Решение № 396 от 8.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 197/2011 г.
ВКСIII гражданско отделение08.12.2011 г.докладчик Мария Иванова
Диспозитив
ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Видин по гр. д. № 422/10 г. от 2.12.10 г. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Б. Е. А. срещу [община] за отмяна на наложеното на ищеца, като директор на Художествена галерия "Н. П." със заповед на кмета на общината от 25.02.10 г. дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 396 от 8.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 197/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на [община] срещу въззивното решение на Видински окръжен съд /ОС/ по гр. д. № 624/10 г., постановено в спор по чл. 357 от КТ, за отмяна на наложено наказание "предупреждение за уволнение". Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК след констатацията, че по въпроса: мотивирана ли е заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, когато изрично препраща към констатациите на вътрешно ведомствена комисия за установяване на нарушенията, отразени в протокол, с който работникът /служителят/ е бил запознат към момента на обясненията по чл. 193 от КТ, въззивното решение противоречи на практика на ВКС по чл. 290 от ГПК - Р № 460/10 г. по гр. д. № 467/09 г. на трето г. о. и № 642/10 г. по гр. д. № 1208/09 г. на четвърто г. о. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Б. А. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, трето г. о., като разгледа жалбата, намира следното: С въззивното решение е уважен предявеният от Б. А. срещу [община] иск за отмяна на наложеното на ищеца, като директор на Художествена галерия "Н. П. "- [населено място] дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" Прието е, че заповедта за налагане на наказанието от 25.03.10 г. не отговаря на изискванията за съдържание по чл. 195, ал. 1 от КТ. Липсват задължителни реквизити - посочване на мястото на извършване на нарушението, в какво се състои неправилното съхранение на картините - къде са съхранявани и къде е трябвало да става това, какви точно правила са нарушени и къде са уредени, не е посочен и периодът на извършване на нарушението. Според ОС незаконосъобразността на заповедта, като издадена в нарушение на чл. 195 от КТ, води до незаконосъобразност и на наложеното с нея наказание. Тези изводи са незаконосъобразни и необосновани: В посочените при допускане на обжалването решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че макар в заповедта за налагане на наказанието да липсва описание на фактическия състав на извършеното нарушение, ако в нея има изрично позоваване на друг документ като доклад, докладна записка, рапорт и пр., който съдържа това описание и е бил доведен до знанието на работника, изискването на закона за съдържание на заповедта по чл. 195, ал. 1 от КТ е изпълнено. В случая заповедта за налагане на наказанието е мотивирана така: за нарушение на разпоредбите за формиране и управление на музейните фондове, констатирано на 24.02.10 г. от комисия, изразяващо се в неправилно съхранени живописни творби: "Портрет на М. П." на Д. У., "Портрет на майка ми" на Ив. Т., "Дамски портрет" на Ив. М., "На нивата" на Зл. Б., "Пейзаж" на И. П. и "Пейзаж от Т. " на Ив. Х.. В цитирания в заповедта и представен по делото протокол от 24.02.10 г. на комисията, назначена със заповед на кмета на общината нарушенията са описани подробно - кога, къде и как се съхраняват картините / подпрени на стени в изложбената зала поради течове от тавана й и в складове и таванско помещение, като са подпрени на стените една върху друга, сред маси, столове, книги, метли, почистващи препарати, някои от които са в допир с тях/; посочено е къде следва да се съхраняват - във фондохранилище и на основание кой нормативен акт - Наредба за формиране и управление на музейните фондове и защо съществува риск от увреждането им при констатираното неправомерно съхранение. С този протокол ищецът е бил запознат към момента на обясненията по чл. 193 от КТ, които са дадени в "отговор на констатациите в протокол № 1/24.02.10 г. ". Заповедта за налагане на наказанието е мотивирана с препращане към протокола на комисията от 24.02.10 г. и изискването по чл. 195, ал. 1 от КТ е изпълнено, според приетото в тълкувателната практика на ВКС по чл. 290 от КТ, което предпоставя разглеждане на спора по същество. Извършването на нарушенията, за които е наложено наказанието е доказано от работодателя с показанията на св. С. и П.. Те са установили съхранението на ценните картини в складови и тавански помещения, на много тясно пространство, една върху друга, сред бутилки, чаши, лопати и метли. Представена е длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност "директор" на галерията, от която се установява, че негово задължение е да опазва собствеността, управлява и стопанисва галерийното имущество и фондове. При преценката за съответствие на наложеното наказание с извършените нарушения следва да се отчетат тежестта им при националното значение и художествена стойност на посочените творби, липсата на дължимата грижа и критичност от страна на ищеца към условията, в които са поставени повечето от творбите за продължително време и пренебрегването на риска от това - обяснения на ищеца по чл. 193 от КТ, св. П.. Затова по тежест наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението, обстоятелствата на извършването му и поведението на наказания служител - чл. 189 от КТ. Искът за оспорване на наказанието като незаконно е неоснователен и следва да се отхвърли В. решение, с което е прието противното е неправилно, следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново за отхвърляне на иска по изложените съображения. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.