Определение № 94 от 13.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1004/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на Г. И. В. срещу определение №246/24.10.2011 г. по т.д. 879/2011 на ВКС, 1 во т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на същия жалбоподател срещу въззивно решение от 10.06.2011 г. на СГС по гр.д. № 137/2011 г на ОС-Монтана. Ответникът по частната жалба П. В. П. изразява становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, ТК се е позовал на обстоятелството, че частната касационна жалба е подадена при действието на чл.280 ал.2 от ГПК,в редакцията и в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от тази дата, от която следва, че не подлежат на касационно обжалване решенията на съда по търговски дела с цена на иска под 10 000 лева. Ето защо, при цена на всеки един от трите иска в размери на:1 200 лева, 10 000 лева и 5 000 лева решението по спора не подлежи на касационно обжалване. В частната жалба пред настоящия състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. се навежда доводът, че спорът между страните е граждански по своя характер, а не търговски и следователно минималният праг на допустимост на касационно обжалване е цената на иска да е над 5000 лева. Тези твърдения в частната жалба се опровергават от обстоятелството, че вземанията са по три записи на заповед за съответните суми, а съгласно чл.286 ал.2 във връзка с чл.1, ал.1, т.8 от ТЗ записите на заповед представляват абсолютни търговски сделки, т.е. имат това качество независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Ето защо, съгласно чл.365 ал.1, т.1 от ГПК споровете по трите записи на заповед се явяват търговски с цена на иска под 10 000 лева за всеки от тях, от което следва, че обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение