Определение № 475 от 14.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3309/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 2403/12.05.2016 год. на Е. А. Ш. от [населено място], [община] заявена чрез процесуалния му представител адв. С. И.- АК Шумен срещу въззивно Решение Nо 74 от 04.04.2016 година постановено по В.гр.д Nо 95/2016 година на ОС- Шумен. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение No 19 от 11.01. 2016 год. по гр.д. 497/2015 год. на РС- Шумен ,в частта с която са отхвърлени обективно и субективно заявените искове на М. Ш. Ю. и Г. Х. Ю. срещу Е. А. Ш. с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК за признаване право на собствеността на недвижим имот- едноетажна масивна жилищна сграда в [населено място], [община], състояща се от 3 стаи, кухня ,салон баня, избени помещение с пристроени лятна кухня и сайвант, находящи се в УПИ I-70 кв.11 [населено място], както и в частта, с която предявеният от Е. А. Ш. иск насрещен по чл. 108 ЗС е уважен като М. Ш. Ю. и Г. Х. Ю. са осъдени да предадат владението на описания недвижим имот и е постановил ново решение, с което по иска на М. Ш. Ю. и Г. Х. Ю. срещу Е. А. Ш. с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК е уважен като е прието за установено, че ищците са собственици на спорния недвижим имот- едноетажна масивна жилищна сграда в [населено място], [община], състояща се от 3 стаи, кухня ,салон баня, избени помещение с пристроени лятна кухня и сайвант, находящи се в УПИ I-70 кв.11 [населено място], а искът на Е. А. Ш. иск, заявен като насрещен по чл. 108 ЗС срещу М. Ш. Ю. и Г. Х. Ю., за признаване правото на собственост и предаване на владението на спорния / описан по горе / недвижим имот е отхвърлен като неоснователен. За да приеме, че собственици на процесния недвижим имот, на основание придобивна давност за времето от 1989 година и непрекъснато необезпокояване владение, са М. Ш. Ю. и Г. Х. Ю., решаващият- въззивен съд е приел, че процесният недвижим имот- едноетажна масивна жилищна сграда в [населено място], [община], състояща се от 3 стаи, кухня ,салон баня, избени помещение с пристроени лятна кухня и сайвант, находящи се в УПИ I-70 кв.11 [населено място]/ без подобренията и насацденията/ е придобит като суперфициарна собственост въз основа на отстъпено през 1980 година право на строеж върху държавна земя на родителите на ответника Е. Ш.- А. Ш. Ю. и Х. А. Ш., като по силата на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 1989 година е предадено владението на същия и не е прекъсвано за период по кратък от десет години с нито със снабдяването на А. Ш. Ю. и Х. А. Ш. с констативен нотариален акт 19/2013 година за собственост, нито с предявяване на насрещния иск по чл. 108 ЗС от техния частен правоприемник - Е. Ш.. С касационната жалба се поддържа, че на обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 и т.2 ГПК с довод, че материално-правният въпрос съставлява ли предварителния договор годно правно основание да направи купувача собственик е разрешен от окръжния съд в противоречие с Решение Nо 1549 от 10.01.2007 год. по гр.д. Nо 2285/2005 год. на ВКС- VI г.о. и може ли да се приеме, а по въпроса полученото владение на основание предварителен договор е ли владение на бъдещия купувач за себе си при липса на доказания обективни действия за промяна на анимуса на упражнената фактическа власт, въззивният съд се е произнесъл в смисъл противоречащ на Решение Nо 97 от 31.05.2006 год. по гр.д. Nо 805/2005 год. на ВКС- I г.о. и Решение Nо 1181 от 06.03.2009 год. по гр.д. Nо 5470/ 2007 год. на ВКС- VI г.о. Искането да се опусне касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа по въпроса при липса на доказания действия от страна на владелеца, че владее за себе си и то по начин, с който да достигнат до собственика, могат ли да настъпят последиците на чл. 79 ал.1 ЗС ? произнесен в смисъл, обратен на този по Решение Nо 381 от 25.10.2010 год. по гр.д. Nо 37/2010 год. на ВКС- II г.о. В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. на спазване на срока по чл. 283 ГПК и данните за характера на заявените искове. След преценка на изведените с изложението към касационната жалба правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК в контекста на посоченото основание на т.1 на същия текст за допускане на касационно обжалване и данните по делото, настоящия състав намира, че касационното обжалване не може да се допусне. Поставените въпроси, касаещи възможността един предварителния договор да бъде приет като годно правно основание да направи купувача собственик, което би било от значение при преценка дали владението е добросъвестно или не, не може да се приеме, че е обуславящ правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК от гл.т. на дадените разяснения по т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Няма спор, че фактическата власт за времето от 1989 година до 2013 година е упражнявана от М. Ю. и съпругата му Г. Ю., като спорът, с оглед на релевираните възражения, е концентриран в това дали намерението на купувачите по предварителния договор е да владеят за себе си или за другиго и какви са последиците на доказаните факти. Така поставеният въпрос предполага да няма спор относно факта на владение / с неговите два елемента/, която противоречи на релевираните доводи в насока, че ищците не са били владелци а държатели на имота. След като няма точно формулиран правен въпрос, относим към спора по делото –правен и фактически, то и исканата слекция не може да бъде извършена в насока на противоречие с цитираните съдебни решения. Въпросът при липса на доказания действия от страна на владелеца, че владее за себе си и то по начин, с който да достигнат до собственика, могат ли да настъпят последиците на чл. 79 ал.1 ЗС ? не е правен, тъй като основно предполага безспорно доказани факти, че презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена. От релевираните по касационната жалба доводи е видно, че именно целият спор по делото е относно наличието на конкретни факти и тяхното подвеждане под нормата на чл. 79 ал.1 ЗС, за това дали приетите от съда за безспорно устан9овени факти не се опровергава от други, неанализи4рани такива, което навежда на извода, че въпросът по естеството си не иска принципен отговор/ а такъв е даден със задължителна практика на ВКС/, а касае оплакване за допуснати процесуални нарушение по преценка на доказателствата по делото. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, ВКС- състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия