Определение № 918 от 31.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1465/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. С определение №448/19.07.23г. по в.ч.т.д.№471/23г. Софийски апелативен съд е потвърдил определение №155/17.05.23г. по т.д.№38/23г. по описа на Окръжен съд Враца, с което е прекратено производството по делото. Срещу това определение на апелативния съд е подадена частна касационна жалба от Т. Т. Т., в качеството й на директор на ОУ“Х. Б.“ [населено място] обл.Враца, в която се навеждат оплаквания за неговата необоснованост и неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Моли обжалваното определение да бъде отменено. В представеното писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният касатор обосновава искането си за допускане на обжалваното определение с предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, която счита за осъществена с разрешени от апелативния съд въпроси: 1. Какво се случва със сдруженията с нестопанска цел, когато не са пререгистрирани в предвидения в закона срок?; 2. Може ли по аналогия да се приложи разпоредбата на §5 ЗЮЛНЦ, а именно – при едноличните търговци и клоновете на чуждестранните търговци, за които не е поискана пререгистрация в срока по §4 ал.1 или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация, се считат заличени от 01.01.2012г. и съдът по регистрацията архивира фирмените им дела?; 3.Може ли да се проведе процедура по ликвидация на сдружение с нестопанска цел, каквото е училищното настоятелство, без да е пререгистрирано същото? Частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.274 ал.3 ГПК съдебен акт от легитимирана да обжалва въззивното определение страна,което я прави допустима. При произнасянето си настоящият състав съобрази следното: Производството пред Окръжен съд Враца е образувано по заявление, подадено от Т. Т. Т., в качеството й на директор на ОУ“Х. Б.“ [населено място], с което е поискано от съда да прекрати създаденото към училището юридическо лице с нестопанска цел – Училищно настоятелство към ОУ“Х. Б.“ [населено място]. Към заявлението е приложен протокол за проведено на 19.04.2023г. общо събрание на настоятелството, подписан от председателя на съвета на настоятелите Л. И., с който е взето решение за прекратяване на същото на основание чл.13 ал.1 т.2 ЗЮЛНЦ. С определение №155/17.05.23г. по образуваното въз основа на заявлението т.д.№38/23г. ОС Враца е прекратил производството по делото по съображения от разпоредбата на чл.13 ЗЮЛНЦ, в която са предвидени условията и процедурите, при които може да бъде прекратено едно юридическо лице с нестопанска цел.Посочил е,че в случая е приложима хипотезата на чл.13 ал.1 т.2 ЗЮЛНЦ, която не изисква исково производство, а търсената защита може да бъде реализирана в рамките на регистърно производство, каквото обаче не се води в окръжните съдилища след изменението на чл.17 ЗЮЛНЦ от 01.01.2018г. За да потвърди това определение, с обжалвания по реда на частното касационно производство въззивен съдебен акт, съставът на Софийски апелативен съд е приел,че с разпоредбата на чл.13 от ЗЮЛНЦ са предвидени отделни хипотези, при които може да се прекрати юридическо лице с нестопанска цел, каквото е училищното настоятелство по смисъла на чл.306 ал.1 и ал.4 от Закона за предучилищното и училищното образование, като т.2 на ал.1 от този член визира решение на управителния орган на сдружението, а т.3 – решение на окръжния съд по седалището му; в последния случай производството пред съда се инициира по иск на всяко заинтересовано лице или прокурора при наличието на конкретно разписани в четири точки условия. На базата на тази нормативна рамка съдът е констатирал,че в случая върховният орган на настоятелството вече е взел решение за неговото прекратяване в съответствие с уредените в закона негови правомощия, а от друга страна същото не може да предяви иск за собственото му прекратяване и може да участва в производство пред съда само в качеството му на ответник и то в изрично предвидените в чл.13 ал.1 т.3 б.б. а/, б/, в/ и г/ ЗЮЛНЦ случаи. По-нататък съставът е посочил,че последица от настъпилото вече по силата на чл.13 ал.1 т.2 ЗЮЛНЦ прекратяване на сдружението е откриването на ликвидация на същото, но в случая не е изпълнено неговото задължение да се пререгистрира по реда, предвиден в §25 ПЗР на ЗИДЗЮЛНЦ / ДВ бр.74/2016г. в сила от 01.01.2018г., изм. ДВ бр.107/2020г./.Тъй като в закона изрично не са уредени последиците, които настъпват за юридическото лице с нестопанска цел, ако това му задължение не бъде изпълнено, съдът е изложил разсъждения, че в случая по аналогия би могла да се приложи разпоредбата на §5а ПЗР на ТЗ, съгласно която заявление за ликвидация на непререгистриран търговец може да се подава от посочените в ал.2 лица и след изтичането на срока за пререгистрация, но е отбелязал,че това не е предмет на произнасяне от въззивния съд, който е длъжен да провери единствено съдържанието на конкретното процесуално правоотношение. Приел е,че на практика подаденото заявление представлява заявление за вписване на прекратяването на сдружението – училищно настоятелство, но, доколкото към момента на подаването му окръжният съд вече не е бил компетентен да извършва такова вписване, изводът на окръжния съд, че образуваното по това заявление производство се явява недопустимо, е правилен. Поради това съставът на апелативния съд е потвърдил определението за прекратяване на производството, постановено от Врачански окръжен съд. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС намира,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на така постановеното определение на САС. Поставените в изложението въпроси, не осъществяват общата предпоставка за допустимост, предвидена като основно законово изискване за селектиране на частната касационна жалба, съгласно чл.274 ал.3 вр. чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разясненията, дадени в посочената задължителна практика на ВКС, въпросите следва да са свързани с дадени от въззивния съд разрешения, които непосредствено да са го мотивирали да постанови крайния резултат. В случая решаващи за недопустимостта на образуваното по подаденото заявление производство са мотивите му,че е налице хипотезата на вече прекратено по реда на чл.13 ал.1 т.2 ЗЮЛНЦ юридическо лице с нестопанска цел /Училищното настоятелство към ОУ „Х. Б.“ [населено място]/ и не е налице основанието за сезиране на окръжния съд по реда на чл.13 ал.1 т.3 ЗЮЛНЦ от самото настоятелство; както и мотивът,че в случая със заявлението е поискано на практика да бъде извършено вписване на прекратяването, за каквото съдът не е компетентен към датата на подаването му. Всички останали изложени в определението на въззивния съд мотиви, касаят разсъжденията му какви правни възможности за постигането на последиците от прекратяването му има настоятелството в конкретния случай, с оглед липсата на своевременно извършена от него пререгистрация, но тези съображения не са по предмета на спора, както е посочил и самият състав. Поради това и доколкото и трите формулирани в частната касационна жалба въпроса са свързани единствено с хипотетичните възможности за последващи осъщественото прекратяване на настоятелството действия, но не и с мотивите за недопустимост на производството пред съда, те не могат да обосноват приложимост на общото основание по чл.280 ал.1 ГПК. Отделно от това, въпреки че в подобна хипотеза касационната инстанция няма задължение да извършва преценка за наличието на сочената с въпросите допълнителна предпоставка, такава не е и обоснована в бланкетно цитираната от касатора хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК като искане за произнасяне на касационния съд по причините и с целите, разяснени в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. При тези изводи следва да бъде постановен отказ за допускане на атакуваното определение до проверка по същество. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ Търговско отделение