Определение № 83 от 10.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 852/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. Л. против решение № 30/31.01.2020 г. по т.д.№ 306/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 70/04.06.2019 г. по т.д.№ 168/2018 г. на Окръжен съд – Плевен. С потвърденото решение са уважени предявените от К. З. против „Джи Ар Ти Интернешънъл„ ООД искове, с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ, за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците в дружеството от 24.07.2018 г., както следва: за изключване на съдружника К. З., за поемане дружествените му дялове от оставащия съдружник А. Л., за преобразуване на дружеството в еднолично дружество с ограничена отговорност, за приемане на учредителен акт на дружеството, с оглед преобразуването му, за освобождаване на К. З. като управител, за избор на нов управител – А. Л. и за вписване на новите обстоятелства, на основание така взетите решения, в Търговския регистър. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.126 ал.3 т.3 вр. с чл.137 ал.1 т.2, ал.3 и ал.4 ТЗ – доколкото съдът е следвало да изложи мотиви единствено относно законосъобразността и уставосъобразността на взетите от ОС решения, не и по отношение на тяхната целесъобразност. Оспорва правилността на извода, за връчена му покана за ОС, свикано от К. З., в качеството на управител / с което съдът е отрекъл наличието на предпоставки за свикване на процесното ОС от съдружника – касатор, поради бездействие на управителя, след отправена му покана за това, по реда на чл.138 ал.2 пр. второ ТЗ / - чрез съобщение по електронна поща. Касаторът намира немотивиран извода на съда, че поведението на ищеца като съдружник не е причинило вреда на дружеството, въпреки установеното: а/ регистриране от К. З. на еднолично търговско дружество с наименование „ Уан Тий „ – идентично с разработваната от ответното дружество за регистрация търговска марка, във връзка със сключен от същото с Министерство на икономиката аадминистративен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност„ с предмет „Създаване на иновационна среда и инфраструктура в „Джи Ар Ти Интернешънъл„ ООД за разработване на иновативен метод за чисто производство, съхранение и преработка на плодови и билкови екстракти с цел получаване на натурална плодова напитка„, във връзка с изпълнението на който договор дружеството е подало искане пред Патентното ведомство за проучване на новост на „Натурална студена плодова напитка„; б/ подадена от К. З., в лично качество, заявка пред Патентното ведомство, за защита на полезен модел – „ Натурална студена плодова напитка - № 3962/12.02.2018 г., въз основа рецепти, стойности и вариации идентични с тези на напитката, разработвана от дружеството; в/ заявяване на полезния модел и от името на четири търговски дружества, свързани с ищеца, но не и с посочване на ответното; г/ бездействие във връзка с изпълнение на сключения с Министерство на икономиката административен договор, причинило прекратяването му. Касаторът намира, че съдът е следвало да съобрази, че при 50 % участие на К. З. поведението му не е следвало да се ограничава до ненанасяне на вреда а до реализиране на ползи, липсата на което съдът да отчете като основание за изключването. Същевременно, според страната, преценката за законосъобразност на решенията на ОС, единствено дължима от съда, е следвало да се ограничи до установяването дали това поведение на ищеца е било извършено съзнателно, дали е извършено виновно и във вреда на дружеството. Самото прекратяване на административния договор с Министерство на икономиката касаторът намира достатъчно да обоснове вреда, в аспект на компрометиране дружеството като търговец. Обективно доказано, според страната е, че К. З. е присвоил за себе си и свързани със себе си субекти интелектуалният продукт, разработван от ответното дружество. Оспорва се евентуалното обосноваване от съда на основателност на исковете, поради предоставянето на недостатъчен и следователно – неподходящ срок на съдружника К. З., за преодоляване на вредоносните за дружеството последици от поведението му. Касаторът счита, че по начало не му се полага предоставянето на срок за отстраняване на вече настъпили вредоносни последици. Ответната страна - К. З. - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неформулирането на правен въпрос, относим към решаващите мотиви на въззивния съдебен акт. Ответникът „ Джи Ар Ти Интернешънъл „ ООД, представляван в производството от особен представител - не е депозирал становище. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна - конституирана в качеството на трето лице - помагач на ответното дружество – и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: С исковата молба К. З. претендира отмяна на решенията на свиканото, като извънредно, поради собственото му бездействие като управител на дружеството да свика ОС по искане на съдружника А. Л., ОС от 24.07.2018 г.. Позовава не са липсата на предпоставки за свикването му / незаконосъобразно свикване /, с оглед надлежно свикано от самия него ОС за по-късна дата – 22.08.2018 г., за която съдружникът А. Л. бил надлежно уведомен – чрез нотариална покана и със съобщение на електронна поща. Твърди, че задължението за свикване е изпълнил в срока по чл.138 ал.2 ТЗ, съответно чл.15 ал.2 от дружествения договор – двуседмичен. Оспорва извършването на конкурентна на дейността на ответното дружество дейност, доколкото регистрираното от него „Уан Тий„ ЕООД изобщо не осъществява търговска дейност, а и няма идентичен с този на ответното дружество предмет на дейност. Оспорва да е бездействал в изпълнение на вменени му задължения по сключения с Министерство на икономиката административен договор, като твърди, че ръководител на проекта, предмет на същия, е именно съдружника А. Л., както и че за изпълнението му е бил сключен договор с дружество – консултант, чието поведение е причина за неподаването на междинен отчет по изпълнението на договора, предпоставило прекратяването му, поради неизпълнение задължения на бенефициента. Твърди, че неприемането на ГФО за 2017 г. на дружеството - също посочено като основание за изключване на К. З., на основание чл.126 ал.3 ТЗ - е предпоставено изключително от поведението на съдружника А. Л. / всеки от двамата с равно – 50 % - участие в капитала на дружеството /, неявил се на свикано от ищеца ОС с този предмет - на 10.07.2018 г.. Ищецът е обосновал изричен довод, че неизпълнението на задължения като управител не може да обоснове изключването му като съдружник, а ангажиране отговорността му по реда на чл.145 ТЗ. В евентуалност оспорва предоставянето на достатъчен срок за съобразяване поведението си с интересите на дружеството. За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на исковете по чл.74 ал.1 ТЗ, въззивният съд е приел, че в отговор на искането на съдружника А. Л., К. З. в качеството си на управител на ответното дружество е свикал ОС, с идентичен на процесното дневен ред, респ. предмет – за 22.08.2018 г., за което редовно е уведомил съдружника А. Л., чрез съобщение на електронна поща, изрично предвидено в отношенията им като надлежен начин за връчване на съобщения. Само на това основание съдът е приел, че ОС от 24.07.2018 г. е незаконосъобразно свикано, което е достатъчно за уважаване на исковете. Паралелно е обосновал извод, че отговорността на управителя е различна от отговорността на съдружника и в хипотезите, при които действията или бездействията на управителя се обхващат от фактическите състави на чл.126 ал.3 ТЗ, отговорността му има имуществено изражение и следва да се ангажира единствено по реда на чл.145 ТЗ. Съдът е приел, че част от визираните, като основания за изключването му, нарушения на К. З., са такива в изпълнение на задълженията му като управител и следователно не подлежат на санкциониране с изключване по реда на чл.126 ТЗ, още повече че в самия протокол от ОС са квалифицирани като нарушения на задълженията му на управител. Съдът е мотивирал и липсата на забрана в ТЗ, за извършване на конкурентна дейност от съдружник в ООД, за разлика от такава забрана за управител на ООД / чл.142 ТЗ /, поради което и регистрираното от К. З. „Уан Тий” ЕООД не може да се квалифицира като действие срещу интересите на дружеството, още повече при липсата на доказателства за засегнати, чрез съществуването му, имуществени или неимуществени интереси на „Джи Ар Ти Интернешънъл” ООД. Съдът е обосновал и различие в предмета на дейност на двете дружества. Подаването от К. З. на заявка за регистриране на полезен модел в ПВ на Република България, за „ Натурална студена плодова напитка „, според въззивния съд също не може да се квалифицира като действие против интересите на ответното дружество, тъй като съставлява упражняване на субективни права, режимът за уреждане на които е в Закона за патентите и регистрацията на полезни модели. Съдът е изхождал от наличието на спор между двамата съдружници, относно авторството на полезния модел, което всеки от двамата е претендирал за негово, както и от факта на паралелно подадена заявка за регистриране на полезен модел с идентично наименование и от съдружника А. Л.. Приел е, че съгласно чл.60 ал.1 от Закона за патентите и регистрацията на полезни модели този спор е разрешим в друго производство и пред друг - СГС – компетентен съд .Съдът, обаче, е акцентирал на факта, че независимо от предходното, липсват доказателства, че заявените от всеки от съдружниците полезни модели са идентични, напротив налице е индиция за различие, изводима от изявления на самия А. Л.. Съдът е обосновал и евентуалния извод за основателност на исковете, поради предоставен на изключвания съдружник крайно недостатъчен, с оглед обхвата на указаните му действия - едноседмичен срок за коригиране поведението му с интересите на дружеството. Въззивният съд е посочил, че влошените отношения между съдружниците в ООД не са елемент от фактическия състав на чл.126 ал.3 т.3 ТЗ, каквато е приел, че е действителната причина за предприетото изключване на съдружника К. З.. В изложението по чл.280 ГПК, касаторът е формулирал следните въпроси: 1/ Не е ли следвало съдът да изложи мотиви относно това дали решенията на ОС противоречат на повелителни разпоредби на закона – в случая на чл.126 ал.3 т.3 вр. с чл.137 ал.1 т.2 и ал.3 и ал.4 ТЗ - или на клаузи на дружествения договор? и 2 / Не е ли следвало въззивният съд да изложи мотиви единствено по законосъобразността, а не по целесъобразността на взетите от ОС решения ? Първият от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ТЗ, поради противоречие с възприетото в решение по т.д.№ 1966/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС и определение по т.д.№ 1167/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС. Вторият от въпросите е обосноваван в идентична хипотеза – с т.5 от ТР № 1/ 2002 г. по тълк.дело № 1/ 2002 г. на ОСГК на ВКС и решение по т.д.№ 430/ 2004 г. на ІІ т.о. на ВКС. Формулиран е и въпрос, обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, със следното съдържание: Допустимо ли е съдът, навлизайки в същността на правоотношенията между съдружниците, да взема отношение по целесъобразността на решенията на ОС на ООД и до каква степен, с оглед предмета на конкретния правен спор, във връзка с релевираните действия против интересите на дружеството от изключения съдружник и има ли право да ревизира решенията на ОС по отношение тяхната целесъобразност ? Видно от изложението към първи въпрос, касаторът визира извода на съда за надлежно връчена му покана, за свикано от управителя К. З. ОС, с идентичен дневен ред, но за по-късна дата от процесното, към който довод, но не и към съдържанието на формулирания въпрос, е обективно относима цитираната, в обосноваване на допълнителния селективен критерий, съдебна практика. Така не става ясно, вкл. с паралелен касационен довод за неправилност по чл.281 т.3 ГПК в касационната жалба, липсата на обосноваване от съда във връзка с кое от заявените от ищеца основания за атакуване на решенията на ОС от 24.07.2018 г. визира касаторът, нито такава липса е установима от настоящия състав, нито непроизнасяне по въведено от ищеца основание е принципно в интерес на касатора, за навеждането му като касационен довод за неправилност. Дори да се приеме за обоснован от съдържанието на въззивното решение общия селективен критерий, напълно необоснован е допълнителния такъв за допускане на касационното обжалване, тъй като цитираната съдебна практика се отнася до начина на уведомяване съдружник за свикването на ОС, вкл. допустимостта на фингирано връчване. По визираното от ищеца основание за незаконосъобразност на свикването на ОС и изложените от същия съображения, въззивният съд е изложил мотиви, поради което решаващ е изводът му, че удовлетворяване искането на съдружник, за свикване на ОС от управителя по реда на чл.138 ал.2 пр. първо ТЗ, доказано в случая, но при непровеждането му, обосновава незаконосъобразност на свикването му от поискалия това съдружник по реда на чл. 138 ал.2 пр. второ ТЗ. Въпрос относно този, действително решаващ правен извод касаторът не е формулирал и обосновал с допълнителен селективен критерий. Всеки от останалите два въпроса са провокирани от касационния довод, че въззивният съд недопустимо е преценявал целесъобразността на взетите от ОС решения, атакувани с иска по чл.74 ТЗ, вместо единствено и само тяхната законосъобразност или уставосъобразност. От обосноваването им е видно, че противно на формулировката на въпроса, страната визира преценката на съда относно съдържанието на вменените, като виновно поведение на съдружник, по смисъла на чл.126 ал.3 т.3 ТЗ, действия и бездействия на ищеца, а не съдържанието на взетите от ОС решения, какъвто е смисълът на поставените въпроси. Налице е разминаване между касационния довод за неправилност – ирелевиране от съда на доказано виновно и в ущърб на интересите на дружеството поведение на съдружника З. - и съдържанието на въпросите. Преценката за целесъобразност предпоставя установена законосъобразност на взетите от ОС решения, но преценена несъвместимост на правните им последици с интересите на дружеството, което е напълно различно от съображенията на касатора .Следва да се държи сметка, че решаващия извод на съда не е в недоказано осъществяване на определено поведение от страна на К. З., визирано като основание за изключването му като съдружник, а в приемане, че същото е в нарушение на задълженията му като управител, отговорността за което е различна от отговорността му като съдружник и се реализира по реда на чл.145 ТЗ. Досежно регистрацията от същия на полезен модел, идентичен с разработван от дружеството, съдът се е позовал и на недоказана идентичност, както и че се касае за субективно право на ищеца, като автор на полезен модел, спорът за което е разрешим по друг ред. В обобщение, извън паралелното основание за отмяна поради незаконосъобразност по свикването на ОС, съдът се е позовал на неотносимост на посоченото, като основание за изключването, поведение на съдружника К. З. към фактическите състави на чл.126 ал.3 т.1 и т.3 ТЗ. Формулираните въпроси са неотносими към решаващите изводи на съда, още повече, че всеки от тях на самостоятелно основание обосновава уважаване на исковете и следователно само кумулативно поставени въпроси във връзка с всеки един биха били от естество да допуснат евентуално различен правен резултат, с което да биха покрили изискването за правни въпроси, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение