Определение № 4751 от 22.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1191/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от С. Г. Г., чрез адвокат Т. П., срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд №1476/13.12.2023г. по в.г.д.№2150/2023г. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и необоснованост. Насрещната страна „Електроразпределение Север“ АД с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Н. Б., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика по поставените въпроси, като част от тях са неясни, вътрешно противоречиви и неотносими към изводите на въззивната инстанция. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявения от С. Г. Г. срещу „Електроразпределение – Север“ АД, [населено място] иск за приемане за установено в отношенията между страните, че С. Г. не дължи на ответника сумата от 10 364,54лв., представляваща служебно начислена цена за електроенергия, поради промяна в схемата за свързване довела до неточно отчитане количеството потребена енергия, за периода от 09.07.2022г. до 06.10.2022г., за обект на потребление в с П., [улица], с клиентски №[ЕГН] и абонатен №[ЕГН], за която сума е издадена фактура №[ЕГН]/18.10.2022г. За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Ищецът е потребител на електроенергия за обект на потребление, находящ се в с П., [улица], с клиентски №[ЕГН] и абонатен №[ЕГН]. С Констативен протокол за техническа проверка № 5102022/06.10.2022г., на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна извършили техническа проверка на процесния имот, с електромер фабр. № 1127031900414998 и установили показания на СТИ по тарифи: нощна – 008074 кВтч, дневна – 012429 кВтч., върхова – 007999 кВтч. Общата отчетена енергия била 028482, като били установени още: липса на пломба на електромерното табло и неточност на вградения тарифен превключвател. С оглед на това устройството било подменено с ново, а демонтираният СТИ бил поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 689719 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката била извършена в присъствието на свидетеля Я. Б. И., поради отсъствие на собственика на обекта. Обстоятелствата във връзка с проверката съдът установил и от показанията на свидетеля В. С. К., според която причината за проверката била съмнителността на пломбите на измервателното устройство. При извършването ѝ намерили свидетел, пред който демонтирали устройството, поради отсъствието на собственика на имота. Съдът установил още, че според КП от метрологичната експертиза на СТИ №379/13.10.2022г. – АУ – 000029-52641/10.10.2022г. на БИМ, Регионален отдел – Варна, е бил осъществяван неправомерен достъп до вътрешността на електромера, тъй като имало следи от отваряне на корпуса му. Осъществена била и външна намеса в схемата на електромера. Под паметта му била отстранена част от платката и били поставени допълнителни елементи свързани към платката, чужди за схемата. Посочено било още, че електромерът не съответства на техническите изисквания, не отговаря на изискванията от оценка за съответствие на типа електромер. Въззивният съд кредитирал заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-техническа експертиза, от което приел за установено, че са налице данни за неправомерно вмешателство върху измервателната схема на процесното СТИ изразяващо се в добавяне на допълнителни елементи, свързани към платката, в резултат на което устройството измервало само част от потребената енергия. Приел, че на абоната били служебно начислени 15 792 кВтч. електроенергия за процесния период (90 дни от датата на проверката), които реално могат да бъдат доставени на обекта, с оглед комутационните проводници в таблото и тези на присъединителното съоръжение (автоматичен предпазител при трифазно ел.захранване). Според заключението количеството начислена енергия и остойностяването ѝ при цена 0,656315лв. за един кВтч. са аритметично и методологично точни, съответстващи на утвърдената методология на общите условия на ПИКЕЕ в сила от 30.04.2019г. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направил извод, че по делото е установен факта, че ответникът се явява потребител на ел.енергия по смисъла на закона, както и че процесният недвижим имот е бил присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът имал задължение за заплащане на потребената в обекта енергия. Приел за установени и фактите на извършване на проверката от служители на ЕРП; съставяне на констативния протокол, подписан от представители на дружеството и свидетел, както и издаване на процесната фактура. Съдът направил извод, че при съставяне на протокола от извършената проверка била спазена разпоредбата на чл.49 от ПИКЕЕ, като приложимо в случай на установена промяна в схемата на свързване на процесното СТИ, е правилото на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ (обн. в ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г.). Извършената корекционна процедура била съобразена с правилата за провеждането ѝ, като тя не е обвързана от виновното поведение на потребителя на ел.енергия. Установени били още промяната в схемата на свързване на процесното СТИ, довела до неточно отчитане на потребената в имота ел.енергия, както и възможността за реална доставка на служебно начисленото количество енергия. В заключение, съдът направил извод за законосъобразност на извършеното допълнително начисляване на ел.енергия за обекта на ищеца, като намерил предявения иск за неоснователен. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК по следните правни въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди изложеното във въззивната жалба. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС в решение №68/24.04.2013г. по т.д.№78/2012г. на ІІ т.о.; решение №94/28.03.2014г. по гр.д.№2623/2013г. на ІV г.о.; решение №212/01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г. на ІІ т.о.; решение №50065/16.05.2023г. по гр.д.№2337/2022г. на ІІІ г.о.; решение №10/22г. на ІІІ г.о.; решение №118/15.05.2012г. по гр.д.№588/2011г. ІІІ г.о.; решение №241/23.10.2013г. по гр.д.№3194/2013г. на І г.о.; решение №108/16.05.2011г. по гр.д.№1814/2009г. ІV г.о.; решение №57/08.05.2014г. по гр.д.№7493/2013г., ІІ г.о.; решение №57/19.05.2017г. по гр.д. №3457/2016г. Наведени са доводи, че въззивният съд не е обсъдил твърденията на страната, че служебно начисленото количество енергия не е реално потребено; в констативния протокол от БИМ не е установена грешка при отчитане на ел.енергията, а заключението на вещото лице е на база тестове на други електромери с подобна схема на вмешателство, като не е изложил доводи защо кредитира заключението по нея. Тези въпроси са свързани със задължението на въззивния съд, като съд по същество на спора, да мотивира решението си, съобразно правилата на чл. 235, чл. 236 и чл. 12 от ГПК, като изложи свои фактически и правни изводи и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните по делото. Същите са принципно значими по всяко исково производство и по тях е налице трайно установена практика на ВКС, включително и задължителна такава – т. 12 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според дадените в същата разрешения, въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи (чл.235, ал.2 от ГПК). Съдът следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него, въз основа на които да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, за да достигне до свое собствено решение. В конкретния случай няма основания за допускане на касационно обжалване за разглеждане на поставените въпроси. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил всички установени и относими факти, преценил е събраните по делото доказателства в тяхната цялост и е отговорил на въведените във въззивната жалба доводи. Решението е постановено в съответствие с формираната съдебна практика по приложение на разпоредбите на чл.12, чл.235 и чл.236, ал.2 от ГПК, включително и сочената от касатора. Наведените в изложението оплаквания са свързани с несъгласието на страната с правните изводи на съда, които са възражения, подлежащи на разглеждане при проверка по същество на обжалвания съдебен акт, но не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.288 от ГПК. Поставен е и въпросът: Допуснал ли е съдът процесуални нарушения след като не е допуснал провеждане на допълнителна СТЕ от софтуерен специалист, предвид поясненията на вещото лице, че „изчисленото количество ел.енергия е на база пропускателната възможност, но не е реално потребено“? Твърди се противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС обективирана в решение №10/09.02.2022г. по гр.д.№1921/2021г. на ІІІ г.о.; решение №50054/16.05.2023г. по гр.д.№2023/2022г. на ІІІ г.о.; решение №118/15.05.2012г. по гр.д.№588/2011г. на ІІІ г.о.; решение №241/23.10.2013г. по гр.д.№3194/2013г. на І г.о.; решение №108/16.05.2011г. по гр.д.№1814/2009г. на ІV г.о.; решение №57/08.05.2014г. по гр.д.№7493/2013г. на ІІ г.