Определение № 538 от 08.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1356/2023 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Е. А. срещу въззивно решение на Софийски градски съд.

Ответникът „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

По жалба на ответника въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявените искове по чл. 439 ГПК за установяване на несъществуването на вземания по влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, произтичащи от договор за банков кредит.

За да намери исковете за неоснователни, въззивният съд е приел, че съобщаването, респ. липсата на такова, на извършеното в хода на изпълнителното производство прехвърляне на вземанията с договор за цесия, от страна на цесионера до длъжника, не представлява новонастъпил факт по смисъла на чл. 439 ГПК, тъй като не е от значение за възникването на спорното право.

По възражението за изтекла погасителна давност съдът е приел, че първоначално изпълнително производство е било образувано на 11.03.2009 г., след което и съгласно т. 10 от ТР № 2/2013 на ВКС-ОСГТК давността многократно е била прекъсвана с искането, респ. извършването, на редица изпълнителни действия, а именно: запор върху трудово възнаграждение, поискан на 11.03.2009 г. и наложен на 19.03.2009 г.; запор върху банкови сметки от 31.08.2009 г.; запори върху банкови сметки в периода 30.01.2012 г. - 13.02.2012 г.; възбрана върху недвижим имот от 30.05.2014 г.; искания за конкретни изпълнителни действия от 28.07.2015 г. и 08.12.2017 г. Приел е също, че на 22.07.2020 г. изпълнителното производство е било прекратено по искане на взискателя, а ново е било образувано на същата дата с искане за предприемане на определен изпълнителен способ. Изложил е и съображения, че в конкретния случай въпросът за евентуална перемпция на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е без значение, тъй като перемпцията на изпълнителното производство не се отразява на погасителната давност, която тече от последното ѝ прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на длъжника.

Допускане на касационно обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите:

• погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция - в противоречие с определение по гр. д. № 1836/2022 г. на ВКС, IV г. о., и

• допустимо ли е, при изрично дадените с т. 10 и т. 14 от ТР № 2/2013 на ВКС-ОСГТК разяснения, въззивният съд да приеме, че образуването на изпълнително дело и конституирането на нов взискател представляват действия, които прекъсват давността.

Първият от така формулираните въпроси отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК. Действително въззивният съд не е приел, че изпълнителното производство в настоящия случай е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а е установил, че е издадено постановление от 22.07.2020 г. за прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 - по искане на взискателя, на което е основано и възражението на ответника за липса на основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос. Доколкото обаче изложеният в мотивите решаващ правен извод, че перемпцията е без значение за давността, за чието прекъсване е от значение надлежното извършване на съответното изпълнително действие, е относим както към хипотезите на липса на перемпция, така и към хипотезите на настъпила такава, т. е. включва (не отрича) и възможността за прекъсване на давността чрез изпълнително действие, извършено след срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поставеният въпрос удовлетворява общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият би бил неотносим при изложени от въззивния съд съображения за липса на перемпция в конкретния случай, каквито в мотивите на въззивното решение не се съдържат.

Налице е висящо тълк. д. № 2/2023 г. на ВКС-ОСГТК, по което за тълкуване е поставен и значимият за настоящото производство въпрос „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“ (т. 3). Поради това и на основание чл. 292 ГПК производството следва да бъде спряно до приключване на посоченото тълкувателно дело.

С тези мотиви съдът