Определение № 348 от 13.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3279/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Столична община, чрез гл.юрисконсулт Т. В. срещу решение №1380/10.06.2019 г., поправено с решение № 1/02.01.2020 г. по гр.дело № 4005/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 4651/28.06.2017 г. по гр.дело № 685/2017 г. на Софийски градски съд в отхвърлената част на предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД над сумата 30 000 лв. до 40 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 01.10.2016 г. до окончателното изплащане и над сумата 127.54 лв. разноски, присъдени в тежест на ищцата и вместо това е осъдена Столична община да заплати на основание чл.49 ЗЗД на Е. Г. М. сумата 10 000 лв.обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2016 г. до окончателното изплащане, а в полза на адв. Я. А. да заплати сумата 2100.38 лв. адвокатско възнаграждение за двете инстанции и е потвърдено решение № 4651/2017 г. по гр.дело № 685/2017 г. на Софийски градски съд в уважената част на иска с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 01.10.2016 г. до окончателното изплащане, както и за сумата 1871.82 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.01.2017 г. до окончателното изплащане. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове срещу Столична община. Ответницата по касационната жалба Е. Г. М., чрез адв.Я. С.-А. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба в частта, с която е обжалвано въззивното решение на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд в частта, с която е уважен предявения иск от Е. Г. М. срещу Столична община за сумата 1871.82 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди – медицински консумативи, такси и лекарствени медикаменти, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2017 г. до окончателното изплащане е процесуално недопустима. Съгласно чл.280,ал.3,т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск от Е. М. с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 1871.82 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи медицински консумативи, такси и лекарствени медикаменти е по гражданско дело с цена на иска под 5000 лв. Налице е хипотезата на чл.280,ал.3,т.1 ГПК, поради което въззивното решение в посочената част не подлежи на касационно обжалване. В указаната част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, като недопустима, а производството по делото да се прекрати. В останалата част касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, срещу въззивно решение в частта по предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. В обжалваната част с въззивното решение съдът се е произнесъл по предявен иск от Е. Г. М. с правно основание чл. 49 ЗЗД претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С първоинстанционното решение № 4651/28.06.2017 г. по гр.дело № 685/2017 г. на Софийски градски съд е осъдена Столична Община да заплати на основание чл.49 ЗЗД на Е. Г. М. сумата 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. От фактическа страна първоинстанционния съд е приел за установено, че на 01.10.2016 г. ищцата – сега ответник по касационната жалба Е. М. е паднала, след като се спънала в необезопасена дупка на стълби между бл.223 и бл.224 в [населено място],[жк]и като последица от падането получила увреждането – счупване на шийката на дясната бедрена кост. От правна страна е прието, че са налице елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника по иска Столична община за претърпените неимуществени вреди от ищцата – болки и страдания. Прието е, че отговорността на ответника следва да се ангажира, поради бездействието на негови работници и служители, на които е възложена работата по поддръжка на процесните стъпала. Първоинстанционният съд е приел за установено от изслушаната СТЕ, че стъпалата са собственост на Столична община и трябва да се поддържат от нея. Позовал се е на разпоредбите на чл.11,ал.1 от Закона за общинската собственост, според които имотите-общинска собственост се управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Приел е, че общината, която има публични задължения по чл.195 ЗУТ да следи за техническото състояние и поддържане на строежите сама не изпълнява тези задължения по поддържане на собствеността си – процесните стълби. Формиран е извод, че общината следва да носи отговорност по чл.49 ЗЗД, поради действията на лицата на които е възложила работа по поддържане на собствеността й. Приел е, че ищцата е получила травматични увреждания в резултат на лошото състояние на стълбите, довели до значителни болки и страдания, които представляват неимуществени вреди и подлежат на обезщетяване. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди първоинстанционният съд е взел предвид естеството на увреждането – счупване на шийката на дясната бедрена кост, по-продължителния от нормалния възстановителен период, предвид и напредналата възраст на ищцата, наличие на страх и психически стрес, успешното лечение, липсата на категорични данни, че твърдяното влошаване на общото състояние на ищцата се дължи само на счупването, а не и на естествени фактори-напредналата възраст на ищцата. С оглед на това е изведен извод, че обезщетение от 30 000 лв. е справедливо и отстранява негативните изживявания на ищцата от уврежданията, болничния престой и последващото възстановяване. Въззивният съд е възприел фактическите изводи на първоинстанционния съд, както и правните изводи за наличие на елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД в конкретния случай. Преценил е за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца. Изводът е обоснован с аргумент за задължението на ответника – Столична община, като титуляр на правото на частна общинска собственост да обезпечи такава околна среда, която да е безопасна за хора от всякаква възраст, във всякакво здравословно състояние (вкл. вещото лице по приетата техническа експертиза отразява, че при типа стълби, с които се преодолява денивелация на терена, следва да има поставен предпазен страничен парапет) и във всяка част от денонощието, че противното внушение е признание за неизпълнени задължения, свързани с поддръжката на собствеността. Прието е, че при преценката за претърпените неимуществени вреди от ищцата следва да се отчете обстоятелството, че с оглед напредналата й възраст, възстановителните процеси са се забавили, че ищцата е получила тежка психотравма, която до момента на събиране на гласните доказателства по делото в производството пред първа инстанция, не е била отработила (тя се бои да излиза, да ходи без проходилка) и че не се очаква възвръщане (след времето на принудително обездвижване и възрастта на ищцата) тя да възстанови предходния си ритъм на живот – и на ниво физическа активност и самостоятелност, и като себеусещане и решителност да води пълноценен живот. С оглед на тези съображения е направен извод за основателност на въззивната жалба на ищцата, с която се атакува отхвърлителния диспозитив на първоинстанционното решение по иска за претърпени неимуществени вреди. Според въззивния съд справедлив еквивалент на вредите на пострадалата е сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва върху главница от 10 000 лв. от деня на инцидента (поради гаранционното естество на отговорността на възложителя на работата и еквивалентност на тази отговорност с регламентираната спрямо дликвента в чл. 84 ЗЗД – като момент на изпадане в забава). При тези съображения е формиран извод, че постановеното от СГС решение следва да се отмени в отхвърлителната му част до главница от 40 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и вместо това искът с правно основание чл.49 ЗЗД за тези вреди се уважи и за сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 01.10.2016 г. до окончателното изплащане. В останалата обжалвана част – в уважената част на предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди е прието, че първоинстанционното решение следва да се потвърди. По правните въпроси: Съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната част от ответника – Столична община, тъй като в изложението не е формулиран ясно правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. В изложението към касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на въззивното решение. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон – чл.52 ЗЗД, тъй като не е съобразен принципа на справедливост при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Поддържа се също, че за настъпване на вредоносния резултат от претърпяната злополука е налице съпричиняване от страна на пострадалата Е. М., което е пренебрегнато от съда. Изводът е аргументиран с обстоятелството, че ищцата е излязла от дома си навън, когато е било тъмно, че е била наясно, че има здравословни проблеми, присъщи на хора в напреднала възраст, че ищцата с поведението си е демонстрирала небрежност относно здравословното си състояние, възрастта си и нейната лична сигурност и тази на внука й, когото е придружавала, с оглед риска от едно такова излизане от дома. В изложението са мотивирани и доводи за завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди и за неправилно приложен принцип на справедливост, предвиден в чл.52 ЗЗД. Счита, че обстоятелствата, които са взети предвид от въззивния съд, обуславящи завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди – например получена тежка психотравма, не са доказани със съответните медицински документи, че е направен абстрактен извод за това, че ищцата се бои да излиза, да ходи без проходилка. Сочи, че апелативния съд не е посочил в пълнота конкретните обстоятелства и значението им за завишения размер на неимуществените вреди, че поради това и съобразно икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането не предполагат завишения размер на обезщетението с още 10 000 лв. Поддържа се, че с оглед характера и вида на увреждането обезщетението е прекомерно завишено, като при определянето му въззивния съд не се е ръководил от указанията, дадени в задължителната практика на ВС, че несъобразяването на принципа на справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е противоречие със задължителната практика на ВКС – т.II от ППВС № 4/1968 г. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като съобразява тази практика на ВКС съдът намира, че доводите в изложението на жалбоподателя Столична община не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Същите касаят правилността на въззивното решение, възприетата фактическа обстановка от въззивния съд, обсъждане на събраните по делото доказателства и поради това не следва да се преценяват в производството по чл.288 ГПК, каквото е настоящото. Материално правният или процесуално правният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл.288 ГПК Касационният съд трябва да се произнесе дали поставения от касатора правен въпрос от значение за изхода по делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281,т.3 ГПК. Преценката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и както вече се отбеляза в настоящото производство по чл.288 ГПК. Неустановяване на общото основание е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Дори и да се приеме, че е формулиран правен въпрос, който съдът уточни както следва:относно определяне размера а обезщетението за претърпени неимуществени вреди при съобразяване с принципа за справедливост, предвиден в чл.52 ЗЗД не е установено допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С ППВС № 4/23.12.1968 г. т.II от ППВС е застъпено становището, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Решаващите правни изводи на въззивния съд при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от ищцата Е. М. в конкретния случай са в съответствие с посочената практика на ВС. Съдът е отчел установените по делото конкретни обстоятелства, а именно естеството на увреждането – счупване на дясна бедрена шийка и проведеното лечение, продължителния възстановителен период/според заключението на вещото лице по назначената СМЕ – пълно функционално възстановяване на крака се очаква да настъпи за около 7 до 18 месеца/, напредналата възраст на ищцата, получената тежка психотравма, от която до момента на събиране на гласните доказателства по делото пред първата инстанция не се е възстановила – изпитва страх да излиза и да ходи без проходилка, обстоятелството, че не се очаква възвръщане след времето на принудителното обездвижване ищцата да възстанови предходния си ритъм на живот и на ниво физическа активност и самостоятелност, и като себеусещане и решителност да води пълноценен живот. С оглед на тези обстоятелства въззивният съд е извел решаващ извод, че справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата е сумата от 40 000 лв., за което по делото са изложени мотиви. Следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този въпрос. С оглед изхода на делото в полза на адвокат пълномощника на ответницата по касационната жалба на основание чл.78,ал.3 ГПК и чл.38 от ЗА следва да се присъди сумата 1297.50 лв. адвокатско възнаграждение за настоящото производство, определено на основание разпоредбите на чл.9,ал.3, вр.чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение