.2018 г. по пр.пр.вх.№2087/2017 г., ДП №878/2017 г. по описа на РП – Д., ДП – 691/2017 г. по описа на РУ Д. /на л.10/, Сигнал до Районна прокуратура – Д., с вх. №2087/17 от 21.07.2017 г. /на л.91-94/ подаден от Д. Б., писмо рег. [рег.номер на МПС] –691/27.10.2017 г. /на л.95/, Наказателно постановление №18-5310-000478/19.03.2018 г./на л.121/ и Епикриза от ИЗ№4296/142 от МБАЛ „Св. Иван Рилски – 2003“. Посочено е, че показанията на свидетелката не кореспондират частично на отразеното във Фиш за спешна медицинска помощ Амб.№248/10.07.2017 г., съставен в 15.15 ч. на място в ЦСМП, че при снемане на анамнезата пострадалият е съобщил, че е паднал от тераса, висока около 2,5 метра. Въпреки това според съда, времето на постъпване на ищеца в ЦСМП и вида на установените увреждания кореспондират на описаният от свидетелката механизъм на увреждането. Прието е, че от постановление за прекратяване на наказателно производство от 01.02.2018 г. се установява, че ищецът не е имал желание да бъде ангажирана наказателната отговорност на водача на автомобила, което е заявил пред органите на досъдебното производство, и именно поради тази причина наказателното производство срещу Е. И. е било прекратено, макар да е установено извършено от нея престъпление по чл.343, ал.3, пр.3, б.“а“ пр.2 във вр. чл.343, ал.1 и чл.342, ал.1 от НК. С оглед на посоченото съдът е кредитирал показанията на тази свидетелка, като е приел, че първоначалното изявление на ищеца, че е пострадал при падане от тераса, е израз на нежеланието му да бъде ангажирана наказателната отговорност на водача на автомобила, както и на нежеланието му да бъда ангажирана собствената му отговорност на извършените от него административни нарушения на ЗДвП за управление на нерегистрирано МПС, без регистрационни табели, и без да има свидетелство за правоуправление със съответната категория. От приетата съдебно - автотехническа експертиза /на л.160-163/ е прието за установено, че процесното ПТП е реализирано на 10.07.2017 г. около 15.00 ч. на главен път Е-79, км.331+400 в района на ЗИО – Д., между лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ с рег.№ Кн 20 93 АХ, управляван от Е. И. и кросов мотор марка „Ямаха“ модел „ХТ 600“, нерегистриран и без осветителни тела, управляван от Д. Б.. Произшествието е настъпило при дневна светлина, ясно време и суха пътна настилка. В участъка на настъпването на ПТП пътното платно е двупосочно, с по две ленти във всяка посока, като всяка от лентите е широка 3,50 м. Непосредствено след подлеза с ЖП-линията в Е-79 се включва околовръстният път на [населено място], по който лекият автомобил „Форд Ескорт“ управляван от Е. И., се насочва с ляв завой към центъра на [населено място]. След като навлиза в дясното платно за движение, забелязвайки приближаващият се мотоциклет, водача на автомобила рязко спира напречно на пътя, като мотоциклетът се удря в областта на предна дясна гума и преден калник на автомобила, като мотоциклетът остава до автомобила, а мотористът пада до него. Към момента на настъпване на произшествието мотоциклетът се е движел със скорост около 60 км/ч. Според експертизата, основната причина за настъпване на произшествието е неспазването на правилата за движение от водачката на автомобила „Форд Ескорт“, която е имала обективна възможност да възприеме насрещнодвижещият се кросов мотор от разстояние не по-малко от 200 метра, тъй като произшествието е настъпило при добра видимост, на дневна светлина, на прав пътен участък, без препятствия, ограничаващи видимостта. Въпреки това, вниманието на водачката е било фокусирано върху приближаващият автомобил, поради което тя не е възприела приближаващият след него мотор. Прието е, че съществена роля за пропуска на водачката на автомобила да забележи приближаващият мотор, е обстоятелството, че същият е бил „кросов мотор“, и не е бил оборудван с фар. Този тип превозно средство е предназначено за каране по просторни офроуд терени /извън пътя/, различни наклони и неравности, и за изпълнение на скокове и акробатични движения във въздуха. С оглед предназначението на това превозно средство, същото е максимално олекотено, поради което не са оборудвани с осветителни тела, в това число с преден фар, арматурни прибори, огледала. За тях не се изисква свидетелство за правоуправление, те не подлежат на регистрация, и няма технически изисквания към тях, като конструктивно те могат да имат най-различни технически параметри. Не се допуска движение на тези мотори по пътищата за обществено ползване. Придвижването на тези мотори от едно място на друго може да се осъществява по терени без пътища, или след натоварването им на подходящи товарни автомобили. Въззивният съд е възприел автотехническата експертиза, като е преценил заключението за компетентно изготвено, логично и кореспондиращо на събраните писмени доказателства - Постановление за прекратяване на наказателно производство от 01.02.2018 г. по пр.пр. вх.№2087/2017 г., ДП №878/2017 г. по описа на РП – Д., ДП – 691/2017 г. по описа на РУ Д. /на л.10/, Сигнал до Районна прокуратура – Д., с вх.№2087/17 от 21.07.2017 г. /на л.91-94/ подаден от Д. Б., писмо рег. [рег.номер на МПС] – 691/27.10.2017 г. /на л.95/, Наказателно постановление №18-5310-000478/19.03.2018 г. /на л.121/, както и на събраните гласни доказателства –показанията на свидетелката И. и на св. П.. От приетата Съдебно-медицинска експертиза е прието за установено, че в резултат от процесното ПТП ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в травматичен шок, фрактура на капачката на коляното на десен долен крайник, с разкъсно-контузни рани в същата област и дясната подбедрица, и мозъчно сътресение, без загуба на съзнание. Откаран е с частен транспорт в ЦСМП в [населено място], откъдето с линейка е транспортиран в МБАЛ“Св. Иван Рилски – 2003“, където е настанен в интензивно отделение на 10.07.2017 г. След овладяване на травматичния шок е изписан на 12.07.2017 г. и веднага е настанен в отделение по ортопедия и травматология, където на същия ден е извършена оперативна интервенция на дясната колянна става, като са почистени меките тъкани, направена е репозиция на фрактурата, след което раните са зашити и са поставени дренаж и гипсова имобилиация. На 15.07.2017 г. ищецът е бил дехоспитализиран, като лечението е продължило амбулаторно. Травматичните увреди са причинили на пострадалия трайно затруднение в движението на десен долен крайник и временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок по-голям от 30 дни. Общият възстановителен период за откритата фрактура на капачката на десния долен крайник е около 3-4 месеца, като през този период ищецът е носил гипсова имобилизация за 40-45 дни, след което по принцип следва да бъде проведена рехабилитация до пълното възстановяване на обема на движенията на колянната става. След такова увреждане обемът на движението на колянната става се възстановява в пълен обем, но колкото и добре да са наместени фрагментите, остава минимално разминаване между тях, в резултат на което с течение на годините по-рано настъпват артрозни промени в областта на капачката и на колянната става, които се проявяват на по-ранен етап от живота на пострадалия. Артрозните промени се проявяват с наличие на болки при пипане и движение, особено при по-голямо натоварване и промяна на времето, които се увеличават с годините. На ищеца е била оказана адекватна медицинска помощ – тъй като той е бил в травматичен шок, това е наложило приоритетно той да бъде овладян, след което да се пристъпи към оперативното лечение, като междувременно раните са били обработени и привързани. При изслушването на експертизата в открито съдебно заседание вещото лице уточнило, че травматични увреждания като получените от пострадалия могат да настъпят както от падане от височина около 2,50 м., така и при ПТП с описания механизъм. Въззивният съд е възприел заключението на СМЕ за компетентно изготвено, обосновано и логично, и кореспондиращо на събраните по делото медицински документи. Относно претърпените неимуществени вреди съдът е обсъдил показанята на свидетелката Е. А.. Въззивният съд е преценил показанията на свидетелката при условията на чл.172 от ГПК, като е отчел близките й отношения с ищеца /негова фактическа съпруга/, които обуславят интерес от изхода на делото в полза на ищеца, но въпреки това ги намерил за подробни, логични, и кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. При така събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 10.07.2017 г. е настъпило твърдяното ПТП, по механизма, описан от приетата САТЕ. Прието е, че този извод се подкрепя от всички събрани по делото доказателства, с изключение на отразеното във Фиш за спешна медицинска помощ Амб.№248/10.07.2017 г. изявление на самия пострадал, че е получил уврежданията по друг механизъм - паднал от тераса, висока около 2,5 метра. Посочено е, че вещото лице, изготвило СМЕ, при изслушването му в о.с.з. заявило, че травматичните увреждания на ищеца могат да бъдат получени както при ПТП с посочения механизъм, така и по механизъм на падане от височина 2,5 м. Прието е, че въпреки това, изявлението на самия пострадал, направено при приема му в ЦСМП, не се подкрепя от никакви други доказателства, събрани по делото. Приел е, че на осн. чл.175 от ГПК направеното от страната извънсъдебно изявление за различен механизъм на получаване на увреждането, следва да се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Според въззивния съд поради липса на каквито и да е други доказателства, подкрепящи това изявление на пострадалия отразеното изявление на пострадалия пред медицинските лица от ЦСМП, не е достатъчно да разколебае извода за получаване на увреждането при процесното ПТП по установения от САТЕ, СМЕ и събраните гласни доказателства механизъм. Приел е, че липсата на съставен констативен протокол за ПТП не е пречка за установяването му с всички доказателствени средства, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства настъпването на процесното ПТП, както и неговият механизъм, са установени по несъмнен начин. Съдът е приел, че по отношение на участващият в това