Определение № 271 от 30.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 620/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 14299/11.11.2020 г. на М. С. А., чрез адв. С. С., срещу въззивно определение № 2192/06.10.2020 г. постановено по възз.ч.гр.д. № 2918/2020 г. на Софийския апелативен съд. С обжалвания съдебен акт, е потвърдено определение № 29354/12.12.2019 г. по ч.гр.д. №16053/2019 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение от 30.07.2019 г. по гр.д. № 50660/2018 г. на РС- София за присъединяване на основание чл.213 ГПК на гр.д.№ 53427/2018 г. за съвместно разглеждане. Иска се отмяна на обжалваното определение, като се твърди неправилност на извода на апелативния съд, че определенията по чл. 213 ГПК за обективно съединяване на дела по почин на съда не подлежат на обжалване. Излагат се доводи, че в случаи като настоящия, при който за всяко едно от съединените дела е било налице условието за спиране по чл.229, ал.1, т. 4 ГПК поради наличие на трето, но първо по време на образуване висящо дело за част от вземане, предмет и на обединените за съвместно разглеждане дела, съединяването води до неправилно решаване на материалния гражданско-правен спор. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че е налице противоречие на определението на САС с ТР № 3/22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса - длъжен ли е съдът при две или повече висящи дела по частични искове, с едни и същи страни и еднакъв предмет, но за различна част от едно и също вземане, да спре делото пред себе си по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, ако то е заведено по -късно от останалите. Във връзка с основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК се поставят и въпросите - в хипотезата на две или повече висящи дела по частични искове за различна част от вземането, може ли съдът да съедини само някои, а не всички; кои са критериите за съединяване по чл. 213 ГПК и допустимо ли е да се съединят само по-късно заведените дела, докато най-рано образуваното остава за самостоятелно разглеждане. С определение № 110/31.03.2021 г. производството по настоящото дело е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2018 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Пречките по движението на делото са отпаднали с приемането на Тълкувателно решение № 2/23.06.2022 г. по т.д. №2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, поради което производството следва да се възобнови. Даденото с цитираното тълкувателно дело разрешение е, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В случая касаторът обжалва определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на делото определение на окръжен съд като въззивна инстанция. Както е разяснено и в мотивите на ТР №2/23.06.2022 г. по т.д.№2/2018 г. на ОСГТК, апелативните съдилища в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК се произнасят като второстепенни съдилища, при пълен въззив, като разполагат с функционалната компетентност да разгледат спорния процесуален въпрос, не и спора по същество. Липсва разпоредба, че техните актове, в това число и преграждащите производството определения, от своя страна, подлежат на обжалване. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, както преди, така и след изменението с ДВ бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. Поради това, в случая частната касационна жалба е недопустима за разглеждане, тъй като с произнасянето на апелативния съд е изчерпана възможността за инстанционен контрол. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение