Определение № 2846 от 05.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3792/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по подадена от И. Д. Т. и Г. В. Т. частна жалба срещу определение № 460 от 17.05.2023 г. по възз.ч.гр.д.№ 188 от 2023 г. на Пернишкия окръжен съд, първи въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение /с характер на определение/ № 260213 от 15.12.2022 г. на Пернишкия районен съд за прекратяване на гр.д.№ 6118 от 2020 г.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставени са следните въпроси:

1. Следва ли въззивната инстанция, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК, да изложи и собствени мотиви по изложените във въззивната жалба доводи, като обсъди направените в нея оплаквания за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение, доказателствата и защитните тези на страните ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното определение с решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр.д.№ 1609 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 12 от 16.02.2016 г. по гр.д.№ 2184 от 2015 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 50 от 22.05.2019 г. по гр.д.№ 1441 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 143 от 29.03.2021 г. по гр.д.№ 3662 от 2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 35 от 13.07.2021 г. по гр.д.№ 1783 от 2020 г. на ВКС, ГК, I г.о.

2. Недопустим или неоснователен е преждевременно предявеният иск ? Дали въпросът приключила ли е административната процедура по възстановяване на собствеността на имот по реда на ЗСПЗЗ в полза на предявилия иска за собственост касае основателността на иска или е въпрос относно неговата допустимост, когато ищецът легитимира себе си като собственик единствено на това основание ? По тази група въпроси се сочи противоречие на определението с определение № 285 от 25.05.2009 г. по ч.гр.д.№ 275 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 951 от 14.01.2010 г. по гр.д.№ 58 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

3. До неоснователност или до недопустимост на иска води липсата на активна материалноправна легитимация на ищеца ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 1154 от 15.12.2008 г. по гр.д.№ 2312 от 2007 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 284 от 16.04.2010 г. по ч.т.д.№ 518 от 2009 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 60258 от 24.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 1831 от 2021 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 165 от 04.03.2013 г. по ч.т.д.№ 1263 от 2013 г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение № 408 от 15.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 4633 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о.

Ответниците по частната жалба М. К. В., Д. Е. П., К. Г. П. и Д. Г. П. не вземат становище по нея.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни /ответници по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /ответниците са били уведомени за определението на Пернишкия окръжен съд на 16.06.2023 г., а частната жалба е подадена по пощата на 23.06.2023 г./ и срещу определение на въззивен съд, което съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на делото, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че предявеният по делото иск за собственост е недопустим, тъй като все още не била приключила процедурата по ЗСПЗЗ по възстановяване на собствеността на ищците върху процесния имот: постановеното решение на поземлената комисия, на което ищците основавали правата си, било невалидно, тъй като било основано на невалидни и незаконосъобразни удостоверение и скица по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното определение налице е соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението по втората група поставени въпроси. Приетото от въззивния съд по тези въпроси противоречи на посочената от касаторите практика на ВКС /определение № 285 от 25.05.2009 г. по ч.гр.д.№ 275 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 951 от 14.01.2010 г. по гр.д.№ 58 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др./, според която въпросът дали административната процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост на ищците върху земеделска земя е приключила с валидно решение на ПК /ОСЗ/ е въпрос, касаещ тяхната активна материалноправна легитимация и като такъв е относим към основателността на предявения иск за собственост, а не към неговата допустимост. Поради това касационното обжалване на определението на Пернишкия окръжен съд следва да бъде допуснато.

По същество, това определение, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд, следва да бъдат отменени като неправилни: тъй като в тях неправилно, в противоречие с ГПК и с практиката на ВКС е прието, че предявеният по делото иск за собственост е недопустим, тъй като все още не била приключила процедурата по ЗСПЗЗ по възстановяване на правото на собственост на ищците върху процесния имот, тоест тъй като ищците все още не са активно материалноправно легитимирани да заведат такъв иск за собственост.

След отмяна на горепосочените определения делото следва да бъде върнато на същия състав на първоинстанционния съд за постановяване на решение по съществото на правния спор.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение