Определение № 60655 от 30.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 155/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби от страни по спора, въведен с иск с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, чието разрешаване е било предмет на решение № 11995 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 16.ІХ.2020 г., постановено по т. д. № 4966/2019 г., с което този иск на „КТБ“ АД /в Н./ срещу ответниците по него „Сана Спейс Хотел Хисаря“ АД /в Н./ ЕИК[ЕИК] и „Л. Спа“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ е бил отхвърлен – по съображение, основано на разпоредбата на чл. 646, ал. 6, т. 1 ТЗ за установена „едновременност“ на учредяване на атакуваната договорна ипотека с предоставянето на кредит /паричен заем/ на длъжника първи ответник. Касационната жалба на ищеца „Корпоративна търговска банка“ АД /в Н./ с вх. № 75846/28.Х.2020 г. съдържа оплакването на двамата й постоянни синдици А. Н. Д. и К. Хр. М. за необоснованост на атакуваното въззивно решение, като се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдела обявена за недействителна по отношение на кредиторите не несъстоятелността на „Сана Спейс Хотел Хисаря“ АД /в Н./ сделката за учредяване на договорна ипотека в полза на втория ответник „Л. Спа“ ЕООД, сключена на 24.ІІ.2016 г. с нотариален акт № 9, том І, рег. № 226, нот. дело № 7 на варненския нотариус К. И. /с рег. № 336/, вписан в Службата по вписванията - [населено място] с вх. № 3577, вх. рег. № 3653 от 25.ІІ.2016 г., Акт № 18, том ІІ, дело № 1830/2016 г. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към тази жалба, в което се позовават на липса на практика на ВКС, двамата постоянни синдици на „КТБ“ АД /в Н./ обосновават приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по следните четири правни въпроса, явяващи се от значение не само за изхода на делото, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1./ „Може ли да се приеме, че период на необезпеченост на едно вземане, характеризиран като „кратък срок“ или „броени дни“, попада в обхвата на изключението по чл. 646, ал. 6, т. 1 ТЗ и дали е в противоречие със законодателната воля, инкорпорирана в тази разпоредба, определяща темпоралния обхват на изключенията по алинея втора, т. 2 на чл. 646 ТЗ?“; 2./ „Първоначалната уговорка между страните по процесния договор за ипотека досежно това вземането на заемодателя „Л. Спа“ ЕООД да бъде обезпечено, дали санира неспазването на изискването на чл. 646, ал. 6, т. 1 ТЗ за „предварителност“ или „едновременност“ на обезпечаването, когато същото е възникнало след възникване на обезпеченото вземане?“; 3./ „В хипотезата на договор за заем между търговци, с договорено реално предоставяне на заемната сума на траншове, в кой момент учредяването на договореното обезпечение може да се приеме, че е извършено „предварително“ или „едновременно“ (по см. на чл. 646, ал. 6, т. 1 ТЗ), така че това обезпечение да бъде противопоставимо на останалите кредитори на несъстоятелността на заемополучателя длъжник?“; 4./ „В хипотезата на договор за заем, с изпълнение на задължението за предоставяне на заемните средства чрез плащане на задължения на заемополучателя към трети лица, следва ли да се разграничават частичните изпълнения от страна на заемодателя на такива, които са възникнали без оглед и връзка с договора за заем (задължения на заемополучателя към трети лица, непроизтичащи от действия, уговорени с договора за заем) и такива, които не биха възникнали без да бъде сключен този договор за заем (като разходи за учредяване на договорени обезпечения – ипотека, особен залог и др.)? Съответно касационната жалба с вх. № 76686 от 16.ХІ.2020 г. на синдика на софийското „Сана Спейс Хотел Хисаря” АД (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], подадена против същото въззивно решение, съдържа оплакванията на М. за необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. С оглед това В. П. М. /същият адвокат от САК/ претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявеният срещу представляваното от него дружество в несъстоятелност от страна на „КТБ“ АД /в Н./ иск с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ и втория ответник „Л. Спа“ ЕООД да бъдел уважен. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата синдикът неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение ( основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационно обжалване ), още и с наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл по следните два правни въпроса от значене не само за изхода по конкретното дело, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1./ „При предявен иск по чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ за обявяване на относителна недействителност на договорна ипотека, учредена като обезпечение към договор за заем, който се усвоява на траншове /части/, ако по отношение на част от усвоените суми (вземания на заемодателя) е налице изключението по чл. 646, ал. 6, т. 1 от ТЗ, а за друга част от вземанията не е налице това изключение, възможно ли е същият иск да бъде уважен частично, като атакуваната с него ипотека бъде обявена за недействително обезпечение само на онези вземания, които не се ползват от закрилата на чл. 646, ал. 6, т. 1 от ТЗ?“; 2./ „При предявен иск по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ за обявяване на относителна недействителност на ипотека, учредена като обезпечение към договор за заем, който се усвоява на траншове /части/, ако само един транш /част/ от заемната сума е била усвоена едновременно, т.е. на една и съща дата с датата на учредяване на ипотеката, а и въпросната част е била предназначена за покриване на нотариални такси и такса вписване на ипотеката, това обуславя ли приложението на изключението по чл. 646, ал. 6, т. 1 от ТЗ по отношение на атакуваната с иска ипотека в нейната цялост (като единен, неделим акт)?“ Ответното по касация „Сана Спейс Хотел Хисаря“ АД (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], явяващо се първи ответник /заемател/ по иска с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, както и ответното по касация „Л. Спа“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/, явяващо се втори ответник /заемодател/ по същия иск, в полза на когото е била учредена атакуваната договорна ипотека от 24.