Определение № 152 от 24.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2085/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. Г. К. чрез нейния процесуален представител адв. Ст. В. срещу определение № 413 от 15.06.2020 г. по ч.гр.д. № 178/2020 г. на Кюстендилския окръжен съд. С него е потвърдено определение № 6/2019 г. от 16.04.2020 г. на съдия по вписванията при Районен съд - Дупница, с което е постановен отказ за вписване на искова молба по заявление вх. № 955/2020 г. на СВ при Районен съд - Дупница. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката поддържа, че вписването на исковата молба е било разпоредено от съдията-докладчик по делото, който я е изпратил в Службата по вписванията, заедно с приложените към нея доказателства, включително и за внесена държавна такса за вписване, поради което съдията по вписванията не е бил компетентен да проверява дали същата отговаря на изискванията на закона. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради противоречието му с т. 6 от ТР № 7 25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да потвърди обжалвания пред него отказ на съдията по вписванията да впише подадената от М. Г. Козарска искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, съставът на Кюстендилския окръжен съд е приел, че недвижимият имот, предмет на спора, не е бил индивидуализиран съобразно изискванията на чл. 6, ал.1, б. „в” ПВ. Исковата молба е била оставена без движение и на ищцата са дадени указания във връзка с отстраняване на констатирани нередовности в нея, в това число и индивидуализиране на спорния имот съобразно границите му към момента на обобществяване и актуалния му статут. В изпълнение на дадените указания ищцата е представила пред Районен съд - Дупница молба - уточнение, в която са посочени границите на имота, но тази уточняваща молба не е била представена пред съдията по вписванията. С молба вх. № 955 от 16.04.2020 г. за вписване на искова молба ищцата чрез своя пълномощник е поискала да бъде вписана първоначалната искова молба с вх. № 3044 от 06.03.2020 г., по която е образувано гр.д. № 471/2020 г. по описа на Районен съд - Дупница, в която имотът е описан като „нива в землището на [населено място], м. ”К.”, шеста категория, с площ 0.400 дка”, без посочване на границите на този имот към момента на обобществяването му и към настоящия момент. Процедурата по вписване искови молби и на постановените по тях решения е уредена в чл. 12 ПВ. За да се извърши вписването се представя подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата. Исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 6, като проверката за това е в правомощията на съдията по вписванията, с изключение на случаите, когато съдът е разпоредил вписването, тъй като тогава се предполага, че съдът е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка. В този смисъл са разясненията, дадени в т.6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В частната касационна жалба се поддържа, че в случая исковата молба е била изпратена за вписване в службата по вписванията от съдията - докладчик по делото, т.е. вписването е било разпоредено от съд, и следователно проверката за съответствие на исковата молба с изискванията на чл. 6 ПВ не е била в правомощията на съдията по вписванията. Тези твърдения не се подкрепят от данните по делото. Неправилно е разбирането на жалбоподателя, че с разпореждането от 09.03.2020 г. районният съдия е разпоредил вписване на поправената искова молба. С това разпореждане исковата молба е оставена без движение и на ищцата са дадени указания да отстрани констатираните в нея нередовности, и да представи препис от поправената искова молба за вписване. Не се установява наличието на последващо остраняването на нередовностите разпореждане на районния съдия за пвипсаве на поправената искова молба, нито уточняващата искова молба да е представена, наред с първоначалната, за вписване пред съдията по вписванията с молбата на жалбоподателката от 16.04.2020 г. При тези данни не може да се приеме, че е налице визираната в т.6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълкд. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС хипотеза, при която вписването на исковата молба е разпоредено от съда, изключваща правомощието на съдията по вписванията да прецени съответствието на исковата молба с изискванията на чл. 6, б.”в” ПВ. Затова като е приел, че пред съдията по вписванията е представена за вписване искова молба, в която спорният имот не е индивидуализиран съобразно цитираната разпоредба, въззивният съд не е разрешил в противоречие със задължителната практика на ВКС обуславящия изхода на делото въпрос относно обхвата на проверката по чл. 32 а ПВ, която съдията по вписванията е оправомощен да извърши, поради което и не е налице основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на определението на окръжния съд до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът