Определение № 614 от 27.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2296/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника В. Н. Ж. чрез назначения му от съда особен представител адв. Р. срещу решение № 2590 от 25.04.2025 г. по гр. д. № 867/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 01.12.2023 г. по гр. д. № 35242/2022 г. по описа на СРС, с което са уважени предявените от „Банка ДСК“ АД срещу ответника В. Н. Ж. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата в общ размер от 10 732,78 лв., от която: сумата 9 524,63 лв., представляваща неизплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 04.09.2019 г.; сумата 1 029,04 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.07.2020 г. до 21.07.2021 г.; сумата 21,17 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 22.07.2021 г. до 29.07.2021 г.; сумата 37,94 лв., представляваща санкционираща лихва за периода от 05.07.2020 г. до 21.07.2021 г.; сумата 120 лв., представляваща такса разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 30.07.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 45288/2021 г. по описа на СРС, 170 с-в, и са присъдени разноски по делото. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му единствено въз основа на предявените от ищеца претенции, без да са събрани доказателства относно личността на ответника, относно липсата на контакт с него и възможността/ дали състоянието му позволява/ да се яви пред съд. По тези доводи моли решението да бъде отменено и исковете отхвърлени. В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението, тъй като е постановено в отсъствие на ответника, което намира, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по касация, „Банка ДСК“ АД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Сочи, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, защото липсва формулиран правен въпрос, който да е от значение за изхода на конкретното дело. Излага доводи за правилност на въззивното решение. Претендира присъждане на разноски по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че по делото безспорно се установява, че между „Банка ДСК“ АД и В. Н. Ж. е сключен договор за кредит за текущо потребление от 04.09.2019 г., по силата на който банка е предоставила на кредитополучателя сумата 10 000 лв. със срок на издължаване 120 месеца -до 09.09.2029 г. Отчел е, че страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент в размер на 9,50 % годишно и годишен процент на разходите – 9,88 %, чиито компоненти са разписани в чл. 9.1 от общите условия, неразделна част от сключения договор, подписани и неоспорени от ответника. Съобразил е, че съгласно общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на банката кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от стойността на референтен лихвен процент, посочен в договора, или определен в случаите и по реда, предвидени в т. 7.2.3.; референтният лихвен процент представлява лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор, публикуван официално на интернет страницата на БНБ, и комбинация от такива индекси и/или индикатори, а когато е определен по т. 7.2.3 включва и изравнителна надбавка/дисконт; при отрицателна стойност на референтния лихвен процент, същата се приема за стойност 0 %; променливият лихвен процент, зависещ от референтен лихвен процент, се променя от кредитора два пъти в годината- на 15 януари и на 15 юли; промяната се извършва съгласно стойността на използваните от кредитора лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор, обявена два работни дни преди 15 януари и 15 юли; дължимите месечни вноски за лихва и главница се събират служебно на падежната дата от кредитора от авоара по разплащателната сметка на кредитополучателя, открита в „Банка ДСК“ АД. Съдът е намерил, че от представения заверен препис от покана-уведомление с изх. № 002020-02626/26.03.2021 г. и констативен протокол от 01.06.2021 г. за нейното доставяне, съставен от ЧСИ С. Я., рег. № 844 на КЧСИ, се установява, че ищецът е отправил покана до ответника, с която го е уведомил, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и го е поканил да плати дължимите главница и лихви. Кредитирал е заключението по изслушаната ССчЕ и счел, че от същото се установява усвояването на кредита - на 09.09.2019 г. по сметка на ответника е постъпила сума в размер на 10 000 лв. с основание „усвояване на КТП по заявка 4452648“. Отчел е, че общият размер на плащанията по кредит възлиза на сумата от 1 166,12 лв., с които са погасени: 475,37 лв. главница, 689,79 лв. договорна лихва, 0,96 лв. санкционираща лихва, като на 09.09.2019 г. е изплатена и 50 лв. такса за разглеждане и одобрение на кредита. Съобразил е, че последното плащане по кредита е отчетено на 15.06.2020 г., с което са погасени всички падежирали задължения към момента на плащането (т. е. погасителни вноски с падеж 05.06.2020 г. и начислена санкционираща лихва към тази дата). Посочил е, че непогасените суми по кредита към 30.07.2021 г. според вещото лице са в общ размер на сумата от 10 732,78 лв., от които: 9 524,63 лв. - главница, 1 029,04 лв. - договорна лихва, 37,94 лв. - санкционираща лихва, 21,17 лв. - законна лихва за периода от 22.07.2021 г. до 30.07.2021 г., и 120 лв. - разходи по изискуемост на кредит, начислени на 22.07.2021 г. Приел е, че правилно исковете са уважени за тези суми с първоинстанционното решение. Допълнил е, че единственият поддържан от ответника с въззивната му жалба довод за неправилност на първоинстанционното решение, основан на липсата на доказателства за причината за неплащане на дължимите вноски от страна на ответника, е ирелевантен за изхода на спора. Съобразил е, че нормите на Закона за потребителския кредит са повелителни, поради което по отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, според които при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, т. е. той може служебно да се произнесе по действителността на клаузи в договор за потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически обстоятелства. Позовал се е на нормата на чл. 22 ЗПК и намерил, че относими към служебната проверка на съда в конкретния случай са изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 ЗПК. При дължимата служебна проверка е приел, че от формална страна същите изискванията са спазени, с което е обосновал извода си, че процесният договор за кредит е действителен. По тези мотиви е постановил обжалвания резултат. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касация при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2 ГПК. Касаторът В. Н. Ж. не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос. Касационната жалба и депозираното изложение на касационните основания не съдържат ясна и точна формулировка на конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, а единствено искане до съда да провери правилността на обжалваното решение и в частност защо ответникът не участва лично по делото. Съобразно задължителните указания по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос. Върховният касационен съд не е длъжен да го извежда от изложението към касационната жалба, а може само да го поясни и конкретизира. Липсата на посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос от касатора, съобразно разясненията по задължителния тълкувателен акт, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация „Банка ДСК“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК за представляването й от юрисконсулт за сумата 80 евро, които ще бъдат присъди с настоящото определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение