Определение № 372 от 28.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1732/2018 г.

Производството е по чл.282, ал.2, т.1 и сл. ГПК. Образувано е по молбата на „Българска агенция за експортно застраховане /Б./“ ЕАД гр.София, с вх. на Софийски апелативен съд № 11700/21.06.2018 год., подадена чрез адвокат Н. К. за спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдителното въззивно решение на Софийски апелативен съд № 940 от 19.04.2018 год., по т.д. № 6299/2017 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 1738 от 12.09.2017 год., по т.д.№ 7254/2016 год. и е осъден молителя, в качеството си на ответник по предявените искове, да заплати на [фирма]: 1) по иска с правно основание чл.208 КЗ/отм./: сумата 133 076,57 лева, представляваща застрахователно обезщетение по рамкова полица № Д. и допълнително споразумение № 1/03.06.2015 г. към полицата, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 05.10.2016 год. до окончателното и изплащане; 2) по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: сумата 8 704,32 лв., представляваща мораторна лихва върху присъденото главно вземане за периода от 13.02.2016 г. до 04.10.2016 г., заедно с деловодни разноски в общ размер за двете инстанции 508,70 лв. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като съобрази изложените в молбата доводи и провери данните по делото намира, че молбата за спиране е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. Касационната жалба с вх.№ 11687/ 21.06.2018 год., е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря на императивните изисквания на процесуалния закон за редовността и, въведени с чл. 284, ал. 1, ал. 2, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ГПК. Предвид цената на предявения иск обжалваното осъдително въззивно решение на Софийски апелативен съд не попада и в обсега на изключените от касационен контрол съдебни актове по чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията на разпоредбата, публикувана в ДВ бр.50/2015 год. Следователно при предоставеното от молителя надлежно обезпечение по см. на чл.282, ал.2, т.1 ГПК, който факт е удостоверен с приложеното по делото преводно нареждане на [фирма], [населено място], с уникален рег.№ В./ 21.06.2018 год. за сумата 141 780.89 лв./сто четиридесет и една хиляди седемстотин и осемдесет лева и осемдесет и девет стотинки/ и служебна бележка от 28.06.2018 год. на специалист –счетоводител С.С. при ВКС, се налага правен извод, че в случая предпоставките на закона за спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение са осъществени, поради което молбата на касатора следва да бъде уважена. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, на осн. чл. 282, ал.2, т.1 ГПК