Определение № 246 от 18.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2013 г.

К. Г. Д. от [населено място] е подала касационна жалба против решение по гр. д. № 1366/2012 г. на Бургаския окръжен съд и приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът М. Н. А. от [населено място] счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. След проверка, касационният съд установи следното: Бургаският окръжен съд, с въззивно решение от 02. 10. 2012 г. по гр. д. № 1366/2012 г. е потвърдил решението по гр. д. № 73/2012 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен искът на К. Д. срещу М. А., предявен на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, да бъде лишен ответника от родителски права по отношение на детето Г. М. А., ЕГН [ЕГН]. Решаващият съд е възприел и допълнил изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява поведение на ответника, изразяващо се в трайна липса на грижи за детето и недаване на издръжка, което е предвиденото в закона основание за лишаване от родителски права. Искането на жалбоподателката за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че с обжалваното въззивно решение, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС - постановено на основание чл. 290 ГПК решение по гр. д. № 1125/2010 г., ІV г.о., ВКС, с което е уважен иск за лишаване от родителски права. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателката фактически поставя два въпроса: 1. при трайно установяване на бащата – ответник по иска извън България и непоискан от него контакт с детето в периода на отсъствието му, възниква ли задължение за майката – ищец по делото, да осигурява срещи и контакти между бащата и детето и представлява ли това „уважителна причина” за бездействието на бащата; 2. представлява ли относително ниската възраст на детето – две години, уважителна причина при неполагане на грижи и неосъществяване на контакти между отсъстващия баща и детето. Така заявеното искане за допускане на касация е несъстоятелно. Посочените въпроси съдържат предпоставящи фактически обстоятелства – „непоискан контакт с детето”, „бездействие на бащата”, „неполагане на грижи”, които са субективни твърдения на ищцата, но не са залегнали в доказателствените изводи на решаващия съд. Същественото е, че констатации в този смисъл, не представляват разрешаване на правни въпроси, а оценка на факти. Дали решаващият съд е спазил процесуалните правила при обсъждане на доказателствата и обосновано е приел или не е приел конкретни факти, са въпроси, които касаят правилността на въззивното решение и могат да бъдат обсъждани при разглеждане на касационната жалба по същество, при вече допусната касация, но не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По същите съображения е неуместна съпоставката с приложеното решение по чл. 290 ГПК на състав на касационния съд, с което е уважен иска по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК за лишаване от родителски права. Решението по гр. д. № 1125/2010 г. е основано на доказаните по делото конкретни факти, които се различават съществено от обстоятелства по настоящото дело. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд