Определение № 714 от 25.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 301 / 18.04.2012 год. по гр.д.№ 126 / 12 год. на Смолянски окръжен съд, с което е отменена заповед за изпълнение на парично з адължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, в частта, в която С. Т. М. е осъдена да заплати солидарно с Х. И. М., в качеството й на поръчител, сумата от 83 187,32 лева. Жалбоподателят атакува така постановеното определение като недопустимо, претендирайки обезсилването му, в евентуалност – като неправилно. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по недопустим предмет на въззивна жалба, тъй като заповедта за изпълнение подлежи на обжалване само в частта за разноските / чл.413 ал.1 ГПК /, като допустим предмет на въззивно обжалване от длъжника е и разпореждането за незабавно изпълнение, какъвто обаче не е предмета на разгледаната от Смолянски окръжен съд въззивна жалба. Страната обосновава хипотеза на допускане касационното обжалване по чл.280 ал.1 т. 2 ГПК по въпроса за обжалваемостта на заповедта за изпълнение, цитирайки съдебна практика - определения на ВКС, постановени в противен на възприетия от въззивната инстанция смисъл - № 1031 / 22.12.2011 год. по ч.т.д. № 837 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС, ТК, № 81 / 14.02.2011 год. по ч.гр.д.№ 57 / 2011 год. на ІV г.о. на ГК, ВКС. Ответната страна - С. М. оспорва жалбата, като намира, че страната не сочи хипотеза на допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК и излага съображения и по правилността на определението. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден, но недопустим съдебен акт, подлежащ на обезсилване, поради следното: С частна жалба С. М. е обжалвала разпореждане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, постановено на 06.01.2012 год. по ч.гр.д.№ 2052 / 2011 год. на Районен съд [населено място], като видно от данните по делото на основание тази заповед е издаден и изпълнителен лист в полза на взискателя [фирма] ,т.е. безспорно произнасянето на съда инкорпорира и разпореждане за незабавно изпълнение. С атакуваното въззивно определение съдът се е произнесъл по заповедта за изпълнение на паричното вземане, която в случай на уважаване заявлението по чл.417 ГПК е недопустим предмет на въззивно обжалване, освен в частта за разноски. Същевременно, предвид посочването, като предмет на обжалване, „ разпореждането „ за изпълнение на парично вземане, каквато характеристика има акта допускащ незабавното изпълнение на заповедта, от съдържанието на частната жалба не би могло да се обоснове безспорен извод, че разпореждането за незабавно изпълнение, с обезсилване на изпълнителния лист, като последица от отмяната му, не е именно целената от страната правна последица. Произнасяне по такъв предмет въззивното определение не съдържа. Обстоятелствата, относими към преценка основателността на молбата по чл.419 ал.1 ГПК и тези по издаване на заповедта за изпълнение на парично вземане, на основание чл.417 вр. с чл .413 ГПК, са идентични, поради което не служат като самостоятелен критерий за определяне предмета на обжалването. Като се е произнесъл извън обхвата на предоставените му с процесуалния закон правомощия в заповедното производство / чл.413 ал.1 и чл.419 ГПК /, при неяснота в предмета на обжалването - доколко с частната жалба не се атакува разпореждането за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист, на основание чл. 419 ал.1 ГПК, въззивният съд е постановил недопустимо определение, за обезсилване на което е ирелевантно обосноваване хипотеза на допускане касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Определението е преграждащо развитието на заповедното производство и като такова подлежи на касационен контрол по чл.274 ал.3 т.1 ГПК, като следва да се обезсили и върне на въззивна инстанция, която и след отстраняване нередовността на частната жалба, по смисъла на чл.260 т.4 ГПК, следва да се произнесе в съответствие с чл.419 ал.1 ГПК или с връщане на частната жалба като недопустима, по преждеизложените съображения. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение