Определение № 252 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1305/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР [населено място] срещу решение №162 от 27.06.2011г по гр.дело № 267/2011г. на Видински окръжен съд с което е потвърдено решение №50 от 24.02.2011г на ВРС по трудов спор. В изложението на касатора се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ,по въпроса може ли работникът да се позовава на закрилата по чл. 333 ал.1 т.3 от КТ, ако при запитване от страна на работодателя не е заявил недвусмислено, в представена му за попълване бланкова декларация, дали страда от конкретно заболяване по Наредба № 5/1978г и ако отговорът е положителен, да представи данни и документи, а само е отразил ,че няма документи за посочените заболявания. Приложени са решения №1652/2004г ІІІ г.о, реш.91/18.04.2003г ІІІ г.о, практиката на ВКС по отделни дела, в които коментира въпроса за „ съдействието” на работника. Ответникът П. Р. Г. оспорва допустимостта на жалбата и се позовава на съществуваща съдебна практика, с която обжалваното решение е съобразено. Касационната жалба е процесуално допустима, по същество основание за допускане на касационно обжалване не е налице. На поставения правен въпрос, вече е даден отговор в редица решения на ВКС при условията на чл. 290 и сл. ГПК. В решение № 301 по гр.д. № 4333 от 2008 г. на І г.о. и реш. № 615 по гр.д.№852/2009г ІV г.о се приема, че липсва легално вменено задължение за работника да уведомява работодателя си предварително за наличието на болести ,даващи право на закрила или да представя съответните документи. В това решение, както и в решение № 492 по гр.д. № 477 за 2010 г. на ІV ГО се изтъкна, че принципът за обективния характер на закрилата има изключение само в случай, че работникът съзнателно укрие съществуващо заболяване по посочената наредба. Решението на въззивния съд е съобразено с цитираната практика на ВКС. В настоящия случай на работника не може да бъде вменено укриване на факти, които знае, предвид установените по делото обстоятелства относно попълването на декларацията, както и от нейното съдържание. Ето защо Върховен касационен съд не приема довода ,че по поставения в изложението въпрос е налице противоречива практика и основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Предвид гореизложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.