Определение № 37 от 12.10.2020 г. на ВКС по д. № 22/2020 г.

Производството е по чл.135, ал.4 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд Пловдив и Окръжен съд Пловдив за това кой е компетентен да разгледа жалбата на „Холсим кариерни материали П.“ АД срещу мълчалив отказ на министъра на енергетиката за издаване на индивидуален административен акт по чл.68, ал.4 от Закона за подземните богатства /З./ по искане вх. № Е-56-Х-75 от 09.03.2020 г. за подновяване действието на договор от 01.02.2001 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства. Жалбата е подадена след извършено с писмо изх. № Е-26-Х-75 от 27.02.2020 г. на министъра на енергетиката спиране действието на концесионния договор, от който черпи права жалбоподателят. Първоначално жалбата срещу мълчаливия отказ на министъра е подадена до ВАС. С определение № 6023 от 26.05.2020 г. по адм. д. № 4053/2020 г. на ВАС, IV-то отделение, производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на АС Пловдив. Съставът на ВАС се е позовал на чл.132, ал.2 ГПК, в редакцията след измененията с § 149, ал.1 ПЗР ЗИД АПК, ДВ, бр. 77/2018 г., според която на ВАС са подсъдни оспорвания на актове на министри само ако са издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Прието е, че процесната жалба няма такъв характер. С определение № 1075 от 08.07.2020 г. по гр. д. № 1126/2020 г. на Административен съд Пловдив е прието, че компетентен да се произнесе по жалбата е гражданският съд, поради което производството по делото е прекратено и делото е изпратено на ОС Пловдив. Административният съд се е позовал на обстоятелството, че жалбоподателят „Холсим кариерни материали П.“ АД е страна по договор за предоставяне на концесия за ползване на подземни богатства - строителни материали. Този договор е сключен на основание чл.66 от Закона за подземните богатства, между равнопоставени страни и няма характеристиките на административен договор. Позовал се е на разбирането на ВАС, че споровете по договор за концесия, възникнали след провеждане на процедурата за предоставяне на концесия, имат граждански характер, тъй като взаимоотношенията между субектите вече не са в административната фаза, която се характеризира с отношения на власт и подчинение, а са навлезли в гражданскоправната сфера, която е извън обсега на административното производство. Позовал се е и на разпоредбата на чл.154, ал.1, т.2 от Закона за концесиите, според която за неуредени въпроси по сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на концесионния договор се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон и ЗЗД, а споровете по сключването, изменението и прекратяване на концесионния договор се решават от съда по реда на ГПК, освен случаите по ал.3, които касаят арбитражен съд. Позовал се е и на съдебна практика, която приема, че споровете по изпълнението и прекратяването на концесионния договор - чл.69 от Закона за подземните богатства, са извън обсега на административното правосъдие. Приел е, че редът за защита срещу евентуални пороци на волеизявлението за спиране на договора и за неговото прекратяване е гражданскоправен. Затова актовете, респ. изявленията и отказите във връзка със спиране действието на договора и отказ от подновяването му не попадат в дефиницията за индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, който подлежи на оспорване по административен ред. Спирането и отказът за подновяване действието на договора, постановени от страна на концедента, имат гражданскоправна природа и се разрешават от гражданския съд. С определение № 1493 от 17.07.2020 г. по т. д. № 429/2020 г. на Пловдивския окръжен съд е повдигнат спор за подсъдност между гражданския и административния съд и делото е изпратено на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС за разрешаване на този спор. Окръжният съд е приел, че министърът на енергетиката упражнява властнически правомощия по чл.68 З. в качеството си на държавен орган, като има правото да спира действието на дадено разрешение или концесия, когато констатира действия на концесионера, които нарушават закон или сключения договор. Спорът не е гражданскоправен във връзка с действието концесионния договор, а касае обжалване на мълчалив отказ на административен орган. Отказът по чл.68, ал.4 З. за подновяване действието на спряна концесия, бил той изричен или мълчалив, представлява административен акт, а не действие на равноправен субект по облигационно правоотношение. И на последно място окръжният съд се е позовал на определението на ВАС по настоящото дело, с което спорът е бил изпратен за разглеждане по компетентност на административния съд, а не на гражданския. Освен на това определение № 6023 от 26.05.2020 г. по адм. д. № 4053/2020 г. на ВАС, IV-то отделение, окръжният съд се е позовал и на друго определение на ВАС по сходно дело - № 6631 от 03.06.2020 г. по адм. д. № 4390/2020 г., IV-то отделение. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС приема, че компетентен да се произнесе по подадената жалба на „Холсим кариерни материали П.“ АД е Административен съд Пловдив. Действително, правоотношението между страните по повод процесната концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.5 З. е излязло от своята административна фаза и е на етап след сключване на концесионен договор. По принцип в този етап страните по договора са равнопоставени и всички спорове между тях, свързани със сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на концесионния договор, са гражданскоправни и се решават от гражданските съдилища - чл.154, ал.1, т.2 от Закона за концесиите. Законът за подземните богатства обаче възлага на министъра на енергетиката контролни функции, като той следи за спазването на закона и за изпълнението на задълженията на концесионерите по сключените концесионни договори - чл.7, ал.2, т.12 З.; чл.90 - 92е З.; § 106 ЗИД З. /ДВ, бр. 100/2010 г./ и § 31 ЗИД ЗБП /ДВ, бр.56/2015 г./. В чл. 68 ал.2 З. е предоставено право на министъра на енергетиката да спре действието на разрешението за търсене и проучване или за проучване или на концесията, когато титулярят на разрешението или концесионерът извършва дейности, които са в противоречие с действащото законодателство или нарушават клаузите на сключения договор. Ако нарушението бъде отстранено, разрешението или концесията се продължават – чл.68, ал.4 З.. Действията на министъра на енергетиката по чл.68, ал.2 и 4 ЗБП произтичат не от концесионния договор, а са в изпълнение на възложените му със закон контролни функции. Тези действия министърът извършва в качеството си на контролен орган по чл.92, вр. чл. 90, ал.1 З., а не като представител на държавата в равнопоставено гражданско правоотношение. Действията по чл.68, ал.2 и ал.4 З. са властнически волеизявления, извършват се от орган на изпълнителната власт въз основа на възложени със закон контролни функции и са в сферата на държавно управление на подземните богатства. Гражданският съд се произнася само по спорове, свързани със сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на концесионните договори. Извън неговата компетентност са исканията на концесионера за отмяна на спирането на концесията, извършено по реда на чл.68, ал.2 З., както и отказът тя да бъде продължена по реда на чл.68, ал.4 З.. Гражданският съд принципно не може да се произнася по искания като това в настоящото производство – за отмяна на мълчаливи откази на органи на държавно управление. По изложените съображения следва да се приеме, че компетентен да се произнесе по жалбата на „Холсим кариерни материали П.“ АД е П. адвинистративен съд. Воден от горните съображения, петчленният състав на ВКС и ВАС по чл.135 ал.4 АПК,