о. Този въпрос е свързан със задължението на съда да допусне експертиза, когато за изясняване на спора от фактическа страна са необходими специални знания, с които съдът не разполага. По него е налице трайно установена съдебна практика, според която при упражняване на служебните си правомощия по чл. 201, във вр. с чл. 195, ал. 1 от ГПК въззивният съд може да допусне допълнителна експертиза за установяване на останали неизяснени по делото обстоятелства, за които са нужни специални знания, като отчита обективните ограничения свързани с преклузиите за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства; наличието на оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, довело до неизясняване на делото от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи на първостепенния съд; необходимост от служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В конкретния случай, въззивният съд неправилно е мотивирал отказа си за допускане на исканата с жалбата съдебно-техническа експертиза, като го е обосновал с липсата на предвидените в чл.266 от ГПК предпоставки, но това обстоятелство не се е отразило на крайния резултат по спора. Поисканата от въззивника, сега касатор, експертиза не е необходима за изясняване на спора, тъй като фактите, за чието установяване е поискана, са неотносими към неговия предмет. Проверката на СТИ в имота на ищеца е извършена поради установена липса на пломби на устройството, вътрешно вмешателство и нарушение в схемата му на свързване, които са довели до неправилно отчитане на реално потребената ел.енергия в обекта (в по-малък обем), а не такава отчетена в скрития/невизуализиран регистър на електромера. Формулираният въпрос няма значение за крайния изход на делото, поради което и не съставлява основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл е и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В изложението са поставени и въпросите: 1/ Приложима ли е нормата на чл.82 от ЗЗД при недоказано виновно поведение на абоната и може ли да се дерогират разпоредби на закон с въведените от орган без законодателни промени правомощия ПИКЕЕ. Твърди се, че същият е разрешен в противоречие с решение №107/26.11.2020г. по гр.д.№1096/2020г. на ВКС, ІІІ г.о. 2/ Достатъчно ли е за установяване задължението на абоната да се установи „пропускателната възможност“ на електромера, за да се приеме, че отразената в невизуализирания регистър ел.енергия е действително доставена и потребена от абоната? и 3/ Установено ли е по делото при определяне на цената на ел.енергия, която е отчетена в невизуализирания регистър на средство за измерване на ел.енергия, по какъв начин следва да се определи периода на консумацията при приложение на чл.183 от ЗЗД? Навежда се довод за противоречие на решението с практиката на ВКС в решение №107/26.11.2020г. по гр.д.№1096/2020г. на ІІІ г.о. Тези въпроси са неотносими към произнасянето на въззивния съд, тъй като не са включени в предмета на спора, нито са обуславящи правните му изводи. Сочените в тях твърдения не са били въвеждани и установени в производството, нито са били обсъждани от въззивния съд при постановяване на решението, поради което не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Корекционната процедура, вследствие на която на ищеца е начислена процесната сума, е проведена по реда на чл.50 от ПИККЕ (обн. В ДВ бр.35/30.04.2019г.), при която не се изисква доказване на виновно поведение на абоната; в конкретния случай наличието на ПИКЕЕ изключва приложение на общото правило на чл.183 от ЗЗД; в хода на проверката е установена промяна в схемата на СТИ и начина на свързването му, а не отчитане в невизуализиран регистър. Позоваването на неотносима съдебна практика (по спорове с различен предмет) не може да обоснове наличие на соченото основание за допускане на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. По отношение всички поставени в изложението въпроси не са налице и допълнителните предпоставки за допускане на обжалването по реда на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. В изложението на касационните основания не са посочени никакви съображения по отношение на довода за противоречие на въззивното решение с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз. Бланкетното посочване на предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК хипотези, не е достатъчно да обоснове извод за допускане на касационното обжалване, а необосноваността на решението е касационно основание по чл.281 от ГПК, но не и такова за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК. Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение. Същото отново се основава на изложените в касационната жалба оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалвания съдебен акт. Същевременно, от мотивите на решението не може да се направи извод за прилагане от съда на отменен закон, на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика, които да обосноват допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.2 от ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане касаторът С. Г. Г. следва да бъде осъден да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място] сумата от 3192лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,