Определение № 1144 от 30.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4546/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. Й. Д. от [населено място] срещу решение №90 от 13.05.2015г по гр.дело № 92/2015г. на Габровски окръжен съд в частта ,с която е потвърдено отхвърлянето на иска за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ до пълния предявен размер от 15 000 лева ,както и в частта, с която след отмяна на решение № 248/22.05.2014 на ОС Ловеч присъденото на първа инстанция обезщетение от 5000 лева е намалено ,като искът е отхвърлен за разликата над 4000 лева, присъдени на претендираното основание Към жалбата е приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване ,в което се посочва предпоставката на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпрос на материалното право, как следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди съгласно критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД Въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС с оглед указанията в ППВС № 4/1968г., тъй като конкретно в случая не са отчетени всички обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер Във връзка с тежестта на обвинението ,съставът на деянието е включвал конфискация на половината от имуществото .Ищецът е предприемач с няколко милиона лева годишен оборот и не е преценено как именно обвинението в измама се отразило на, авторитета ,репутацията и професионалната му дейност, макар за същия период да са били повдигнати и обвинения в други престъпления,независимо дали същите са с установена незаконност. В тази връзка е формулиран втория въпрос:следва ли обезщетението да се намалява, ако спрямо ищеца са се водили няколко наказателни производства, в хода на които е бил оправдан. Изтъкнати са три решения от практиката на ВКС- реш. № 16 от 2011 по гр.д № 396/2010г ІІІ г.о, реш. № 130/2011г по гр.д № 951/2010г ІІІ г.о и реш. 233/2012г по гр.д № 104/2012г ІV г.о, в отговор на същия въпрос при повече от едно обвинение, по прилагането на указанията в т.11 от ТР № 3 от 22.04.2004г ОСГК и ППВС № 4/1968г. Отговор от Прокуратурата не е постъпил. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по първия въпрос, как се определя обезщетение за неимуществени вреди съгласно критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Въпросът е намерил разрешение в задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС с приемането на ППВС № 4/1968г. и множество решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК ,част от която практика е цитирана от защитата и на която практика въззивното решение противоречи в изискването да бъдат мотивирано преценени тежестта на обвинението ,в тази връзка включително обстоятелствата, обосновали довода в изложението за противоречие, включително да бъде преценен злепоставящия характер на конкретното обвинение в рамките на вредоносния принос и на други повдигнати обвинения в деяния по НК ,ако е имало такива. По втория формулиран въпрос касационно обжалване не следва да се допуска, същият се услови на обстоятелства, различни от възприетите по делото. С иска за обезщетение са претендирани вреди само във връзка с едно от водените наказателни производства, в което срещу ищеца е било повдигнато обвинение в престъпление по чл.210 ал.1 т.5 ,във вр чл. 209 ал.2 НК и по което обвинение последният е бил оправдан. Въззивният съд е изтъкнал ,че по едно от обвиненията, водени по друго наказателно производство през същия период, ищецът е бил осъден с влязла в сила присъда, а по друго водено наказателно производство е бил задържан под стража ,т.е въпросът се задава при други фактически предпоставки, различни от преценяваните по делото. При конкретно изтъкнатите от въззивния съд съображения в решаващите мотиви, обстоятелствата които този съд е преценил и тези, които не е изтъкнал при определяне размера на обезщетението,а е следвало да прецени,Върховен касационен съд прима доводите на касаторката за основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,по въпроса за прилагане критерия на чл. 52 от ЗЗД. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.