Определение № 475 от 21.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2802/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 52 от 26.02.15г., постановено по в.гр.д.№ 848/14г. на Добричкия окръжен съд с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. С решение № 9 от 19.05.14г. по гр.д.№ 3926/12г. на Добричкия районен съд е извършена съдебна делба на недвижими имоти по реда на чл.353 ГПК като в дял на съделителя И. П. К. са поставени вилна сграда, гараж и стопанска постройка на обща стойност 25045 лв., а в дял на съделителя М. И. К. – апартамент и гараж на обща стойност 46 300 лв., като е осъдил втория съделител да заплати на първия сумата 21 255 лв. за уравнение на дяловете /делбата на имотите е допусната при равни квоти на съделителите/. И. К. е осъден да заплати държавна такса в размер на 1001.80 лв., а М. К. – 1852.00 лв. С решение от 05.06.14г. районният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в горното решение като е постановил присъдената сума за уравнение на дяловете вместо 21 255 лв. да се чете 10 627.50 лв., а присъдените държавни такси да се четат по 1426.90 лв. за всеки съделител. С обжалваното решение, което е поправено с решение № 267 от 14.09.15г., Добричкият окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и вместо него не е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 9 от 19.05.14г. по гр.д.№ 3926/12г. на Добричкия районен съд. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че за да е налице очевидна фактическа грешка е необходимо да е налице противоречие между приетото в мотивите и диспозитива на решението, а в случая такова липсва, тъй като съдът е приел погрешна методика при изчислявана на дължимата сума уравнение на дяловете, която грешка е могла да се отстрани по пътя на обжалването, а не по реда на чл.247 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. обвързан ли е съдът от искането на страната за защита на накърнено материално право, в рамките и по начина поискани от нея, както във фазата на първоинстанционното производства, така и пред въззивната и касационната инстанция, респ. може ли съдът да влоши положението на ответната страна без да има оплакване /жалба/ от другата страна срещу постановеното решение; 2.допустимо ли е увеличаване на жалбата, след изтичане на срока за обжалване и 3. кои са критериите /правнорелевантните обстоятелства/ за достигане до извода за размера на сумата, необходима за уравняване на дела на съделител при извършване на делбата чрез възлагане по реда на чл.349 и чл.353 ГПК, респ. представлява ли очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК аритметичното изчисляване на сумата, необходима за уравнение дела на съделител, или представллява неправилност на съдебното решение, която може да бъде отстранена по пътя на обжалването. Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС служебното задължение на съда да следи за спазването на съответните процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото се разпростира и във фазата по чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК. При съществуваща вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. И тъй като в разглеждания случай такава вероятност е налице, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, като с решението по същество на жалбата ще се даде отговор и на поставените от касатора въпроси. С оглед уважаване на искането за допускане на касационната жалба до разглеждане на касатора следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.