Определение № 1100 от 06.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1168/2025 г.
ВКСII гражданско отделение06.03.2026 г.докладчик Снежанка Николова
Диспозитив
ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд – Пловдив за произнасяне по жалбата на К. И. Б., чрез адв. Ат. Ч. срещу въззивното решение № 362 от 25.10.2024 год. по гр. д. № 460/2024 год. на Окръжен съд – Пазарджик в частта му, с която е оставена без разглеждане въззивна жалба против първоинстанционното решение № 446 от 13.07.2023 год. по гр. д. № 5/2022 год. на Районен съд – Пещера и производството в тази му част е прекратено, по компетентност, на основание чл. 274, ал. 2 ГПК. След произнасянето на апелативния съд, делото да се върне на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 288 ГПК. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решение № 362 от 25.10.2024 год. по гр. д. № 460/2024 год. Пазарджишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение № 123 от 15.03.2024 год. по гр. д. № 5/2022 год. на Пещерския районен съд, с което са изнесени на публична продан, на основание чл. 348 ГПК, допуснатите до делба недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] с административен адрес: [населено място], [улица], целият с площ от 387 кв. м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на застрояване /ниско/, с номер по предходен план *, в кв.112, парцел *, при съседи: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***, заедно с построените в този имот-сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 119 кв. м., бр. етажи-1, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна, и сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 47 кв.м., бр. етаж 1, предназначение жилищна сграда еднофамилна, с пазарна цена 181 420 лв. 2./ Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] с административен адрес на имота: [населено място], [улица], целият с площ от 527 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана и с начин на трайно ползване ниско застрояване /10м./, с номер по предходен план *,*, кв.112, парцел *, при съседи: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***, с пазарна цена от 72 970 лева, като съделителите Х. К. Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], вх.“В“, ет.1, Х. Д. Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], М. Н. Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 4, Е. Н. М. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, ап. 19, К. И. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] и И. И. Б. от [населено място], [улица], ет.2, с ЕГН [ЕГН] могат да участват в публичната продан съобразно правата си; като същите съделители са осъдени да заплатят дължимата държавна такса. Със същото въззивно решение Пазарджишкият окръжен съд е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима въззивната жалба на К. И. Б., чрез адв. Ат. Ч., срещу влязлото в сила първоинстанционно решение № 446 от 13.07.2023 год. по гр. д. № 5/2022 на Пещерския районен съд, с което е допусната съдебната делба на горните имоти между посочените съделители и квоти, като е прекратил въззивното производство в тази част. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от К. И. Б., чрез адв. Ат. Ч., като се поддържа становище за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон както по отношение определените дялове на съделителите, така и по отношение на способа за извършване на делбата. Касаторът иска отмяна на въззивното решение в двете му части и връщане на делото за ново разглеждане, респ. постановяване на ново решение по същество. Претендира присъждане на направените разноски. В касационната жалба се съдържа и изложение, в което касаторът поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по формулирани най-общо въпроси относно задължението на делбения съд в производството по допускане на делбата по отношение изясняване на въпроса относно статута на делбения имот, определяне квотите на съсобствениците при несъответствие в общия им сбор, произнасянето по подадена въззивна жалба срещу горните пороци и задължението на въззивния съд да се произнесе по нея, както и произнасянето по отношение претенцията за възлагане в дял от един от съделителите при парично уравнение на другите. Поддържа се формално и наличие на основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. В писмен отговор съделителят И. И. Б., чрез адв. Г. Х., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване. Останалите съделители не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на страните, въз основа на данните по делото, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд приел, че обжалваното пред него първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а доводите за неправилност на същото относно способа за извършване на делбата намерил за неоснователни. Съобразил е, че искане за възлагане в дял на делбените имоти не е заявено в определения от закона срок – най-късно в първото по делото заседание след допускане на съдебната делба, нито е обжалван отказа на съда да приеме за съвместно разглеждане на претенция за възлагане по чл. 349 ГПК. Съдът е изложил и съображения за редовно призоваване на въззивника К. Б. за проведените открити заседания на 14.11.2023 год. и 29.11.2023 год., при условията на чл. 56, ал. 2 ГПК. По въпроса за начина на извършване на делбата, съдът е съобразил, че до делба са допуснати два поземлени имота, единият от които застроен с жилищна сграда и гараж, а другият – незастроен, като същите не могат да се разделят на толкова дяла, колкото са съделителите - шестима съделители, с различни дялове. Освен това, всички съделители, с изключение на касатора, искат изнасянето на делбените имоти на публична продан, т. е. липсва съгласие за групиране между тях. Невъзможно е да се извърши и разпределение на делбените имоти, с парично уравнение, нито да се тегли жребие, като остава единствено възможен способ за извършване на делбата изнасянето на делбените имоти на публична продан, в която всеки от съделителите има възможност да участва при наддаването по реда на чл. 348 ГПК. Съдът приел за недопустима въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, с което е допусната делбата – решение № 446 от 13.07.2023 год.по гр. д. № 5/2022 год. на Пещерския районен съд, тъй като последното е влязло в сила, като необжалвано в срока по чл. 259 ГПК. След приключване на първата фаза на съдебната делба с влязлото в сила решение, въззивният съд е пристъпил към провеждане на втората фаза на делбата – по нейното извършване, като е извършил необходимите процесуални действия и постановил решение по извършване на делбата, предмет на въззивното обжалване. Въпросите, предмет на разглеждане в първата фаза на делбата, не могат да бъдат пререшавани, поради което въззивният съд оставил без разглеждане въззивната жалба срещу решението по допускане на делбата, като прекратил производството в тази му част. Подадената срещу въззивното решение в тази му част жалба има характер на частна такава, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. На основание чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК компетентният да я разгледа съд е апелативният съд, на който същата следва да се изпрати. В този смисъл е и указанието на въззивния съд в решението му. В останалата част по обжалване на въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното по извършване на делбата, произнасянето на касационната инстанция е обусловено от произнасянето по частната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
Цитирани разпоредби
13- чл. 259 ГПК
- чл. 269 ГПК
- чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 274, ал. 2 ГПК
- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 280 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 348 ГПК
- чл. 349 ГПК
- чл. 56, ал. 2 ГПК
- чл. 274, ал. 2
- чл. 280, ал. 1, т. 1
- чл. 288