ПТП лек автомобил „Форд Ескорт“ е бил сключен с ответното дружество валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на ПТП. Приел е още за установено, че водача му Е. И. е причинила настъпването на процесното ПТП, като е извършила маневра „завой наляво“, за навлизане по друг път, без преди това да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат по този път, и е извършила маневрата, без да се съобрази с положението, посоката и скоростта на движение на управляваното от ищеца МПС – кросов мотор „Ямаха ХТ 600“, категория В АМ, с рама №2KF025379, с което е допуснала нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Съдът е намерил за установено, че в пряка причинна връзка с неправомерното поведение на водача на застрахования при ответното дружество лек автомобил „Форд Ескорт“са настъпили неимуществени вреди за водача на кросовия мотор „Ямаха ХТ 600“ Д. Б. – болки и страдания от травматични увреждания. Посочено е, че по силата на сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ ответникът е приел да обезщети вредите, настъпили в резултат от неправомерно поведение на водача на застрахования автомобил при и по повод управлението му, поради което отговорността на ответника за обезщетяването на претърпените от ищеца вреди от процесното ПТП следва да бъде ангажирана. По отношение на обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът е приел за установено, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в травматичен шок, фрактура на капачката на коляното на десен долен крайник, с разкъсно-контузни рани в същата област и дясната подбедрица, и мозъчно сътресение, без загуба на съзнание. За лечение на получените увреждания ищецът е бил хоспитализиран по спешност за 6 дни, през които е претърпял оперативна интервенция за почистване на меките тъкани, репозиция на фрактурата, зашиване на разкъсно-контузните рани с поставяне на дренаж, и гипсова имобилиация на десния крак, след което лечението му е продължило амбулаторно. Прието е, че травматичните увреди са причинили на пострадалия трайно затруднение в движението на десен долен крайник и временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок по-голям от 30 дни. През първите дни след увреждането ищецът е бил на постелен режим, и напълно зависим от чужда помощ за посрещане на всички свои нужди, и е търпял интензивни болки. Търпял е имобилизация на увредения крайник за 40 дни, през които се е нуждаел от помощни средства за придвижване – патерици, като до премахване на гипсовата имобилизация е бил със затруднено придвижване, и се е нуждаел от чужда помощ за част от битовите дейности. Общият възстановителен период за всички увреждания е приключил в рамките на около 4 месеца, през които ищецът е бил затруднен за извършва обичайната си трудова дейност, както и да изпълнява обичайните си дейности в домакинството, продължавал е да търпи болки при натоварване и преумора. Обемът на движението на колянната става е възстановен в пълен обем, но в резултат на увреждането при ищеца се очаква по-рано да настъпят настъпват артрозни промени в областта на колянната става. Въпреки оказаната на ищеца адекватна медицинска помощ и проведено лечение, са налице остатъчни болки при по-голямо натоварване и промяна на времето, които са с тенденция да се увеличават с годините. Съдът е съобразил, че при получаване на увреждането ищецът е бил на млада възраст – 28 години, която е способствала за настъпването на пълно възстановяване, без остатъчни ограничения на движенията на засегнатия крайник. Посочил е, че продължителната имобилизация му е попречила да води обичайния си интензивен начин на живот като млад човек, да полага обичайните грижи за своето дете на 2 години, да подпомага съпругата си в домакинството, бил е затруднен да извършва обичайната си трудова дейност, която е свързана с тежък физически труд и натоварване на крайниците. Прието е, че наред с търпените физически болки и страдания, ищецът е търпял и психологически страдания – дискомфорт от необходимостта от чужда помощ при обслужването на хигиенните и физиологичните му нужди, от продължителното обездвижване, неудобство от неспособността да подпомага близките си, панически страх непосредствено след катастрофата, страх от загуба на работа и доходи. С оглед установения обем болки и страдания, претърпени от ищеца в пряка причинна връзка с процесното ПТП, съдът е формирал извод, че справедливото обезщетение за претъпрените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/. Според съда този размер съответства на изискванията на чл.52 от ЗЗД, съобразно критериите за справедливост, формулирани с ППВС №4/1968 г., като отразява вида и тежестта на получените от ищеца травматични увреждания, продължителното затруднение на движенията на ищеца и временното разстройство на здравето му, без опасност за живота му, търпените от него интензивни болки за период от около една седмица, и продължителните болки с умерен характер, настъпилото пълно възстановяване, но с остатъчни болки при натоварване и промяна на времето с перспектива за бъдещото им усилване поради развитие на артрозни промени, допълнителните психологически страдания във връзка с нуждата от чужда помощ и страх от загуба на доходи, съобразен е с икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, и съдебната практика по сходни случаи. Съдът е приел за основателно възражението на ответника за принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат. Прието е за установено по делото/ с Наказателно постановление №18-5310-000478/19.03.2018 г. и приетата по делото САТЕ/, че ищецът е извършил нарушение на Закона за движение по пътищата, като е управлявал кросов мотор „Ямаха ХТ 600“, категория В АМ, който не е бил технически оборудван за движение по републиканската пътна мрежа /без преден фар/, по аргумент от чл.75 от ЗДвП /да се движи с включена къса светлина отпред/, чл.100, ал.4, т.2 от ЗДвП /да поддържа устройството за осветяване чисто, видимо, регулирано и в изправност/, и по аргумент за противното от чл.9 и чл.10, т.12, б.“а“ от ППЗДвП. Прието е, че наложените изисквания за оборудване и изправност на моторните превозни средства, движещи се по пътната мрежа за обществено ползване не са самоцелни. Прието е още, че шофирането на технически неизправно превозно и неотговарящо на стандартите за движение по пътищата МПС съставлява основание по ЗДвП за прилагане на визираното в закона ограничаване на правото на собственика да го ползва по предназначение до отстраняване на неизправността, тъй като създава непосредствена опасност за участниците в движението. Съдът е приел, че допуснатото нарушение от водача на кросовия мотор е в пряка причинна връзка и с настъпването на процесното ПТП, тъй като липсата на къса светлина отпред е намалила съществено възможността на водача на лекия автомобил „Форд Ескорт“ да възприеме движещият се по пътя кросов мотор. Посочено е, че кросовият мотор се е движел по главен път /Е-79/, който по естеството и предназначението си предполага по-интензивен трафик, респективно – възможността да настъпи ПТП в резултат от липсата на съответно окомплектоване на кросовия мотор за движение по пътищата за обществено ползване, е още по-голяма. Изведен е извод, че като е допуснал движение с кросов мотор, който не е предназначен за движение по обществените /общински и републикански/ пътища, и не е съответно окомплектован, ищецът е нарушил разпоредбата на чл.138, ал.1 от ЗДвП, и сам се е поставил в ситуация на повишен риск от настъпване на ПТП. Самият ищец също така не е притежавал свидетелство за правоуправление на мотоциклет от категория АМ, което е задължително за управляване на мотоциклет по пътищата за обществено ползване, съгласно разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП. Прието е, че това нарушение също е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, доколкото непознаването на правилата за движение по пътищата от водача на кросовия мотор, в това число на изискванията за необходимата окомплектовка на управляваното МПС и забраната на такъв мотор да се движи по пътищата за обществено ползване, е способствало за настъпването на процесното ПТП. Направен е извод, че установения принос на пострадалия за настъпване на процесното ПТП е в размер на 50%. При така определеният принос на пострадалия, съдът е приел, че дължимото от ответника обезщетение следва да бъде намалено, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, което обуславя основателност на иска до размера от 15 000 лв. Прието е, че като е достигнал до частично различни изводи досежно размера на справедливото обезщетение, първостепенния съд е постановил частично неправилно решение, което следва да се отмени в отхвърлителната му част, за сумата над уважения размер от 9000 лв., до размера от 15 000 лв., и на ищеца да се присъди допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на още 6000 лв. По отношение на предявената претенция за присъждане на законна лихва върху главницата на обезщетението, съдът се е позовал на чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, според който застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите включва лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ – т.е. лихвите за забава, за които застрахованият отговаря пред увреденото лице, при ограниченията на чл.429, ал.3 от КЗ. Посочил е, че според чл.84, ал.3 от ЗЗД, за задължения, произтичащи от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана, поради което дължи законна лихва върху обезщетението за претърпените вреди от увреденото лице от датата на увреждането. Приел е, че отговорността на застрахователя произтича от договорно основание, и съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ е ограничена до размера на застрахователната сума, както и в рамките на периода от датата на уведомяването му от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ, или от датата на уведомяването или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Прието е, че в случая по делото са представени доказателства за предявяването на застрахователната претенция на 27.03.2018 г., и от тази дата застрахователят отговаря за дължимата от деликвента на увреденото лице законна лихва върху обезщетението за претърпените вреди. С исковата молба ищецът е претендирал присъждане на законната лихва върху обезщетението от тази дата, но с първоинстанционния съдебен акт претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението е била отхвърлена за периода от 27.03.2018 г. до 27.06.2018 г. С въззивната жалба ищецът не е обжалвал първоинстанционния съдебен акт в отхвърлителната му част, с която е отхвърлена акцесорната му претенция за присъждане на законна лихва върху главницата на присъденото обезщетение в размер на 9000 лв., за периода от 27.03.2018 г. до 27.06.2018 г., и не е поддържал претенцията си за присъждане на законна лихва върху главницата над 9000 лв. до 60 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди за периода от 27.03.2018 г. до 26.06.2018 г. включително, като е претендирал присъждане на законната лихва върху главницата над 9000 лв. за периода 27.06.208 г. до окончателното плащане. Посочено е, че поради това следва да се произнесе в рамките на периода, за който се поддържа пред въззивната инстанция претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението, като главницата на допълнително присъденото обезщетение от 6000 лв. се присъди на ищеца ведно със законната лихва за периода от 27.06.2018 г. до окончателното плащане. По правните въпроси, формулирани от ответника: Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос, формулиран от ответника: относно кредитирането на съдебната експертиза и преценката за нейната обоснованост и доказателствена сила с оглед изискването на чл.202 ГПК. С решение № 163/03.02.2021 г. по гр.дело № 123/2020 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е възприета практика на ВКС, изразена в решения на състави по чл.290 ГПК, според която съобразно правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти след съвкупна преценка на събраните по предвидения в ГПК ред доказателства в двете съдебни инстанции. Съдът е длъжен да изложи мотиви въз основа на кои доказателства и защо, намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Заключението на вещото лице, както всяко друго доказателствено средство, също трябва да бъде обсъдено в съвкупност с всички останали доказателства по делото, а не изолирано. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещо лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – чл.202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Във всички случаи съдът не може да постановява решението си въз основа на предположения или то да е необосновано – без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото, вкл. без необходимата надлежна обосновка в съответната област на науката, изискваща специални знания и наложила ползването на експертно заключение. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в отклонение от тази практика на ВКС, поради което следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос. Касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК следва да се допусне по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението. С решение № 554/08.02.2012 г. по гр.дело № 1163/2010 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че съгласно чл. 12 ГПК вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други – не са се осъществили в обективната действителност. Вътрешното убеждение не се формира произволно, то е подчинено съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено. Когато законодателят урежда отделно последиците от нарушаването на задължението на съда при формиране вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава постановеното решение поради необоснованост. Когато това задължение не е уредено в закона отделно, необосноваността е съществено нарушение на съдопроизводствените правила (т. 12, ТР № 1/17.07.2001 по гр.д. № 1/2001, ОСГК ВКС). Прието е, че с ъдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, затова той е длъжен да ги обсъди всички поотделно и в тяхната съвкупност. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е прекият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. От волята на ищеца зависи правните последици на кои факти да претендира. Той може по различни съображения да реши да не претендира всички свои права, а само някои от тях: защото има намерение да се откаже от някое свое право, няма сили, средства или желание да се бори за него, не разполага с убедителни доказателства за някой факт и не желае да понесе съдебните разноски, като предяви неговите правни последици и др. Когато факт, чиито правни последици не се претендират бъде установен по делото, съдът не може да го обсъжда (той е правно ирелевантен) нито може да прави от него доказателствени изводи за други правно релевантни факти. Когато по отделен факт се разминават свидетелските показания, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и да ги изложи добросъвестно пред съда. Съдът следва да съобрази също, при какви обстоятелства свидетелят е узнал съответния факт и за кое време в хода на развитие на правоотношенията между страните се отнася той. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 100/08.07.2020 г. по гр.дело № 4564/2019 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК. Правният въпрос е разрешен е разрешен в противоречие с посочената практика на ВКС и поради това касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението. С т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВС. В случая съдът е преценил всички относими към спора доказателства и всички конкретно установени обстоятелства, касаещи претърпените от ищеца Д. Б. неимуществени вреди. По правните въпроси, формулирани от ищеца Д. Б.: Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част от ищеца Д. Б.. Това основание за допускане на касационен контрол е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на решението на Софийски апелативен съд в обжалваната част от ищеца, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. С решение № 16/04.02.2014 г. по т.дело № 1858/2013 г. на ВКС, I т.о. по чл.290 ГПК е възприета трайната практика на ВКС, изразена в многобройни решения по чл.290 ГПК, според която само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В същата насока е разрешението на правния въпрос в останалите, цитирани решения от жалбоподателя на състави на ВКС по чл.290 ГПК. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВКС. С въззивното решение в обжалваната част е прието, че ищецът е извършил нарушение на ЗДвП, като е управлявал кросов мотор „Ямаха ХТ 600”, категория В АМ, който не е бил технически оборудван за движение по републиканската пътна мрежа. Прието е, че наложените изисквания в ЗДвП и ППЗДвП за оборудване и изправност на моторните превозни средства, движещи се по пътната мрежа за обществено ползване не са самоцелни. Приел е, че шофирането на технически неизправно превозно и неотговарящо на стандартите за движение по пътищата МПС съставлява основание по ЗДвП за прилагане на визираното в закона ограничаване на правото на собственика да го ползва по предназначение до отстраняване на неизправността, тъй като създава непосредствена опасност за участниците в движението. Съдът е приел, че допуснатото нарушение от водача на кросовия мотор е в пряка причинна връзка и с настъпването на процесното ПТП, тъй като липсата на къса светлина отпред е намалила съществено възможността на водача на лекия автомобил „Форд Ескорт“ да възприеме движещият се по пътя кросов мотор. Съдът е формирал извод, че като е допуснал движение с кросов мотор, който не е предназначен за движение по обществените /общински и републикански/ пътища, и не е съответно окомплектован, ищецът е нарушил разпоредбата на чл.138, ал.1 от ЗДвП, и сам се е поставил в ситуация на повишен риск от настъпване на ПТП. Прието е, че ищецът не е притежавал свидетелство за правоуправление на мотоциклет от категория АМ, което е задължително за управляване на мотоциклет по пътищата за обществено ползване, съгласно разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП. Изведен е извод, че това нарушение също е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, доколкото непознаването на правилата за движение по пътищата от водача на кросовия мотор, в това число на изискванията за необходимата окомплектовка на управляваното МПС и забраната на такъв мотор да се движи по пътищата за обществено ползване, е способствало за настъпването на процесното ПТП. С тези съображения съдът е обосновал крайния извод, че установения принос на пострадалия за настъпване на процесното ПТП е в размер на 50%. Така направените изводи от въззивния съд относно приноса на ищеца за увреждането не са в отклонение от цитираната практика на ВКС. Поради това основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос не е налице. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.3 ГПК по въпросите по пункт втори от изложението. Същите не отговарят на изискването за правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като са поставени хипотетично – т.е. въз основа на факти, каквито не са приети за установени от въззивния съд. За да е правен въпросът, съгласно практиката на ВКС, изразена в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС следва да е разрешен от въззивния съд и да е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Въпросите по п.2-ри нямат тези характеристики, поради което не представляват правни въпроси. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Само за яснота съдът посочва, че по въпросите по п.2-ри жалбоподателят не е обосновал допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, съгласно разясненията, дадени в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване в жалбата, а развитието на правото е налице когато произнасянето по съществен материално или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито твърдения в случая липсват. С оглед на изложеното съдът приема, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите по п.2-ри от изложението на ищеца. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско