Определение № 617 от 04.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3597/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от Прокуратурата на Република България и от адв. С. М. - пълномощник на Р. Х. Р., против въззивно решение № 138/09.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 117/2022 г. на Окръжен съд - Шумен, с което е потвърдено решение № 57/31.01.2022 г. по гр. д. № 2517/2021 г. на Районен съд - Шумен, с което предявеният от Р. Х. Р. против Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен частично, като ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на наказателно преследване, приключило с постановление от 31.05.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 194/2020 г. по описа на РУ - Нови Пазар в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска - 17.09.2021 г. до окончателното изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер от 15 000 лева искът е отхвърлен и са присъдени съдебни разноски.

Ищецът Р. Х. Р. обжалва решението, в частта, с която е отхвърлена претенцията му до пълния предявен размер от 15 000 лева, а ответникът по исковата молба Прокуратурата на Република България, в частта, с която е осъдена да заплати обезщетение на ищеца за претърпените неимуществени вреди в размер на 1500 лева.

В касационната жалба на Р. Х. Р. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, иска се отмяната му и уважаване на претенцията за неимуществени вреди в пълния предявен размер.Претендира разноски.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът

Р. Р. се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Какво е съдържанието на понятието „критерий за справедливост"?, 2. Какви са елементите за осъществяване на пълна оценка на едно негативно преживяване, с оглед присъждане на обезщетение за него, включени в „критерия за справедливост"? и 3. Какви „стъпки" включва процеса на оценяване на едно негативно преживяване, включени в „критерия за справедливост"?. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3, т. 11 и т. 13 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, както и решение № 267/26.06.2014 г. по гр. д. № 820/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 344/24.11.2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 532/24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 377/22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 832/10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 483/09.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС, III г. о. и решение № 55/11.03.2013 г. по гр. д. № 1107/2012 г. на ВКС, IV г. о.

Прокуратурата на Република България не е подала писмен отговор и не изразява становище по жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

В касационната жалба на Прокуратурата на Република България се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск, евентуално намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът Прокуратурата на Република България се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по въпроса: „За начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и с критерия за справедливост визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД?". Поддържа, че е решен в противоречие с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 377/22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 532/24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 37/11.02.2009 г. по гр. д. № 5367/2007 г. на ВКС, I г. о., решение №

539/09.08.2010 г. по гр. д. № 1747/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 29/05.03.2012 г. по гр. д. № 170/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 149/02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 407/26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ВКС, III г. о. и решение №

356/09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на ВКС, IV г. о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Р. Р., чрез адв. С. М., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението в обжалваната част, а по същество същото е правилно и законосъобразно.

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни с правен интерес да обжалват атакуваното решение, поради което са процесуално допустими.

По делото е безспорно установено, че досъдебно производство № 194/2020 г. по описа на РУ Нови Пазар е образувано за това, че на 28.04.2020 г. в 15,15 часа в [населено място], на [улица]бил управляван товарен автомобил "Мерцедес Спринтер" с рег. № *****, след употреба на наркотични вещества или техни аналози - метамфетамин и метадон, установено чрез проба извършена с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000" с идентификационен № ARLK - 0071, като бил издаден и талон с № 0041 661, по който била дадена и кръвна проба за химически лабораторен анализ от установеното като нарушител лице за изследване, което представлява престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. За започнатото досъдебно производство, на основание чл. 212, ал. 3 НПК била уведомена Районна прокуратура - Шумен на 29.04.2020 г., след което с постановления от 30.07.2020 г., 31.08.2020 г., 26.10.2020 г., 30.12.2020 г, 02.03.2021 г. и предложения за продължаване срока на разследването, срока на разследването по процесното досъдебно производство бил многократно удължаван от Районна прокуратура - Шумен. За управлението на ТА след употреба на наркотични вещества или техни аналози бил издаден Акт № 187264/28.04.2020 г. срещу сочения за нарушител Р. Х. Р. от мл. автоконтрольор при ОДМВР Шумен. В талона за изследване № 0041661, ищецът записал, че не приема показанията на техническото средство

• дрегер и му била взета кръвна проба в болницата в [населено място] п.. Със заповед за задържане на лице на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР ищецът бил задържан за срок от 24 часа, считано от 15,54 ч. на 28.04.2020 г. и освободен в 19,40 часа на същия ден,като бил извършен и обиск .Наложена му е и принудителна административна мярка със заповед № 20-0307000096/28.04.2020 г. - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността на лицето, но за не повече от 18 месеца,а с последваща заповед № 20-0307000097 от 28.04.2020 г. била прекратена регистрацията на товарния автомобил

• „Мерцедес Спринтер" за срок от 6 месеца, считано от 28.04.2020 г. С постановление на разследващ полицай от 29.04.2020 г. било постановено извършването на съдебно-химическа експертиза, възложена на ВМА - МБАЛ

• Варна. По делото били разпитани, в качеството им на свидетели полицаите, които извършили проверката на ищецът, като същите предали личните си впечатления от поведението му по време на проверката и описали в последователност действията си. На 16.03.2021 г. бил извършен разпит на ищеца, в качеството му на свидетел. В разпита си Р., посочва, че в деня предхождащ деня на проверката посетил Спешно отделение в [населено място], тъй като получил изгаряния по време на работа от запалването на спрей, с който работил по един от автомобилите в сервиза му. Изгарянето било на голяма площ - от лявата страна на врата до долната част на лявата му ръка. В спешния център му поставили инжекции и раната му била намазана с лекарства. На следващия ден бил тестван по време на проверката от КАТ с тест за наркотици, който се оказал позитивен. Ищецът посочил в разпита си, че бил силно обиден, тъй като не употребява наркотици, а същевременно работи в сфера, в която управлява ежедневно МПС не си позволява дори и употреба на алкохол. Самият той си направил проба за наркотици на следващия ден в болницата в [населено място], която била отрицателна, за което представил и доказателства. Такива били изискани и служебно от разследващия полицай и представени от МБАЛ Шумен. На 20.04.2021 г. била изготвена и представена съдебно-химическа експертиза № Е-058/20.04.2021 г., според която в предоставената за изследване проба на лицето Р. Х. Р. не се открило наличие на наркотични вещества или техни метаболити/аналози (в това число има отрицателен резултат за употреба на метамфетамин и метадон), което се доказало посредством имунохимичен и газгроматографски анализ. Производството било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. второ НК, с постановление за прекратяване от 31.05.2021 г. на мл. прокурор при Районна прокуратура -Шумен, тъй като деянието било несъставомерно от обективна страна и не представлявало престъпление. От събраните гласни доказателства съдът е приел,че ищецът се чувствал несправедливо обвинен до прекратяване на досъдебното производство. След лишаването му от управление на МПС и прекратяването на регистрацията на автомобила,работата в автосервиза намаляла значително,поради което се наложило да смени работа си и към момента работел в Д.. Имал годеница, с която се разделил. От приложената към досъдебното производство справка за съдимост е видно, че ищеца е бил осъждан през 2009 г. за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК с наложено наказание „Пробация" за 8 м., през 2010 г. за престъпление по чл. 345 НК - глоба 200 лева и през 2014 г. за престъпление по чл. 207, ал. 1 НК -глоба 200 лева.

При преценка тежестта на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди решаващият състав е взел предвид сравнително дългия период и извършените различни процесуални действия по досъдебното производство,както и преживения срам и неудобство в професионален и личен план, засягане честта и достойнството, изпитаните напрежение, липса на спокойствие и загуба на работа от ищеца,както и липсата на трайни негативни последици за психическото и физическо му състояние.Отчел е и предходните осъждания за престъпления от общ характер и е приел, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 1500 лева е справедливо и ще репарира изцяло вредите, които е понесъл от незаконно образуваното досъдебно производство.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в двете касационни жалби, които се припокриват и по същество се свеждат до критериите при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД и за значението на понятието „справедливост". Въпросите не са разрешени в противоречие с относимата практиката, възприета в т. II на ППВС № 4/1968 г. и константната практика на ВКС, съгласно която въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Освен въздействието на незаконния акт на правозащитния орган върху здравето на ищеца, значение имат и субективните му негативни преживявания, отражението на незаконния акт върху личната свобода и социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със семейството му и близките му, както и други подобни обстоятелства, естествено, видът на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът и срокът на мерките за неотклонение за всеки конкретен случай. Като база служи още и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, а тя също е различна. Посочените от касаторите съдебни решения, постановени по чл. 290 ГПК, са по случаи, които не са идентични със случая по настоящото производство. Различията в размера на присъденото обезщетение по цитираните дела не може да се приеме като противоречивост по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото макар исковете да са с едно и също правно основание, размерът на обезщетението се определя по всяко конкретно дело, с отчитане на всички релевантни за това факти, поради което не може да съществува един усреднен критерий за размера на присъденото обезщетение. В обжалваното решение са изброени конкретните обстоятелства, които са релевантни към определянето на справедливо обезщетение и са посочени доказателствата, от които са установени. Ето защо, въззивният съд не е постановил решението си без обосновка. Така зададени въпросите, преценени и във връзка с наведените от касаторите съображения, са относими към правилността на направената от въззивния съд преценка на събраните доказателства и относимите към предмета на доказване факти и по същество представляват касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Разрешението на въззивния съд не е и в нарушение на т. 3, т. 11 и т. 13 от ТР № 3/2005 г., каквото е твърдението на касатора Р. Р.. Според приетото в тях отговорността на държавата се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди,а при определяне на обезщетението се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които е осъден деецът съпоставени с тези, за които е оправдан и обезщетението за неимуществени вреди, включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение „задържане под стража". Разгледаният казус не е такъв.

При този изход на спора на страните не се дължат разноски.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV

г. о.