Определение № 3327 от 25.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2077/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ТРОЙМАКС“ ЕООД чрез адв. Д. Р. срещу въззивното решение № 95/05.08.2025г., постановено по в.т.д № 149/2025г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 78 от 13.06.2025г. по т.д. № 70/ 2025г. на Окръжен съд - Русе. С него е отхвърлена молбата по чл. 625 ТЗ на „ТРОЙМАКС“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени процесуални нарушения. Счита, че съставът на апелативния съд се е поддал на метаюридически емоции, като е отхвърлил молбата му за откриване на производство по несъстоятелност, приемайки, че длъжникът сам се бил поставил в състояние на неплатежоспособност чрез свои действия по разпределение на печалбата под формата на дивидент. Поддържа, че въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС по въпроса в кои случаи се отхвърля молба за откриване на производство по несъстоятелност. Касаторът сочи, че дружеството е изпаднало в дълбоко, непоправимо и непреодолимо състояние на неплатежоспособност и финансовите му затруднения имат траен, а не временен характер. Касационният жалбоподател поддържа, че нямало никакво значение какво е субективното отношение на длъжника към настъпилото състояние, нито причините, довели до изпадането му в неплатежоспособност. С допълнение към касационната жалба от 22.08.2025г., касаторът твърди, че решението се явява нищожно поради паралогичност на изложените в него пестеливи мотиви, които били тотално откъснати от правната нормативна уредба. По подробно изложените доводи претендира отмяна на решението на АС - Велико Търново и уважаване на молбата му.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. 1 ГПК – нищожност на решението, по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Допустимо ли е съдът, сезиран с молба по чл. 625 ТЗ да взема предвид съображения, основани на преценка за целесъобразност дали да се открие или не производство по несъстоятелност спрямо длъжника, за когото е доказано установена поне една от предпоставките за откриване на такова производство?“, по който въпрос поддържа противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 139/29.11.2019г. по т.д. №653/2019г., 2 т.о. на ВКС;

2. „Пречка ли е да бъде уважена подадена от самия длъжник молба по чл. 625 ТЗ обстоятелството, че длъжникът сам е причинил изпадането си в неплатежоспособност / свръхзадълженост, когато са налице нормативните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, съответно липсват изключенията по чл. 631 ТЗ?“, по който въпрос твърди основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.;

3. „Към кой момент следва да се преценява обективната невъзможност на длъжника да изпълнява свои изискуеми задължения с характеристиките по чл. 608, ал. 1 ТЗ?“, по който твърди произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по решение № 54/08.09.2014г. по ктд №3035/2013г. на 2 т.о., решение № 25/21.03.2014г. по т.д. №4356/2013г. на 2 т.о., решение №71/30.04.2015г. по т.д. №4254/2013г. на 1 т.о., решение №32/17.06.2013г. по т.д. №685/2012г. на 2 т.о., решение № 164/30.11.2016г. по т.д. №284/2016г., 2 т.о., решение №220/07.02.2018г. по т.д. №758/2017г. на 1 т.о. на ВКС;

4. „Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да обсъди всички наведени във въззивната жалба доводи, съображения и възражения по фактическите установявания и по приложението на закона?“, по който се сочи произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката по Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение №1/04.01.2001г. по т.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение №63/17.07.2015г. по т.д. №674/2014г. на ВКС, 2 т.о., решение №173/03.01.2016г. по т.д. № 1689/2015г. на ВКС, 2 т.о., решение №212/01.02.2012г. по т.д. №1106/2010г. на ВКС, 2 т.о. и др.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 предл.1 и 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно кредитираното заключение на съдебно - икономическата експертиза дружеството молител има непогасени публични задължения в общ размер 88 494,41 лв., които са за корпоративен данък, ДДС, данък дивидент, лихви, осигурителни вноски за фонд ДОО и фонд ДЗПО, здравни осигуровки, с различен краен срок за доброволно погасяване, като най-ранната дата на падеж е 25.06.2024г. Съдът е отчел, че последното плащане на публично задължение към НАП, извършено доброволно от дружеството, е на 09.08.2024г. в размер на сумата от 7890лв., както и че за събиране на непогасените публични задължения са предприети действия от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна ИРМ Русе, отдел ОСПВ, като е образувано изпълнително дело №[ЕИК]/2024г. Апелативният съд е посочил, че служителите на дружеството са освободени на 30.09.2024г., като дружеството не е отчело приходи за периода 01.01.2024г. - 27.03.2025г. и не е извършвало търговска дейност.

Въззивният съд е посочил, че съгласно баланса към 31.12.2024 г. дружеството е имало касова наличност в размер на 283 940,74 лв. Съдът е възприел, че на 21.03.2025 г. е извършено плащане на дивидент в брой в размер на сумата от 205 050,44 лв., а на 26.03.2025 г. - на сумата 78 890,30 лв. въз основа на решения на едноличния собственик на капитала. Според кредитираното заключение на вещото лице към 27.03.2025г. „Троймакс“ ЕООД е с нулев баланс, не притежава реално нетекущи /дълготрайни/ активи и текущи /краткотрайни/ активи и финансови активи, в това число и краткосрочни вземания, позволяващи му да покрие задълженията си. Към горепосочената дата собственият капитал на дружеството е отрицателна величина.

Въззивният съд е приел, че търговецът има публичноправни задължения към държавата в общ размер 88 494,41 лв., като към датата на изискуемостта им – месеците юни и юли 2024г. и след това - до 26.03.2025г. е разполагал с налични парични средства да ги погаси. След разпределянето и изплащането на печалбата на дружеството като дивидент през месец март 2025г. търговецът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност. АС – Велико Търново е посочил, че релевантна за изпадане в състояние на неплатежоспособност е само обективната невъзможност да се изпълнят задълженията към кредиторите, но не и такова състояние, предизвикано единствено от волята на самия търговец. Въззивният съд е посочил, че разпределяйки и изплащайки печалбата на дружеството в общ размер 283 940,74лв. като дивидент, вместо да погаси изискуемо публичноправно задължение, търговецът сам се е поставил в това състояние на невъзможност, поради което тя не може да бъде третирана като обективна такава и да обоснове наличие на неплатежоспособност, респективно уважаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Приел е, че спирането на плащанията е правнорелевантно за несъстоятелността само ако е последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си и по аргумент на противното, когато спирането на плащанията се дължи на съзнателни, волеви действия на търговеца, а не на невъзможност да обслужва задълженията си, институтът на несъстоятелността е неприложим. С така изложените мотиви е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Доводите на касационния жалбоподател за нищожност на въззивното решение са неоснователни. Съгласно мотивите към Тълкувателно решение № 1/ 10.02.2012 г. по т.д. № 1/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС нищожно е съдебно решение, което е постановено не в писмена форма или неподписаното решение. В практиката, на която се позовава касаторът се приема, че решението е нищожно, когато мотивите му са до такава степен вътрешно противоречиви, че волята на съда не може да бъде установена нито чрез тълкуване, нито чрез поправка на явна фактическа грешка. Апелативен съд – Велико Т. е изложил мотиви, като не се констатира същите да са неясни, нелогични или противоречиви до степен да обусловят невъзможност да се възприеме волята на съда и не може да бъде направен извод за нищожност на решението.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като съдът може само да го конкретизира и уточни.

Първият поставен от касатора въпрос - дали е допустимо съдът, разглеждайки молба по чл. 625 ТЗ, да вземе предвид съображения, основани на преценка за целесъобразност, не може да обуслови допускането на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не се явява обуславящ. Въззивният съд не е обсъждал, за разлика от първоинстанционния, дали е целесъобразно откриването на производство по несъстоятелност спрямо дружеството – молител, а е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на молбата. Въпросът не е разрешаван от АС – Велико Търново и не отговаря на общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК.

Поставените втори и трети въпроси са свързани с предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по молба на длъжника и следва да бъдат разгледани заедно. Те са обусловили изводите на въззивния съд, поради което отговорят на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите следва да бъдат обобщени и уточнени по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС като един общ въпрос „Относно предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по молба на длъжника“. По обобщения въпрос е налице практика на ВКС, както посочена от касационния жалбоподател, обективирана в решение №139/29.11.2019г. по т.д. №653/2019г., 2 т.о. на ВКС, решение № 54/08.09.2014г. по т.д. №3035/2013г. на 2 т.о., решение №71/30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на 1 т.о., решение №32/17.06.2013г. по т.д. № 685/2012г. на 2 т.о., решение № 164/30.11.2016г. по т.д. № 284/2016г., 2 т.о., решение №220/07.02.2018г. по т.д. №758/2017г. на 1 т.о. на ВКС, така и служебно известна на състава като например решение № 64 от 9.04.2005 г. по т. д. № 466/2004 г., I т. о. на ВКС, решение № 228 от 11.04.2007 г. по т. д. № 71/2006 г., I т. о. на ВКС и мн.др. За преценка на съответствието на разрешението на въззивния съд в обжалвания акт с горепосочената практика следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по обобщения въпрос „Относно предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по молба на длъжника“.

При произнасянето по съществото на спора ще бъдат обсъдени останалите формулирани от касационния жалбоподател процесуалноправни въпроси, доколкото те обективират оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения.Не следва да бъде разглеждан доводът на касатора за очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение, след като е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допустимост на касационния контрол.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Държавна такса не се дължи предварително съгласно разпоредбата на чл. 620, ал.1 ТЗ, тъй като производството е по молба на длъжника, поради което не следва да бъдат давани указания за внасянето й.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение