Определение № 2764 от 06.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2022/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на И. Т. Т. и И. Д. А., двамата от [населено място], срещу решение № 686 от 27.05.2026 г. по в. гр. д. № 726/20261 г. на Пловдивски окръжен съд, потвърждаващо решение № 327 от 26.01.2026 г. по гр. д. № 13728/2024 г. на Пловдивски районен съд, с което е уважен предявеният от „Пърфект хотелс“ ООД (в ликвидация ), [населено място] срещу двамата касатори иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 04.10.2022 г., обективиран в н. а. № 118, том V, рег. № 3889, дело № 918/2022 г. на нотариус С. Й., на описания в него имот, находящ се в [населено място], общ. Родопи. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като е представено и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът – „Пърфект хотелс“ ООД (в ликвидация ), [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 12.08.2026 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за иск, който е с цена под установения в закона лимит – определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК и в съответствие с данните от представеното удостоверение за данъчна оценка изх. № [ЕГН] от 13.08.2024 г., издадено от Община „Родопи”- Пловдив, цената на предявения иск с правно основание чл. 26 ЗЗД е 9 902.90 лв. (към датата на подаване на исковата молба) т. е. същата е под установения в закона праг за допустимост на касационния контрол. Търговският характер на делото произтича от обстоятелството, че сделката, чиято действителност е предмет на спора, е търговска сделка, определена като такава с оглед качеството на продавача по нея (търговец) и целта на извършването й – превръщане на имуществото на обявеното в ликвидация търговско дружество в пари и удовлетворяване на кредиторите му (каквото е твърдението и на самите ответници, заявено в депозирания от тях отговор на исковата молба). Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав