Определение № 39 от 14.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 51/2013 г.

Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.2 ГПК. Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Р. Н. Б., чрез процесуалния й представител адв.М. М. срещу решение от 04.10.2012 г. по гр.д.№247/2012 г. на Окръжен съд-гр.М.. Ответникът по касационната жалба ЦДГ № 11 „И.”,чрез процесуален представител адв.Надежда Д. в писмен отговор оспорва жалбата и я счита за недопустима.Претендира разноски. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок, но е недопустима с оглед цената на иска, предмет на делото. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното: Жалбоподателката е предявила против ответника по касационната жалба иск по чл.225 КТ, претендирайки обезщетение от 1 129,60 лв.за времето през което е останала без работа поради незаконно уволнение в продължение на 1 месец и 25 дни за периода от 27.10.2010 г. да 22.12.2010 г.,ведно със законната лихва.С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил уважителното решение на първоинстанционния съд и е прекратил производството по делото, поради недопустимост на иска. Изложил е аргументи за наличие на сила на пресъдено нещо, тъй като с предходна искова молба, по повод на която е образувано гр.д.№340/2010 г. на Районен съд-гр.М., жалбоподателката е предявила искове по чл.344 ал.1 т.т.1,2 и 3 КТ. Искът й по чл.225 КТ е уважен в размер на сумата 2 519,50 лв. за периода 22.06.2010 г.-26.10.2010 г., а над този размер и за пълния шестмесечен срок е бил отхвърлен. В това предходно съдебно производство жалбоподателката не е обжалвала така постановеното първоинстанционно решение в отхвърлителната част, а е поискала допълване на решението на въззивния съд, с присъждане на обезщетение за времето от 27.10.2010 г. до 22.12.2010 г.Молбата и е била оставена без уважение по съображения, че решението на районния съд е влязло в сила, като необжалвано. При така установените обстоятелства се налага изводът, че касационната жалба е недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК, не подлежат на обжалване по касационен ред тези въззивни решения по граждански дела, които са постановени по искове с цена до 5 000 лв. Разпоредбата има тази редакция след измененията в ГПК, направени с обнародвания в ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г. З.. Процесуалните норми имат незабавно действие и ограничението важи за всички касационни жалби, подадени след 21.12.2010 г.,включително и настоящата касационна жалба, която е постъпила на 03.08.2012 г. В конкретния случай обуславящите искове по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 КТ са били разгледани в отделно производство. Предмет на настоящото дело е единствено осъдителния иск за обезщетение по чл. 225 КТ и само с оглед неговата цена следва да се реши въпросът за допустимостта на касационното обжалване.Спорът е гражданскоправен, въззивният съд е бил сезиран с иск, чиято цена е под 5 000 лв. определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК от търсената сума. В. съдебно решение по иск с такава цена, не подлежи на касационно обжалване, според ограничителната разпоредба на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Подадената касационна жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане. Ответникът по касационната жалба е претендирал разноски за това производство, които на основание чл. 78 ал.3 ГПК следва да му бъдат присъдени. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,