Определение № 60317 от 24.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3051/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от З. К. С. чрез адв. И. М., срещу определение № 60 от 1.06.2021 г. на Пловдивския апелативен съд по в.ч.гр.д. № 20215000500282/2021 г. С него е потвърдено определение № 260675от 10.03.2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е допълнено решение № 260049/12.01.21г.,постановено по същото дело,в частта за разноските,като е осъден З. К. С. да заплати на адв.А. С.,в качеството на пълномощник на Д. Г. И. сумата от 1310 лв,представляваща разноски в първоинстанционното производство – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. В частната жалба се поддържа, че определението е нищожно, недопустимо и неправилно, и моли да бъде отменено. В изложението за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател е посочил въпроси, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, а именно: 1/ Допустимо ли е съдът да се произнася по въпроса за разноските,без да е връчено решението по делото на страната ищец, поради което е отнета възможността му за обжалване на този акт; 2/ На същото основание и за същото искане е заведено гр.дело № 504/21г.в СГС, но срещу ответника Пловдивския окръжен съд.Следва ли делото да бъде спряно до приключване на делото в СГС,защото е релевантно за него ? Ответникът по молбата Д. Г. И. не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на ІІІ -то г. о., при произнасяне по частната касационна жалба намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Данните по делото сочат,че с решение № 260049/12.01.21г.по гр.дело № 768/20г.на ОС –Пловдив е отхвърлен искът на З. К. С. против Д. Г. И..Съдът е пропуснал да се произнесе по разноските,въпреки че са поискани и е представен списък.С определение № 260675/10.03.21г.,постановено по същото дело,съдът е допълнил решението си в частта за разноските,като е осъдил З. К. С. да заплати на адвокат А. С.,в качеството на пълномощник на ответника Д. Г. И., сумата 1310 лв, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 ЗА.По направеното от С. възражение за прекомерност съдът е изложил съображения,че е неоснователно, тъй като определеният размер е минималният по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2014г.за минималните размери на адвокатсксите възнаграждение. За да потвърди първоинстанционното определение апелативният съд е приел, че правилно е приложен процесуалния закон – чл.78 ГПК, чл.38 ЗА и Наредба № 1/14г., сумата от 1310 лв е дължима от ищеца и следва да бъде присъдена на пълномощника на ответника за осъществената от него правна помощ. Настоящият състав на ІІІ г.о. на ВКС приема, че обжалваното определение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд, от надлежен състав,който се е произнесъл в обема на търсената с частната жалба защита. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл.280 ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.10г.по тълк.дело № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС – т.1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.Поставените въпроси не обосновават извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като какъвто и отговор на въпросите да се даде не би се стигнало до различен краен резултат.Първият въпрос не е зададен коректно,тъй като не отговаря на данните по делото.Препис от решението на окръжния съд е изпратен лично на З. С. на имейл на 13.01.21г.; препис от определението по чл.248 ГПК също му е изпратен лично по имейл на 11.03.21г.Същият е получил и съобщение чрез адв.М. на 18.03.21г.и в срок е обжалвал определението пред АС-Пловдив. Вторият въпрос е неотносим към настоящото производство, което има за предмет присъждане на разноски. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване,поради което не следва да се обсъжда специалната хипотеза на т.3 от чл.280 ал.1 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.