ІІ.2016 г., не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, както те са изложени в касационната жалба на ищеца „КТБ“ АД /в Н./, а също и в касационната жалба на синдика на „Сана Спейс Хотел Хисаря“ АД (в несъстоятелност). Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежни страни във въззивното производство пред САС, както касационната жалба на „КТБ“ АД /в Н./, представлявана от двамата й постоянни синдици Д. и М., така и тази на постоянния синдик на софийското „Сана Спейс Хотел Хисаря“ АД (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], адв. В. П. М. от САК, ще следва да се преценяват като процесуално допустими. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: І. По касационната жалба на ищеца „Корпоративна търговска банка“ АД /в Н./: При потвърждаване на решението на първостепенния съд /СГС/ за отхвърляне на иска с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, въззивната инстанция е идентифицирала като „спорен по делото“ правния въпрос дали са налице обстоятелства, които да се обхващат от защитното възражение на ответника „Сана Спейс Хотел Хисаря“ АД /в Н./, че приложение следва да намери изключението по чл. 646, ал. 6, т. 1, респ. – това по алинея 8 на същия законов текст /погрешно посочен от САС с номерация „ 694 “, чиято шеста алинея не съдържа точки – бел. на ВКС /. Следователно конкретната хипотеза в процеса не е била тази на договорна ипотека, която да е учредена „преди“ предоставянето на кредит на този длъжник, щом като твърдението в исковата молба на банката настоящ касатор е за учредяване на процесната договорна ипотека от 24.ІІ.2016 г. за обезпечаване „на необезпечено дотогава вземане срещу него“, извършено в т.нар. „подозрителен период“, ограничен между датите 31.ХІІ.2015 г. и 3.Х.2016 г., от които първата установена като такава на настъпилата неплатежоспособност на „Сана Спейс Хотел Хисаря“ АД, а втората - на подаването на молбата с правно основание по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност срещу това акционерно дружество. Съставът на САС е изградил решаващия си правен извод за несъществуване на период на необезпеченост на вземането по процесния договор „за предоставяне на паричен заем“, сключен на 10.ІІ.2016 г. между търговците ответници по иска с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, изхождайки от характера на същия като реален, но едновременно с това формален - по волята на страните по него. Съобразена е била клаузата по чл. 8, ал. 1 от договора за заем, според която: „Като обезпечение на предоставения заем заемателят се задължава в срок до 1.ІІІ.2016 г. да учреди в полза на заемодателя ипотеки върху следните недвижими имоти, собственост на дружеството заемател, а именно:…“. Констатирано е било в тази връзка от въззивния съд, че това са същите недвижими имоти, предмет на учредената на 24.ІІ.2016 г. договорна ипотека, вписана на следващия ден - 25.ІІ.2016 г., като е отчетена иманентно присъщата на последната акцесорност по отношение на обезпеченото с нея вземане, възникнало от реалния договор за паричен заем. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и 4-те правни въпроса, формулирани от синдиците на „КТБ“ АД /в Н./ в изложението й по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, са с изцяло хипотетичен характер, т.е. нито един от тях няма естеството на такъв, който да е бил включен в предмета на спора и да е обусловил решаващия извод на въззивния съд за наличие на второто изключение по чл. 646, ал. 6, т. 1 ТЗ. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от постоянните синдици на „КТБ“ АД /в Н./допълнителна предпоставка за това – в случая тази по т. 3 на същия законов текст. ІІ. По касационната жалба на синдика на „Сана Спейс Хотел Хисаря“ АД (в несъстоятелност) адв. В. П. М. от САК: Във връзка с изтъкнатото по-горе досежно това кой въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ е релевантен за изхода по конкретното дело, то и в този случай по необходимост се налага извод, че нито един от формулираните два правни въпроса в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към тази касационна жалба на синдика М. няма естеството на такъв, който да е обусловил решаващите правни изводи на състава на САС, че с въведената рестрикция по отношение на момента, в който се придобива качеството на ипотекарен кредитор, законодателят е имал предвид предотвратяването на злоупотреби в случаите, когато кредитори по необезпечено вземане предприемат реалното му обезпечаване само и единствено за целите на евентуално принудително изпълнение и възможната конкуренция с други кредитори. Докато в процесния случай - според начина по който е била уговорена – атакуваната с иска по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ ипотека от 24.ІІ.2016 г. не подкрепя тезата на ищеца „КТБ“ АД /в Н./, да е била учредена именно с целта, срещу която е насочен закона. При съобразяване на обстоятелството, че договорът за заем е винаги реален договор и затова правните му последици са се проявили с преводите на конкретни суми, част от които постъпили и в самия ден на учредяването на ипотеката, а именно на датата 24.ІІ.2016 г., тези факти изцяло кореспондират с буквата на закона: „за едновременност на учредяването на ипотеката и предоставянето на кредит на длъжника“. Същевременно, като ирелевантно за изхода на спора е преценено от въззивния съд обстоятелството, че стойността на ипотекираното имущество /39 апартамента в хотел, изграден в курортния комплекс „Св.св. К. и Е.“-гр. В./ многократно надвишава получената реално заемна сума, щом като с иска по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ се атакува учредяването на ипотеката в цялост и затова недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Сана Спейс Хотел Хисаря“ АД не би могла да бъде „разделена“ само до определени суми и имоти. Следователно въпросите на синдика М. в изложението му към касационната жалба са с изцяло хипотетичен характер, а при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от него допълнителна предпоставка за това – в случая тази по т. 3 на същия законов текст. В заключение, атакуваното въззивно решение не е и очевидно неправилно, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която относимият към разрешаване на случая закон – чл. 646 алинеи 2 и 6 ТЗ, да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма). Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение